Христо Слави Рачев 

Представете си, ако няколко милиона зомбирано население, грухано и мачкано, анатемосано, заливано със строфи за партията и заболяло от комунистическа къклица, реши да заживее в демокрация. Мобилизирам наличното си въображение, циника и наивността си. Знам, че зрялата демокрация може да води война, когато защитава достойнството и независимостта си; да дефилира по подиума на манекените, а роклята около бедрата ѝ да се дипли елегантно, и определено да е секси. Изостаналото население вярва, че демокрацията е леснодостъпна и беззащитна. Може да се щипе и краде безнаказано. На 2 април ще наблюдаваме как електоратът ще се опита

 да съдере полата на демокрацията

 Ще и тикат в устата и къде ли не, бюлетини като чаршафи, и по-малки изплюти от компютри. Народонаселението, щом забележи чуждоземска демокрация, веднага я подгонва, посяга да ѝ свали гащите. Иска да види как изглежда Шенген отдолу. Възраждане ще пита нищо незнаещите, какво знаят! Тези 12 процента, които се разпознават в огледалото като “възрожденци”, не са бъдещи шенгенци, това са чистокръвни шашкъни. Шашави хора, които пред реда и правилата, винаги избират разюздан шабаш. И шибане на голо с пръчка “шибойчица” /по Хайтов/

 няма да ги вразуми

Точно затова ги питат.

В България никой не мачка притеснително каскета си пред прага на демокрацията. Населението си вярва, че е достатъчна папионка на ластик, президент с две лица, бельото и чорапите, да не се виждат, и вече сме в Европа. Внушават му, че ще достигне и задмине Швейцария. Улица след улица, град след град, понеже в България още никой не е умрял от глад. Хората тук умират преждевременно - от техническа неизправност. От форсиране на системите и преяждане с негодни храни. И най-вече от повсеместна глупост. Всички ние се съобразяваме само със себе си. Така е при хората. Кучетата се съобразяват с нас. Нашенецът вярва, че точно неговия глас ще реши съдбата на слънчевата система. Нямало за кого да гласува. Внимание! Тъпаци с калпаци и криваци! Ето ги, това са те. Скръндзи с анално задържащ инстинкт. Не дават нищо, да не се минат. Не проумяват какво е колективен разум. Каква сила произтича от съединението. Другите ще гребнат бюлетината с мистрия и ще я плеснат в мазилката на държавната фасада. Тя веднага започва да пада по собствените им глави. Като сме наблъскали, комунисти, фашисти, лъжегенерали, патриотари, копейки, агенти, какво очакваме. Нужно е столетие, за да се научим как да се отнасяме с демокрацията; да усетим колко леко и приятно е в нейното обкръжение, етикет, и правила. Как учтиво и търпеливо се отнася към политическия боклук /Волгинизми/, всякакви копейкини копелдаци, през най-вредните сертифицирани и комунизирани левичари. През периода 1923- 1934 - политическия балон с партии се поду до 15 файтон-партии. После ги забраниха. 
В навечерието сме на

 голямата битка за курса на България

 Кой ще докопа руля и накъде ще го завърти. Спорадичните сбивания са за европейските пари и копейки. 
Възможно ли е глух електорат за словото, сляп за написаното и онемял от хибридни внушения, всъщност един неевропейски народ, внезапно да се европеизира. Може ли да забрави столетните унижения, лъжи и травми, наречени по-претенциозно - фрустрации. Да се хване за скалпа и се измъкне от гравитацията на Русия. Тъй като първо виждам картини, забелязвам, че България е заприличала на вързана консервена кутия за сватбения Мерцедес на Европа. Дълго ще дрънчим и подскачаме, като героите на Доньо Донев, ще зяпаме на изток, докато учтиво ни канят на запад. Да намалим очакванията. Да гласуваме и се обърнем към личните си дела. Гледам на 3 март доста писци заскърцаха и произведоха втръснали клишета. И аз имам какво да кажа. Днес ще се сражавам на тенис масата с милата си жена. Над нас чайките ще огласят с ква, ква, чудото на краткия ни живот. Кваа...