Димитър Попов
Мина почти цял месец от изборите на 2 октомври. Президентът Радев сигурно е доволен от това, което вижда на политическия терен –слаби партии и глупави лидери, изпокарани помежду си. Съобразно собствените си интереси, той активно
поощрява хаоса и удължава политическата криза
с всички възможни средства. Целта му е прозрачно ясна - хем убеждава населението, че от президентската република по-подходящо управление за България няма, хем той и в момента управлява със собствени приоритети, които не са контролирани от парламента или от съдебната система.
Тази ситуация е безпрецедентна за България, тя няма аналог и в Европа, затова си струва да се отговори на един въпрос - как стана така, че от 2 години Радев прави с държавата и с партиите каквото поиска.
Най-краткия и очевиден отговор е, че създаде среда на нетърпимост между политическите лидери, раздели ги на лагери, намеси се в тяхната битка, превръщайки президентството в политически център и изваждайки баталиите от парламента на улицата, сред самите партийни симпатизанти.
С тази стратегия той
елиминира парламента като висш държавен орган и овладя държавата
с поредица служебни правителства и масови кадрови чистки в държавната администрация. Разделяй и владей е стратегията, която кандидат диктатора Радев следва вече 2 години, при това много успешно.
Сред най-мощните му инструменти в тази стратегия се оказаха машините за гласуване. Той успя да ги пробута за парламентарните избори, а те му дадоха възможност да коригира резултатите според собствените му разбирания за това кои партии са лоялни и кои са враждебно настроени срещу него. Има вече много основателни съмнения, че и изборите през ноември 2021 година, и изборите през тази година, са били манипулирани в полза на някои, и във вреда на други. Машините са черни кутии, които са под контрола на ДАНС и други служби, а тези служби в момента са на пряко подчинение на президента и не си дават никакъв зор да проверяват честността на изборите.
Друг мощен инструмент са самите служебни министри, назначени от Радев. И миналата година, и тази, те се включиха активно в предизборната кампания. През 2021 година, чрез тях Радев се опитваше да изтика ГЕРБ и ДПС от политическата сцена, а министрите му провеждаха цели кампании за компрометиране на тези партии. Дори направиха опит за арести на техни лидери. През тази година вятъра се обърна - правителството на Гълъб Донев дискредитира Продължаваме промяната, БСП и ДБ, вадейки по министерства компромати за техни министри и критикувайки политиките, които правителството на Кирил Петков водеше.
В тази ситуация на еднолично управление Радев постави под съмнение и геополитическата ориентация на България, която е избрана не само с одобрението на всички парламенти и политически партии, но и с широк обществен консенсус. Особено след войната в Украйна, уверявайки Русия и българските русофили, че ще саботира всички опити България да се включва в помощта за Украйна, Радев постави на дебат нашата лоялност в алианса НАТО. Той си позволи също да саботира в ЕС общи решения срещу Русия, нареждайки се до приятеля на Путин Виктор Орбан.
Разбира се, още от 2016 година е известно, че Радев е човек на Русия. Като получи шанса да управлява страната еднолично, той получи и шанс да
обслужва ефективно руските интереси
и в България, и в Европа.
Освен това, макар да е въвел на практика едноличен режим на управление, Радев не носи никаква политическа отговорност за него. В условията на служебни кабинети той заобикаля Конституцията, демонтира парламентарната форма на управление, игнорира съдебната система, която не се занимава с него, защото той официално не е субект на държавното управление, а след преизбирането си не зависи и от избора на българските граждани, които не могат да го свалят от власт, ако не са доволни от неговото правителство.
Ако разсъждаваме логично, България се намира не само в инфлационна, политическа и социална, но и в конституционна криза. Очертал се е дълбок разлом между Президент и Парламент, а той не е описан в самата Конституция. Радев до момента печели всички битки срещу партиите, разединявайки ги много успешно с властта, която техните лидери му дават. Той открива и закрива парламенти, блокира парламентарни мнозинства, а с провежданите начесто избори подкопава държавността в самите и устои.
Единствения начин тази ситуация да бъде променена, е партиите да направят редовно правителство с ясни приоритети – за НАТО, за ЕС, за парламентарна република, за честни избори, за
елиминиране на президента като политически фактор
Не виждам нагласа за такова парламентарно мнозинство, напротив, партийните лидери все още не осъзнават, че имат само един противник, и той се нарича Румен Радев.
А докато не се справят с него, партиите ще бъдат партизански котерии, които нямат други приоритети, освен собственото си оцеляване.