Илиана Славова
Наскоро посланикът на Русия Елеонора Митрофанова беше наградена – лично от Путин – с орден „Александър Невски“ за „голям принос в осъществяването на външнополитическия курс на Руската федерация и многогодишна добросъвестна дипломатическа служба“.
Ама разбира се. Митрофанова не само провежда у нас руската външна политика, но и активно работи за превръщането ѝ в българска вътрешна политика. Поучава ни как да се отнасяме към историята си, казва ни какво можем и какво не можем да правим с паметниците в собствената ни страна, позволява си да дава оценки за решения на Народното събрание, за българските избори, за българските партии… Ако направим нещо, което не се вписва в плановете на Кремъл, на мига ставаме
„русофоби“ и „евроатлантически подлоги“
Разбира се, че Митрофанова не си е заслужила ордена с „добросъвестна дипломатическа служба“, защото никой добросъвестен дипломат не може да си позволи подобно отношение към страната-домакин. Тук изобщо не става дума за дипломация, а за упражняване на хибридно влияние в България и ерозиране на българската държавност.
И Митрофанова, и кремълският й господар, има за какво да потриват ръце. За двете години от началото на мандата й българската политическа система изпадна в парализа. Разбира се, „заслугата“ за това далеч не е само нейна (процесът започна още с протестите през 2020 г., с мобилизация на всички възможни кремълски проксита начело с Румен Радев), но усърдието й като
лост в хибридната машина на Кремъл
е повече от осезаемо.
Преди месец Митрофанова заяви, че ако беше българска гражданка, би гласувала за „Възраждане“ на Костадин Костадинов. И как не? Костадинов услужливо раздухва руските пропагандни постановки – било то срещу еврото, ЕС и НАТО, или повтаряйки циничния фейк, че украинците са нацисти. „Окрилен“ от комплимента, дори заплаши да изгони всички украински бежанци от страната ни, а хората му – с развени руски знамена, изпоцапаха с червена боя представителството на ЕК в София под претекст, че искат „мир“ и „неутралитет“. Разбира се, кремълоугодната представа за мир и неутралитет означава атака срещу ЕС и Запада изобщо.
И от БСП не остават по назад. Не се впечатляват от червената боя срещу Дома на Европа, но пък чистят усърдно паметника на окупаторската съветска армия всеки път, когато бъде изрисуван с графити. За да угодят на Митрофанова, активисти на БСП-София дори решиха да възстановят счупената плоча на паметника в нейно присъствие. В редицата покланящи се на Москва е и бившият монарх Симеон Сакскобургготски, удостоен с височайша визита от Митрофанова през декември, след която НДСВ внезапно реши да се върне на политическата сцена. Е, не успя, но пък Москва обича да залага на няколко коня едновременно, та все някой да стигне до набелязаната цел. И като цяло политическият инженеринг с печат „Произведено в Русия“ доста успешно дезорганизира политическата ни система.
От две години страната ни не може да излъчи адекватна изпълнителна власт и е под едноличното управление на президент, издигнат с руска благословия. Благодарение на него и служебните му правителства България се компрометира като член на евроатлантическата общност и служи като
проводник на руски тези и руски интереси
в нея. Бяха взети поредица от политически решения в ущърб на собствените ни национални интереси, но пък угодни на Кремъл: модернизацията на армията ни продължава да буксува, очакваната военна помощ за Украйна беше сведена до обидно оскъден размер, работи се по възобновяване на проекта АЕЦ „Белене“ и по изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис…
На фона на състоянието, до което е доведена българската държавност, никак не е странно, че руската посланичка си позволява безпардонен тон, демонстративни поклонения пред паметниците на армията-окупатор в София и Пловдив или цинично-лицемерен жест с подарения скулптурен портрет на Христо Ботев в Калофер.
Такава е идеята – да бъде омърсено всичко свято,
за да бъде лишено обществото ни от морални ориентири. Не случайно и светлият образ на възрожденците беше поруган със създаването на преклонената пред Кремъл партия „Възраждане“. Впрочем, гаврата с паметта на Ботев е сътворена със съдействието на кмета на Калофер Румен Стоянов.
Бедата е, че руските хибридни операции се провеждат със съдействието на българските институции на местно и национално ниво. Дори църквата, която в миналото е била стожер на националния дух, днес е проводник на руското влияние. Да не забравяме, че през миналата година Старозагорският митрополит Киприан награди Митрофанова с плакет и грамота докато руската армия избива жени и деца в Украйна. Под опеката на руската посланичка през декември беше организирано посещение у нас на митрополит Антоний – втория човек в Московската патриаршия и дясна ръка на путиновия патриарх Кирил. Български духовници участваха в скандално съслужение в руската черква „Св. Николай” в София с благословията на патриарх Неофит. В центъра на столицата ни от устата на Антоний прозвуча молитва за победа на руския окупатор над народа на Украйна. В този казус няма как да не е замесена и държавна институция, тъй като той е пътувал с дипломатически паспорт.
Аналогична е ситуацията с полицията. На 9 май незаконната акция на Митрофанова и т. нар. „Безсмъртен полк“ пред окупаторския паметник в София се ползваше с полицейска закрила. Служителите на реда изтикаха законния граждански протест срещу руското влияние, за да осигурят комфорт за поклонението пред капището на съветския диктат. Година по-рано, на същото място, по подобен начин беше толерирана от полицията русофилска акция на „Възраждане“ (също незаконна) и беше осуетен законен митинг в подкрепа на Украйна. На кого служи всъщност българската полиция?
Ами Министерството на образованието? Преди месец то се оказа съучастник в начинание на Руския културно-информационен център, въвличащо български деца в популяризирането на руски пропагандни тези. Става дума за ученическия конкурс „Заедно в ХХІ век”, посветен на две от любимите манипулативни стратегии на Москва – тази за „мира“ и за „освобождението“ на България като резултат от руско-турската война през 1877-1878 г. И не става дума за изключение. През февруари във Варна беше организирана „научна“ конференция с участието посланик Митрофанова и проруски лектори, на която се планираше да бъдат заведени варненски ученици. Отново посветена на мира. С теми като "Прибалтика - невъзможният мир" или "СМЕРШ"* във войната с нацизма за мир". Слава Богу, след остра обществена реакция в социалните мрежи, поне участието на учениците беше отменено. Организатор на конференцията беше Съюзът на учените. В галерията на националния позор се подреждат и Съюзът на българските учители, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти – и трите организации подкрепиха конкурса на Руския културно-информационен център.
С това списъкът със сигурност не е изчерпан, но е особено шокиращо, че в подобни хибридни начинания участват организации на учители и на журналисти – хората, които разполагат с власт над съзнанието на българите.
Междувременно в националните медии безпрепятствено се тиражира пропагандата на Москва. Емблематичен рупор на руската дезинформация като Петър Волгин все още работи в БНР, въпреки поредицата от протести и констатациите на СЕМ и ръководството на самото национално радио, че той нарушава стандартите. Нещо повече, друга национална медия – БНТ, нееднократно му предоставя своя ефир. Излиза, че
с данъците на българските граждани се плаща за пропагандата на държава, която официално обяви България за вражеска страна
Собствените ни институции улесняват зловредното влияние на Кремъл върху България. Както някога е казала Елинор Рузвелт, никой не може да те унижи, ако не му позволиш да го направи. Ние го позволяваме. Другата страна на ордена, присъден от Путин на Митрофанова, е националното предателство на българи, български партии, български медии, български институции към държавата, пред която би трябвало всички да сме отговорни.
* СМЕРШ е общото наименование на няколко контраразузнавателни организации в Съветския съюз през Втората световна война. Те са сформирани в края на 1942 г., но са обявени официално на 14 април 1943 г. Името СМЕРШ е измислено от съветския диктатор Йосиф Сталин.