„Парламентарните избори ще бъдат през ноември“ – каза председателят на Народното събрание Ива Митева.
С други думи – тази година ноември ще цъфне като април. И ще ни изпържи като юли. В други месеци няма да се превъплъти, защото само три пъти ще бъдем призовани до урните като граждани на демократична страна. Стига толкоз, де, и без това счупихме всички рекорди.
Така че следващият вот ще е ча-а-а-к февруари – март догодина. Щото нали се сещаме, че на това пусто българско политическо поле, в което щъкат само разни негодници, а не истински политически алтернативи, резултатите и от ноемврийския вот няма да са особено различни от досегашните два.
Да се отбележи обаче, че казвам „негодници“ не в смисъла, в който думата е популярна – синоним на лоши хора, събрани в банди, които тормозят народонаселението и понякога дори се сбиват яко помежду си. Те нашите тъй наречени политици не, че не правят и такива отговорни работи, но все пак използвам думата в класическия смисъл – за обозначаване на хора,
негодни за дадена истинска, почтена работа,
в случая – за управление на държавата.
Но може и да не се стигне до трети и четвърти избори, де, ако съдим по окуражителните думи на Николай Хаджигенов. Онзи ден той, без капчица смущение, изтърси: „Шансовете за правителство, реализирано с третия мандат, са добри, но това трябва да се случи публично и ясно“.
Умен човек е този Хаджигенов – цяла България търси тези шансове, а той, току-що пръкнал се в политиката, огледа се и веднага ги намери. Вярно, не ни каза точно къде са скрити и как се стига до тях, доколкото мантрата „публично и ясно“ има стойност по-малка от тази на старата ми шапка.
От друга страна обаче напълно разбирам ентусиазма на човека – та той е член на нещото, което самò се възхвалява като политическа партия, доброволно нарекла се „Изправи се еди що си!“
Както се знае, за по-ефективно изправяне някои предпочитат „Виагра“, но щом Манолова и Ко са решили, че при тях ще стане с обикновени словесни призиви, няма лошо, да си вярват. Само да не ни карат и ние да им вярваме, както всъщност се мъчат.
Да, в тази партия не само Хаджигенов сънува розови сънища. Имам чувството, че всички там групово са
слънчасали по партийна линия
Другарката Мая Манолова например също е голям ентусиаст относно третия мандат, даже скрои пъклен план в цели три стъпки как мандатът да бъде отговорно реализиран. От партия „Изправи се без виагра“, разбира се. Както каза тя: „Време е за политическо лидерство“. И всички разбраха, че иска мандата, даже БСП го разбра и се противопостави, защото БСП също иска да се докопа до правото на третия. В средновековен смисъл, ако ме разбирате – в брачната нощ правото на първия принадлежи на феодала, после на съпруга, а чак след това на любовника-минизингер.
Много се смях на този Манолов план, граждани. То бива, бива негодност за фасулска работа като политиката, ама това минава всякакви граници.
Първата стъпка, предвидена от пчеличката Мая, е до петък, когато мандатът трябва да все пак да бъде връчен, да се проведат консултации между „партиите извън ГЕРБ и ДПС и да вземат решение на кой политически субект да бъде даден третия мандат“.
Това нещо намирисва на поне на
три миризливи неща заедно
Първо, то е откровен призив за нарушаване на Конституцията, доколкото тя предвижда президентът - и само той - да вземе въпросното решение в съответствие със своите виждания или предпочитания. Да, дори не е длъжен да обяснява мотивите си защо дава мандата на този, а не на другия.
Втората воня, която се носи от първата стъпка на Мая, е свързана с въпроса – защо ГЕРБ и ДПС са изключени от бъдещата управленска компания, а БСП не е. Да не би случайно да съм пропуснал момента, когато БСП е доказала, че не е партия на статуквото, дори партия – създател на статуквото, некадърна, но корумпирана, партия, която по време на прехода колкото пъти дойде на власт, толкова пъти вкарва българската каруца в калната канавка. Но може и да са го доказали, пък аз съм го проспал. Или Манолова го е сънувала.
Дори не питам в този случай как десният борец за свобода и демокрация Христо Иванов ще седне на една маса да обсъжда с БСП общо правителство, независимо от пищималчето, с което ще поприкрият срамотиите си за пред публиката – дали ще го нарекат експертно, временно, кабинет на националното спасение или на костенурките нинджа. Не питам, защото Иванов сам каза, че няма проблем и е готов да участва в правителство заедно с БСП, стига само реформите да тръгнат.
Извинявайте, граждани, имам издадена една книга, която се нарича „Оксиморонният свят“ и тя е пълна с абсурдни истории, считам се за нещо като експерт по темата. Но такъв
оксиморон – да поставиш БСП и реформи в едно изречение
с положителна конотация помежду им - дори моят развинтен мозък не може да сътвори. Нищо, де, има се хора за всичко.
Втората стъпка за съставянето на общо правителство, предвидена от Мая Манолова е „да се уточнят приоритетите и сроковете, в които ще се вземат решения на административно ниво и в законодателен план“. Това означава парламентът отсега да каже на бъдещото правителство какво да прави, в какви срокове и по какви теми - действие, което също е противоконституционно, защото така Парламентът започва да управлява директно, тоест, превръща се в Конвент. Айде няма нужда! За какво е тогава цялата главоблъсканица за съставяне на кабинет, който да взима отговорни решения, често в кризисна среда и значи – експресни, само Мая може да обясни. Обаче пък за сметка на това тя не обяснява.
Третата предвидена от нея стъпка е „определяне на персонален състав на правителството, в което категорично не би трябвало да има партийни фигури“.
Ех, мъка! Ами откъде в тази страна ще се намерят толкова непартийни фигури, колкото им трябват, при това от сой, такива, които да са и водещи експерти в съответната сфера, за да не правят поне много бели, а дори евентуално да раздвижат българското блато с някоя и друга реформа?
В това отношение имам дръзко предложение, макар да знам, че няма да мине. Идеята не е особено оригинална, но сега е точното време да се лансира - да поканим отбор кадърни европейци за министри. Например за икономиката можем да дръпнем поляка Балцерович, за отбраната – датчанина Расмусен или някой друг бивш генерален секретар на НАТО, за вътрешните работи да вземем британката Джуди Денч, позната като М от филмите за Бонд. Хем по този начин и женската квота ще запълним.
Само, заклевам ви, за премиер да не каним Меркел. Това ще ми дойде в повече, особено след като я видях на крака при Путин в Москва да му прави ПР и как се хили доволно, сякаш той ѝ подарява не букет рози, а отговорен, добре платен пост в „Газпром“.
Изключително интересни обаче за мен бяха и някои твърде дълбокомислени умотворения, с които Мая опакова букета си от три стъпки. Как ви звучи например заклинанието, че за съставянето на правителство трябва да има „разговор и разбирателство между партиите“, а също – да се положат „максимални усилия“. На мен ми звучи като проява на пълно щастие поради внезапното изнамиране на топлата вода от нейна страна.
А какво ще кажете за това: „Хората искат някой да се заеме с неотложните теми, да преведе България през кризите, които ще дойдат“. Тук имам само две бележки – че кризите няма тепърва да дойдат, а вече са дошли, и че точно Мая и другите политически негодници около нея ни вкараха в тази каша, като казваха, че все някак ще се оправят, а сега
пищят, че не могат да се оправят
Ами – да се оправят, аз повече акъл от този, който вече дадох, няма да им давам.
Най-забавно обаче звучи страстният призив, който Манолова отправи към българската политическа класа – или поне към онази част от нея, който сама се брои за „партии на промяната“: „Партийците да не мислят за своите интереси и да не правят тънки партийни сметки, а да помислят за народа!“
Ама да, бе, партийците тъкмо се чудеха какво ли трябва да правят и ето, че Мая ги светна. А те веднага подемат нейния призив, тутакси загърбват мене си и вместо това се замислят за народа, за обикновените хора, за техните дертове и грижи. Да, виждам ги вече как тръгват като апостоли по села и паланки да раздават пари от джоба си, да утешават вдовиците и сираците, да лекуват болните…..
Толкова политическа простотия, събрана само в едно изречение, признавам, отдавна не бях чувал.
А не отдавна бях пък виждал толкова политическа простотия, събрана само на едно място – върху снимката, която изобразява един уж български президент на Шипка, щастлив в ръцете на две същества от друг свят - една русофилска кикимора и една руска баба Яга. Дори не искам да споменавам имената им, за да не викам дявола в колибата си. Признавам обаче, че онзи в техните обятия веднага ми заприлича на Иванушка Глупакът. Само че преди да стане умен – и без никакви шансове да стане умен, докато се води по акъла на двете кляфки.