Светослав Пинтев
Няма шанс България и Северна Македония да се споразумеят, заяви президентът на съседната ни братска страна Стево Пендаровски преди десетина дни.
Няма и да има, ако премиерите Борисов и Заев не са натамънили предварително някакво споразумение, което несъмнено ще разтърси и двете държави. Но това ще е по-малкият кахър.
Другият страшен вариант е да се впишем окончателно в заложения от титовата пропаганда образ на вечен враг на онези, за които претендираме, че са ни кръвни братя, да ги спрем за преговори с ЕС, което е преди всичко в наш интерес, да рискуваме да
катурнем бурето с руски барут на Балканите
Откъм нашата страна.
И да изглеждаме като неподправен селски идиот в ЕС. Дали наистина дипломацията ни е толкова откровено малоумна?
А първопричината за тази безизходица е съвсем проста, но Пендаровски няма как да си го признае, а и сигурно изобщо не го знае. Същото важи и за нашите големци, най-паче тези от ВМРО, които са си заслужили отделен коментар по въпроса.
От двете страни на барикадата в грозната и нелепа борба между България и РС Македония стоят хора от миналото, хора със сталински чутури, ако трябва да сме по-любезни. И тези хора ни водят към невиждана дипломатическа катастрофа. Някой трябва да ги спре, но кой? Дори опозицията подкрепя тази лудост, сляпа за най-големия гаф на властта.
Аспектите на това безумие са много, сега ще се спрем само на най-очевидния, който абсолютно никой не си дава труда да забележи, а скоро и на останалите.
В интервю пред една местна телевизия Пендаровски обяви, че на практика разбирателство между страните ни е невъзможно, защото всички български политици имат
схващания от времето на комунизма
Което никак не е лъжа. Да не са всички, но за повечето е „медицински факт“. Ала това е представяне само на едната страна на медала.
Проблемът е, че Пендаровски е от другата. Той също с ярки комунистически схващания, но оцветени по югославски, тези на македонските комунисти. Схващания не просто комунистически, а сталинистки, въпреки търканията между Тито и Сталин, закваската е лично от Бащата на народите. И е направо цимент.
Индикаторът е думата „фашизъм“.
На Пендаровски са думите, че
антифашистката борба
е „в основите на съвременната македонска държава“. Което е чудесна илюстрация на факта как високопоставени политици говорят откровени нелепици, заслепени от „булото на Сталин“. Румен Радев несъмнено също вярва в антифашистката борба.
Въпрос на гледна точка е.
Антифашистката борба за Пендаровски е борбата срещу окупатора Царство България, един вид. Неграмотност чиста проба, без значение колко демонично се вижда това царство на Стево и дали наистина е било такова, тук става въпрос за терминологията, която е исторически нонсенс. Но пък и ние си траем, нали сме същите.
Излиза, че в основите на съвременната македонска държава няма абсолютно нищо. Дзеро… По една проста причина, която и повечето наши политици не разбират или се правят, че не разбират, защото е по удобно да си носят сталинските клишета в главите.
Да им обясним с няколко думи прости, въпреки че се безнадеждни и само си хабя клавиатурата.
Фашизъм (Fascismo) е единствено политиката,
с която министър-председателят на Кралство Италия, бившият социалист Бенито Мусолини-Дуче, управлява между от 1922 до 1943 г. Движението му се каза Национална фашистка партия. Негов най висш идеал е възстановяването на Римската империя, ни повече ни по-малко. Името му идва от фасциите (привързан с кожен ремък сноп пръчки-б.р.), носени от ликторите в древния Рим, символ на магистратската власт.
Идеалът на националсоциалистите на Хитлер в Германия е диаметрално противоположен на фашисткия – възстановяване на Свещената Римска империя на германския народ, издигната върху развалините на Римската, която германските племена са унищожили.
Фашизъм и националсоциализъм са две различни неща, противоположни в идеалите си, както отбелязах; Те просто не са едно и също, няма и как.
Това, че Мусолини и Хитлер са съюзници по време на войната не прави втория фашист, капиш?
Нито цар Борис Трети – монархо-фашист или друга подобна простотия.
Освен в главата на Сталин,
който си дава много ясна сметка, че ще открои близките прилики между германския националсоциализъм и социализма в СССР, ще демотивира „защитниците на социалистическата родина и ще им отвори очите, ако нарича хитлеристкия агресор с истинското му име-
н-а-ц-и-о-н-а-л-с-о-ц-и-а-л-и- с-т-и-ч-е-с-к-и агресор
Като измисля термин-заместител, термин-менте, ползван с охота от следовниците му и днес.
Фашистите, воюващи в СССР, са стотина-двеста офицери от дивизията "Принц Амедео херцог Д'Аоста", изпратена от Бенито Мусолини на Източния фронт през лятото на 1941 година, която Хитлер изобщо не иска. Толкова… Там е и пробивът при Сталинград, между другото.
Но пък фашизмът се размахва и днес от македонските политици и историчари като чобанска сопа. И за нашите това е напълно естествено, нали са закърмени от същия джинс. Даже не го оспорват.
В историческата комисия първо това да бяха изяснили.
Никакви фашисти не са управлявали извън Италия,
та да наричаш когото и да било във властта фашист в Германия, България, Япония, Монголия, Уганда, Кения, или Мароко, това не е нищо друго освен тежка глупост. Но наложена от Сталин като модус.
Псевдоисториците го знаят, но винаги се стремят да го замажат. И омазват всичко в историята ни, в настоящето, а вече и в бъдещето ни. Яко са тръгнали да го омазват.
Италия прави навремето безлични опити да засили влиянието си в Македония и с това се изчерпва фашистката намеса в тези територии.
От там трябва да започва демонтирането на лъжите, изковани от македонските историчари. От признаването на очевидното. И всеки друг прочит е антисторически, антинаучен, откровено сталинистки и предателски. И за двете страни, които ни бъркат с фашистка Италия.
Македонски медии писаха, че България е била фашистка държава, окупатор през Втората световна война и трябва да плати военни компенсации и да признае
македонското малцинство
„Това трябва да бъдат принципите за по-нататъшни преговори с България“, коментираха те.
И наистина ще я докараме дотам в големия си поход да направим сечено на РС Македония, ако не ни дойде акъл през следващите няколко дни.
Като стана дума за предателство, сетих се за Георги Димитров, шеф на Коминтерна, спасил Тито от чистките в Съветска Русия, който налага македонизма, измислен от Сталин и добре дошъл на спасения от него от съветските служби хърватин, който ще оглави Югославия.
Апропо, югославските сираци, хранени и отглеждани у нас след ВСВ, напускат България, когато отношенията охладняват и София осъмва с надписи:
„Българи -глупаци, хранили са Титови юнаци“
Така са ми разказвали възрастни хора. Днес сме много близо до подобен, но по-страховит сценарий със РС Македония.
Та Георги Димитров е и български премиер. Български, колкото и абсурдно да звучи. А това е голям проблем, ако се опитваме да налагаме на македонците визия за общото ни минало, защото той е парафирал документи, пред които бледнее това, че цар Самуил е българин, а също и Гоце Делчев. Той просто го отрича, с официален документ на българската държава.
На 1 август 1947 г. Георги Димитров в качеството си на български министър-председател подписва с югославския такъв Йосип Броз Тито
споразумението от Блед,
според което България се задължава „да осигури условия за македонците в Пиринска Македония за свободно национално, икономическо и културно развитие, а Югославия заявява, че в замяна се отказва от военните компенсации, които й дължим по международните спогодби.
Македонските медии изтъкват, че България не е изпълнила и двете споразумения, въпреки че това е нейно международно задължение.
В изпълнение на този план Георги Димитров стартира началото на даването на „Културната автономия на Пиринска Македония“.
Разбирате ли докъде ни докараха, като разровиха кошера, за да угодят на Русия?