Огнян Минчев
Книгата* и интервюто** на Юрий Фелштински могат да бъдат много полезен инструмент за разбирането и на политическата власт, упражнявана в България. Всички разлики между България и Русия в процесите на преход след 1990 г. са по-скоро феномени на повърхността. У нас е запазена - до определена степен - фасадната демокрация, членуваме в НАТО и ЕС, където присъствието ни е гранично, "с единия крак", засега няма открити политически репресии - репресиите вървят главно по линия на криминализираните институции.
Във всичко съществено българският модел повтаря вътрешната логика и метаморфозата на трансформацията на върха на КГБ (у нас - ДС) в
криминална мрежа на олигархичен контрол
И в Русия, и в България върхът на специалните служби контролираше процеса на "великата криминална революция" - незаконната трансформация на собственост и власт в ръцете на висшите милиционерски началници и техните довереници. Начело на новите корпоративни организации на олигархичен стопански контрол бяха поставени довереници от по-ниските нива на ДС системата, чието поведение бе непублично контролирано и безмилостно санкционирано, в случай, че "избраникът" в определен момент си повярва, че е "независим".
И в Русия, и в България трансформацията на собственост и власт бе осъществена зад димна завеса от
системен публичен терор на целенасочено създадени банди,
които да рекетират и малтретират граждани, дребни собственици, мнозинството локални и регионални общности, с цел подчинение и репресивен контрол.
Енергийните корпорации на Русия се превърнаха в гръбнак на контрола върху публичните държавни институции - и в Москва, и в София. В Русия този процес изживя своята необходимост при официалното встъпване на милиционерската мафия на власт, докато в България продължава поради формалното съхранения демократичен режим на управление. Енергийната мафия е един от трите основни ресурса на Москва за съхраняване на стопански, политически и геополитически контрол върху България. Другите два ресурса са системната корупция и пропагандната - "хибридната" война на българска територия.
В Русия милиционерската олигархия успешно се трансформира във "вертикала на властта" - в открито репресивно управление на специалните служби, върху които се крепи режимът на Путин. В България невъзможността (засега) да се установи открита диктатура наложи
модела на фактическото завладяване
Стопанският олигархичен контрол бе надстроен със система на целенасочено и мащабно вербуване - чрез корупция и компроматен контрол - на основни фигури по цялата йерархия на правосъдието и специалните служби, политическите партии и техните кадри в публичните институции на законодателната и изпълнителната власт, в националната администрация. Това е системата на "библиотекарско-сарайския" контрол.
В Русия политическият "плурализъм" е фасада, на която никой не гледа като на явление имащо реално отношение към властта. В България политическото съперничество все още създава илюзии за разделение на "добрите" от "лошите" и не е известно какво ще се случи, когато критична маса от хора разберат, че завладяването на повечето политически партии от структурите на милиционерската олигархия е факт, който е трудно променим с национални, български средства.
Масираният руски контрол върху енергетика, корупция и пропаганда е още една - ултимативна гаранция за съхраняване контрола на българската милиционерска олигархия върху страната и държавата.
В България имаше доста хора, които се обнадеждиха, че актове като този на "Магнитски" могат да променят правилата на играта. Засега нямаме особени основания за оптимизъм. "Магнитски" разлюля леко повърхността, но блатото запази спокойствие. Дори и да се случат по-драматични събития от този порядък, основният въпрос е дали българското общество притежава потенциал за промяна, която да достигне до основните структури на милиционерско-мафиотски контрол върху институциите и обществото. Засега отговорът на този въпрос не е особено оптимистичен.
Най-неблагоприятната характеристика на системата за управление, наречена "милиционерска олигархия" - и в Русия, и в България - е тази, че за разлика от другите типове олигархично управление (финансова олигархия, военна олигархия - хунта), милиционерската олигархия е стерилна от гл. точка на своя потенциал за модернизация, за развитие на обществата и държавите, които управлява. Русия продължава да бъде "Горна Волта с ракети", докато
България се влачи на опашката на Европа
като страна, в която всичко ценно бе или унищожено, или присвоено от една алчна шайка от висши служители на комунистическата ДС и техните довереници, чиято единствена квалификация е рекет над обществото и държавата. Всеки разговор за бизнес, за пазар, за управление е хвърляне на прах в очите. В общи линии - "перем едно ДДС"... И други такива работи...
*Става дума за публикуваната наскоро книга "От Червения терор до мафиотската държава: спецслужбите на Русия в борба за световно господство"
**Виж ТУК интервюто с Юрий Велштински