Юберт Смитс*
Едно нещо трябва да се признае на Евгений Пригожин: Със своя „марш за справедливост“, който той обсъди откровено преди два месеца с военния блогър Семьон Пегов с псевдоним War Gonzo, босът на Вагнер разкри неуместността на руското общество през 2023 г. с много подробности.
В понеделник вечерта, в първото си послание към руския народ след потушения бунт, Владимир Путин благодари щедро на поданиците си. Обикновените граждани се бяха представили твърди като истински "патриоти", когато "чуждите врагове" искаха да "разкъсат" отечеството чрез Вагнер, каза президентът.
Путин си затвори очите
За разлика от преврата от 1991 г., когато десетки хиляди излязоха по улиците в Москва и Ленинград, за да спрат реакционния преврат срещу Елцин и Горбачов, миналия уикенд почти нямаше граждани, застанали зад Путин. Напротив, многобройни подчинени в правителството и бизнеса са избягали „в този труден момент“, както отсъди председателят на парламента Вячеслав Володин в Държавната дума във вторник.
Не хвалете деня преди вечерта. Тази апатия и безстрашие не са непременно опасни за Путин. Средната класа, за която "дивите" деветдесет години с инфлация до 2500 процента все още са видение на страха, оценява спокойствието и реда му, стига да не им се налага сами да стават от леглото.
Тази социална пасивност е дело на Путин. Той
успешно деполитизира Русия
След четвърт век вече няма жива политическа сфера, а гражданското общество също изгоря до основи. Това, което Маргарет Тачър веднъж каза в по-общ план, се отнася за Русия: „Няма такова нещо като общество“.
Но нима метежниците не бяха посрещнати топло в Ростов? „Вагнер, Вагнер“, скандираха цивилни, докато наемниците напускаха града. След което на върналите се по места полицаи им казаха, че са „страхливци“. Не казва всичко. Този народен ентусиазъм също е израз на путинската кастрация на обществото. При липсата на социален живот бунтовникът, който се изправя срещу елитарните босове, традиционно може да разчита на съчувствие.
Неслучайно преди похода си Пригожин беше в топ 5 на най-надеждните политици и управници. Така беше и когато разбийникът Стенка Разин бродеше из Южна Русия в средата на седемнадесети век. Така беше и век по-късно, когато еретикът Емелян Пугачов поведе селско въстание срещу Екатерина Велика. И двамата станаха народни герои след насилствената си смърт. Разин чрез песни, Пугачов чрез поета Пушкин.
Русия не е уникална в това отношение. В Гърция клефтите били възхвалявани като праведни бандити. В Америка Ал Капоне имаше последователи сред обикновените хора. А в Холандия адвокатът Питер Херман Бакер Шут смяташе, че наркодилърите са жертви на капитализма.
Но Русия е бастион на този фалшив романтизъм
Тъй като Путин познава своя Пушкин – „Руският бунт е брутален и безмилостен“ – сега той изглежда ядосан и уплашен. Той е изправен пред трудни дилеми. Какво да правим с генерал Суровикин, който уж знаеше за бунта, но само призова Пригожин да спре марша си в събота? Трябва ли да се направи чистка на държавния апарат? Или е по-разумно да се задържи положението, защото държавата трябва да оцелее икономически? Независимо дали накара разузнавателнте служби да планират убийства, разположи милициите на своята преторианска руска гвардия или търси компромис с (въоръжените) елити, Путин знае едно нещо предварително. Враговете му не се събират по улиците. Те са в края на коридора в собствения му Кремъл.
Юберт Смитс* е автор на книгата “Отмъщението на Путин” и на сайта Raam op Rusland
P.S. Коментарът се публикува с любезното позволение на автора.
Превод Таня Стоянова