Как Беларус и Обединени арабски емирства направиха за смях 50-годишния опит на българската ядрена енергетика

Проблемите с АЕЦ Козлодуй и Белене са политически, но резилът е за цяла България

Георги Касчиев

Георги Касчиев

Проф. Д-р Георги Касчиев

В петък, 11 декември, в Народното събрание бе проведен парламентарен контрол. На въпроси за развитието на ядрената енергетика отговаряше министър Петкова. 
По отношение на действащата АЕЦ Козлодуй тя посочи като принос на управляващите удължаването на срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок, както и увеличаването на топлинната мощност на двата реактора до 104%. Пропусна да обясни обаче (но и никой не я попита, б.а.) защо вече 50 дни след пуска на 6-ти блок той не може да достигне максимална мощност, която при тези температури трябва да е над 1080 МВт и не се ли дължи това на ограничаване на топлинната мощност поради достигнати предели на безопасна експлоатация. За сведение на читателите през последните дни 5-ти блок генерира 1082-1084 МВт, а 6-ти блок – 1017-1019 МВт. 
Министърът пропусна да обясни (никой естествено не я и пита, б.а.) защо си позволява вече шеста година да не изпълнява Стратегията за управление на отработеното гориво и превръща площадката на АЕЦ Козлодуй в ядрено бунище.
Петкова увери депутатите, че правителството не е спирало да работи и да развива проектите за АЕЦ Белене и 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй. Оказва се обаче, че: 
- пандемията поставяла непреодолими пречки пред АЕЦ Белене?!?; 
- нов ядрен блок щял се въведе след 2030 год. (към 2035 год.);
- решение (по същество) за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй щяло да вземе следващото правителство.
Уверенията й, че управляващите работят компетентно и мотивирано за развитие на ядрената енергетика предизвикват съмнения, особено като се има предвид нейната склонност да говори неистини. Тъй като истината се познава чрез сравнения, ще направя кратък преглед на развитието на проектите за АЕЦ Белене и за 7-ми блок през този век и как други държави с никаъв или много малък опит в ядрената енергетика, развиха през това време своите ядрени програми.

Проект АЕЦ Белене 

На 2 април 2002 год. на конгрес на партията си премиерът  Симеон Сакскобурготски обявява, че изграждането на АЕЦ Белене ще бъде възобновено. Разработен е и е приет технико – икономически анализ на проекта, който заключава, че без АЕЦ Белене още към 2010 год. в страната ще има недостиг на ток?!? Изготвен е доклад за Оценка на Въздействието върху Околната Среда (ОВОС), който е одобрен в края на 2004 год. 

Април 2004 год.  – взето е решение по принцип, а през април 2005 год. – решение по същество за изграждане на АЕЦ Белене. 

През 2006 год. е избран изпълнител на проекта (договор за инженеринг, доставка и строителство така и не е подписан), а в края на годината избраната площадка е одобрена. През май-юни 2007 год.от Агенцията за Ядрено Регулиране (АЯР) са издадени разрешения за проектиране на двата блока. През същата година е получена нотификация (съгласуване) от ЕК. През април 2008 год. АЯР започва регулаторен преглед на представения технически проект. 

На 28 март 2012 год. на заседание на Министерския Съвет (МС) премиерът Борисов подробно обяснява на министрите си сеизмичните рискове на площадката и опасността от катастрофа „след която България просто няма да я има“. Приема се Решение № 250 на МС с което е прекратено изграждането на АЕЦ Белене. Народното Събрание (НС) подкрепя решението поддържайки аргументите за сеизмичните рискове.

На 27.01.2013 год. е проведен Национален референдум с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала". Поради недостатъчния брой гласували предложението е  внесено в НС за решение. С Решение от 27.02.2013 год. НС настоява за „окончателното прекратяване“ на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадката „Белене“.

Без никакви обществени обсъждания и мотиви, забравяйки за сеизмичните рискове и другите аргументи с които проектът е прекратен, с Решение от 05.06.2018 год. НС препоръчва на МС да предприеме действия за отмяна на решението за прекратяване на проекта Белене. Решението е извън конституционните правомощия на НС и не може да се открие в Държавен вестник. Поради това има голяма вероятност то да няма правна сила. В края на юни 2018 год. Правителството взема решение 447, с което по същество възобновява действията по изграждане на АЕЦ Белене. Следващата година е обявена процедура за избор на стратегически инвеститор.

Фактическо положение:

   - Приети са непоследователни, необосновани, хаотични и противоречиви решения. Решение 447 на МС е обжалвано пред ВАС с искане за отмяната му, чака се решение;
   - Поръчано е оборудване с огромна стойност без да има утвърден технически проект, без да е подписан договор и без да е осигурено финансиране. Нанесени са огромни щети, виновни няма. Не е лошо да се напомни, че НЕК трябва най-късно през 2023 год. да възстанови в държавния бюджет 1,176 млн лв;
   - Издадените през 2007 год. разрешения за проектиране са изтекли през 2015 и 2016 год. съответно. Нови не са издадени, т.е. действията по преглед на техническия проект от юни 2018 год. до сега са незаконни. Те са и в нарушение на изискванията на Директива 2014/87/Евратом, Конвенцията за Ядрена Безопасност и на добрата практика в света;
   - Строителното разрешение е изтекло през 2018 год. ново не е издадено;
   - Процедурата за търсене на инвеститори не се провежда съгласно законоустановени правила и е обект на проверка от АДФИ и прокуратурата;
   - Изразходвани са около 3,5 млрд лв (от тях 650 млн лв са усвоени само от основния консултант). Не е ясно каква част от тях всъщност са реални активи, тъй като все още не е извършено оценка на активите и пасивите и отделянето им в отделно дружество;
   - ЕК изразява становище, че нотификацията от 2007 год. е загубила правно действие и е необходимо провеждане на нова процедура за да се извърши всеобхватна оценка на проекта и цялостното му съответствие с Договора за Евратом и Директивите, приети след аварията във Фукушима. Обръща се внимание, че „районът на Белене се намира в сеизмично активна зона“ и се изисква да се представи нова информация, на чиято база ще се направи оценка съобразно новите изисквания и критерии на ЕС. Комисията напомня, че подборът на изпълнител на проекта и на доставчици на услуги и оборудване трябва да става съгласно директивите в областта на обществените поръки. Подчертава се, че възможността за диверсификация на доставките на ядрено гориво е условие за всяка нова инвестиция. Комисията напомня, че при промени в техническия проект (например нова турбина) трябва да се извърши нова ОВОС; 
   - Важна информация за проекта е укрита от обществеността и от потенциалните инвеститори, което води до риск от завеждане на съдебни дела от тях;
В заключение - повече от 16 години след вземане на решение по принцип за изграждане на АЕЦ Белене и усвоени огромни средства, проектът е в кълбо от труднорешими регулаторни, технически, юридически, финансови и други проблеми.

Проект за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй

2012 год.: След като решава да прекрати изграждането на АЕЦ Белене, на 11 април 2012 год. МС взема решение по принцип за изграждане на нов блок в АЕЦ Козлодуй. Създадена е „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности ЕАД“ която да развие проектът за 7-ми блок и да го осъществи. 
Доклад за ОВОС: През 2012 год. е разработен доклад за ОВОС при изграждане на леководен реактор с мощност около 1200 МВт. Разгледани са три варианта – хибриден проект с използване на доставеното оборудване за АЕЦ Белене, руският AES-2006 и американският  AP-1000. Предложени са три площадки, от които като най-добра е посочена площадка 2. През 2013 и 2014 год. са проведени обществени обсъждания, както и консултации със съответните органи на Румъния и Австрия. С Решение 1-1/17.01.2015 год. на министъра на околната среда и водите докладът за ОВОС е одобрен. Той е обжалван пред ВАС, като жалбоподателите посочват редица аргументи, в това число че „липсва ясен анализ и оценка относно бъдещето на отработеното ядрено гориво (ОЯГ)“. На 17 май 2018 год. тричленен състав на ВАС с решение № 6524 отменя решение 1-1 на МОСВ, тъй като констатира, че „проблемите с управлението на ОЯГ в дългосрочен план не са решени, което не кореспондира с целта на процедурата по ОВОС“. Решението е обжалвано и на 2 април 2019 год. петчленен състав на ВАС постановява решение № 4904, с което се отменя изцяло решението на тричленния състав. За да отхвърлят аргументите относно ОЯГ съдийките Т.В., С.Я., П.Н., К.А. и М.Г. вмъкват кратък текст в Чл. 76, ал.1 на Закона за Безопасност при Използване на Ядрената Енергия, с което напълно променят смисъла му. Шокиращо, скандално, недопустимо? Може би, вероятно не. 
Съгласно Чл. 99, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда, решението по ОВОС губи правно действие, ако в пет годишен срок от датата на издаването му не е започнато осъществяване на инвестиционното предложение. Би следвало МОСВ да се произнесе по този казус. 

Технико-икономически анализ: През 2013 год. извършването му е възложено на компанията Уестингхаус. То е завършено през септември и след натиск от граждани и медии е публикувано с много зачернени пасажи, така, че нищо да не се разбере.  

Споразумение за изграждане на 7-ми блок: През 2014 год. от правителството на г-н Орешарски, без да има утвърден ОВОС и без да е проведен търг, е сключено акционерно споразумение с Уестингхаус за изграждане на 7-ми блок с реактор АР-1000. То е прекратено на 1 април 2015 год. от правителството на г-н Борисов с основен мотив липса на инвестиции. През март 2017 год. Уестингхаус обявява фалит. В момента в САЩ се изграждат два такива блока, началните разходи вече са надхвърлили $28 млрд.

Одобряване на площадката: След извършване на всички процедури, на 21 февруари 2020 год. от председателя на АЯР е издадена заповед за одобряване площадка 2.

Последно развитие: На 13 октомври т.г. храбро застанал без чадър под проливния дъжд, в присъствие на приближени особи премиерът посочва кална нива, където ще се строи 7-ми блок „с коренно различна технология от досегашната“ (каквото и да означава това). Следващия ден МС приема поредното безсмислено решение, като вкарва в темата и т.н. малки модулни реактори, въпреки че те не са в обхвата на ОВОС и първите от тях ще влязат в работа в САЩ след десет години (или повече). На 24 ноември Република Северна Македония обяви, че се отказва от участие в проекта АЕЦ Белене.
В заключение - 8 години и половина след вземане на решение по принцип за изграждане на 7-ми блок предпроектният етап дори не е завършен.

Какво се случва по света

Обединени арабски емирства (ОАЕ)

ОАЕ е арабска държава, федерация съставена от 6 емирства, с площ около 77 хил. кв.км. Населението е близо 10 млн, като 88% са имигранти. Страната е със стабилна икономика, чиято основа са нефтената и газовата индустрия и със стандарт на живот, който е един от най-високите в света. Производството на електроенергия е от собствени ресурси и е 136 млрд кВтч през 2018 год., като 98% от него е било от газови централи.
Страната е член на Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ) и е ратифицирала всички международни договори и конвенции в ядрената област. До решението за изграждане на АЕЦ страната не разполага с ядрен изследователски център (такъв е създаден чак през 2020 год.) и специалисти. 
2007 – 2008 год.:  През 2007 год. е извършен анализ на ръста на потреблението на електроенергия и на възможните технологии за задоволяването му. На тази основа през април 2008 год. правителството публикува своята стратегия за развитие на ядрената енергетика и взема решение за изграждане на първата АЕЦ в страната. Приема се основното ядрено законодателство, създава се национален ядрен регулатор, както и държавна ядрена корпорация, която да изгради централата.  
2009 год.: Изпратени са покани към 9 компании да представят офертите си, от които три са включени в къса листа. В края на годината като доставчик на оборудване е избран консорциум, воден от корейската хидро и ядрената компания KEPCO, който трябва да изгради четири блока с APR1400. 
2010 – 2012 год.: През февруари 2010 год.  площадката Барака в емирата Абу Даби е одобрена. Същата година са изготвени доклад за ОВОС и технически проект на централата. През следващите две години, с международна помощ, те са разгледани и одобрени от надзорните органи. 
Строителство и въвеждане в работа 2012-2020 год.: Изграждането на първия блок започва в средата на юли 2012 год., а следващите години и на останалите три. Със закъснение от 7 месеца строителството на първия блок е завършено през март 2018 год., но поради недостиг на лицензиран персонал, технически и други проблеми (вкл. езиковата бариера) пускът е отложен. През февруари 2020 е издаден лиценз за експлоатация на блока и скоро след това започва зареждането на реактора с ядрено гориво. Извеждането в критично състояние става на 31 юли,  на 19 август 2020 год. блокът е подсъединен към мрежата и преди няколко дни достигна номинална мощност. Строителните работи на втори блок са приключили, през 2021 год. започват пусковите операции.

Република Беларус (Белорусия)

Държава в Източна Европа, бивша съветска република с площ близо 208 хил кв. км и население около 9,4 млн души. Страната е бедна на енергийни ресурси и внася над 80% от тях, главно от Русия. Природният газ е основният енергиен източник и осигурява 97% от електропроизводството (общо 39 млрд кВтч за 2019 год.).
Беларус е член на МААЕ и е ратифицирала всички международни договори и конвенции в ядрената област. В страната от 1965 год. работи изследователски институт по ядрена енергия.
2006-2007 год.: С цел да намали зависимостта от природния газ, в средата на 2006 год. правителството одобрява план за изграждане на АЕЦ с обща мощност около 2000 МВт. През септември 2007 год. концепцията е одобрена от президента на Беларус (решение по принцип). Изследват се три перспективни площадки за АЕЦ.
2008 год.: На 15 януари Съветът за Национална Сигурност приема решение (по същество) за изграждане на АЕЦ Островец. През месец юли е приет закон за използване на ядрената енергия. На 15 юли е изпратена предварителна нотификация до съседните страни за намерението за изграждане на АЕЦ. Отправена е покана към водещите ядрени компании и през август са получени четири предложения. В края на годината е одобрена площадка Островец, която е на 23 км от границата с Литва.Това става преди одобряване на ОВОС, което води до дългогодишно напрежение с Литва. В Министерството на Енергетиката е създадена Дирекция за изграждане на АЕЦ.
2009 – 2012 год.: През юни 2009 год. Руската Атомстройекспорт е избрана за главен доставчик. На 17 септември 2009 год. до съседните страни е изпратен предварителен доклад за ОВОС. Пълният доклад за ОВОС е одобрен през юли 2010 год. В средата на март 2011 год. с Русия е сключено междуправителствено споразумение, а през октомври е подписан предварителен договор за изграждане под ключ на два блока AES- 2006 по 1200 МВт всеки. Окончателният договор е сключен юли 2012 год. В края на 2011 год. към ядрения регулатор са изпратени нужните документи за получаване на лиценз. Започнати са строителни дейности на площадката, които са обявени като подготвителни.
Строителство и въвеждане в работа 2013-2020 год. Септември 2013 год. е издаден лиценз за строителство на първия блок, а февруари 2014 год. – на втория. Изграждането на първия блок започва официално ноември 2013 год., а на втория –май 2014 год. През 2014 год. е създадена държавната компания, която ще е оператор на АЕЦ Островец. Строителството на първи блок е завършено през 2019 год. и са проведени предпусковите изпитания. Зареждането с ядрено гориво е започнато през май 2020 год. Извеждането в критично състояние става на 11 октомври, а на 3 ноември 2020 год. блокът е подсъединен към мрежата. По план вторият блок трябва да бъде пуснат през 2021 год.

Някои тревожни изводи:

Сравнението на изпълнението на ядрените планове на ОАЕ и Беларус от една страна и България от друга страна, е убийствено за нашите управляващи.
 Преди 10 години ОАЕ и Беларус са страни с нулев или много малък опит в ядрената енергетика. Независимо от това, 6-7 години след като вземат решение за изграждане на АЕЦ и двете страни приключват предварителния етап, а след още около 7 години вече са пуснали ядрен енергоблок в работа.
От 46 години България е член на ядрения клуб и има огромен опит в строителството и експлоатацията на 6 енергийни реактора. Въпреки това, 15 години и половина след решението по същество за изграждане на проекта Белене, все още няма дори одобрен технически проект за централата и е забъркана невъобразима каша от юридически и други проблеми. Проектът за 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй е в подобно положение – 8 години и половина след решението по принцип за изграждането му, още не е взето решение по същество. 
Това унизително за ядрените енергетици положение не се дължи на външни и вътрешни врагове, а главно на липсата на управленска и техническа компетентност на управляващите (особено през последните 10 години), на тяхното непознаване и неспазване на законите, високомерие, наглост и незачитане мнението на експертите, корупционните им нагласи и очаквания. Поради това страната оглавява най-черните класации, на последните места е в престижните класирания и вече ни причисляват към държавите от „новия трети свят“.