В историята на света няма примери, когато държавата е била управлявана от спецслужбите, както е сега в Русия
Стратегическата задача на тази хунта е разпад на ЕС и НАТО, казва известният историк и изследовател
На мястото на Русия е възникнала уникална държава подобна на разклонен мафиотски клан и се управлява от хунта, подбрана на принципа на личната преданост към своя ръководител - президента-чекист, казват авторите на книгата "От Червения терор до мафиотската държава: спецслужбите на Русия в борба за световно господство" – историкът Юрий Фелштински и живеещият в Канада подполковник от КГБ Владимир Попов.
Книгата е забранена в Русия.
Интервю за Радио "Свобода"
– В новата си книга показвате вековната история на борба на спецслужбите за власт отначало в държавата, а по-късно, вече след 2 000-та година, когато властта е завладяна, преориентацията на дейността на руските спецслужби към разширяване на тази власт извън пределите на Русия.
Отношенията между Кремъл и Лубянка винаги са били сложни и Вие стигате до извода, че партията се е бояла от създаденото от самата нея чудовище.
Ако много опростим нещата, ще излезе, че това е "състезание", продължило много десетилетия. И в крайна сметка, както Вие пишете, в началото на XXI век чудовището окончателно е победило.
- Да, безусловно. Всеки път, когато сваляли и след това разстрелвали някой от шефовете на Държавна сигурност, заедно с него са влизали в списъка за екзекуциите всички ръководители под него.
Ние сме свикнали с това, че КГБ е смятано за въоръжения отряд на партията, но на КГБ никога не се е гледало като на жертва на партийния режим.
Трябва обаче да се разбере, че хората на държавна сигурност именно така са гледали на партията.
Тоест, главен враг на държавна сигурност не са били нито белогвардейците, нито фашистите по време на войната, нито чуждите разузнавания.
Главен враг на Държавна сигурност е била Комунистическата партия на Съветския съюз. И затова, веднага щом държавна сигурност е получила възможност да надигне глава и най-накрая да се разправи с партията, тя го е направила.
През 1991 година Държавна сигурност завършва битката, която започва още Дзержински през декември 1917 година, още със създаването на ВЧК, когато той още в съюз с партийния секретариат се бори против Ленин.
След като удачно успяват да умъртвят Ленин, започва смъртоносната война между партийния секретариат, оглавяван от Сталин, и държавна сигурност, Дзержински.
В тази борба побеждава Сталин.
А после започва "дърпането на въже", кой кого, ту партията надделява, ту Държавна сигурност взима инициативата.
Цялото това кърваво съперничество продължава до смъртта на Сталин и дори малко след това.
Последните разстрели на ръководителите на Държавна сигурност са от 1956 година, след това правилата се променят, тогава вече само ги уволняват или пенсионират, но никого не разстрелвали.
Този мирен период продължава чак до 1991 година. Много важна роля в цялата история играят конкретни хора, те са назовани в книгата – това са генерал Евгений Питовранов, съветник на Андропов, и един от най-талантливите му ученици - Филип Бобков.
Андропов умря скоропостижно и неочаквано, той управляваше КГБ само година и половина.
След това инициативата отново превзема партията, Чернеко и Горбачов.
И по-нататък ставаме свидетели на 1991 година.
На ниво институции главна роля в тази стратегическа битка за завладяване на властта играе колегията на КГБ.
Тази най-важна структура в държавата винаги е съществувала тихо и незабелязано.
Никой не и обръщал внимание, а всъщност колегията на КГБ е била еквивалент на Политбюро в партията и е определяла стратегическите задачи на Комитета.
Вътре в КГБ е създадена много важна структура, наречена "офицери от действащия резерв".
Системата на офицерите от действащия резерв е този кадрови инструмент, чрез който беше завзета властта в Русия.
По решение на колегията на КГБ в мирния съветски сектор по линия на офицерите от действащия резерв започват да изпращат агенти, под прикритие, така както ги изпращали зад граница. Десетки хиляди шпиони са работили тайно в съветските структури и организации, в редакциите на вестниците и телевизиите, в банките, в научните институти, в университетите.
В резултат на тази стратегия на абсолютно всички малко от малко важни позиции се оказали офицери от КГБ. Затова, когато президент става Путин, властта в страната е завладяна моментално.
Също както на шахматна дъска всички тези хора били разположени на всички сериозни позиции.
- Режимът, създаден от Путин и спецслужбите, се оказа удивително жизнеспособен и нищо не може да го разклати: нито международните санкции, нито изключването на Русия от Г-8, нито разобличаването на престъпления като отравянето на Навални и други опозиционери.
Вие описвате в книгата си как този режим се разпростира в други страни - в Чехия, например, където агент на влияние на Москва е президентът Милош Земан. Разглеждате феномена Тръмп.
Къде се крие причината за жизнеспособността на тази система и нейната толкова лесна експанзия извън пределите на Русия?
- Аз мисля, че Държавна сигурност е институция без съвест и чест. Хората, които са подбирани за работа в КГБ са много "специални". Ние почти не ги срещаме в ежедневието си.
Всички, които не са в тяхната структура за тях са врагове. Системата е била абсолютно затворена, абсолютно мафиотска - даже тези, които работят вътре в Държавна сигурност не са приятели, те просто заедно служат, а всички, които са извън пределите на държавна със сигурност са врагове.
Или, както ми казваше Литвиненко, цялото човечество се дели на две категории - агенти и обекти.
Ти или си завербуван агент, или си обект, тоест, човек подлежащ на изучаване за евентуална вербовка.
Други категории просто не съществуват. Няма категория "приятел".
Литвиненко, с когото имахме достатъчно откровени отношения ми е казвал: "Юра, ако знаеш, че някой е работил в КГБ, забрави за това, че той може да ти бъде приятел".
А аз го попитах: "Това и за теб ли се отнася"? И той ми отговори: "Да, и за мен".
Тук не трябва да има никакви илюзии.
За работа в КГБ са подбирани именно такива хора, които са "непотопяеми".
Това са хора, които не можеш да обидиш, на които можеш да кажеш "не", но за тях това не е указание да престанат да правят това, което правят.
Това са хора, с които за нищо не можеш да се договориш, които не разбират какво е това "честност", не разбират че има "правила на играта", не разбират, че има неща, които не е прието да се правят.
Това са просто други хора.
- Изглежда сякаш описвате характера на Путин, странният човек, който толкова години крие семейството си.
- Там е работата, че те са еднакви. Да, аз описвам Путин, когото ние познаваме едва-едва, а той все пак е пред публиката.
Всичко е същото: с Путин за нищо не може да се договориш, на Путин не трябва да се вярва, Путин не може да бъде обиден, на Путин е безсмислено да му се каже "не" с надеждата, че той ще разбере, че това означава нежелание на другата страна да направи или да не направи нещо.
В това е и проблемът.
Тези хора сега управляват Русия. Много е важно да се разбере, че това се случва за пръв път в историята на човечеството, без преувеличение.
В историята на човечеството няма примери, когато държавата е била управлявана от спецслужбите.
Има демокрации, има диктатури, фашизъм, има комунистически диктатури, има държави, в които властват религиозни фанатици и т.н.
Но примери, в които държавата се управлява от спецслужбите, освен сегашна Русия, не познаваме.
И като всяка недемократична структура от този тип, тя, завземайки властта в една страна, се опитва да се разшири.
Комунистическият Съветски съюз се разширяваше чрез създаването на компартии във всички съседни страни.
ФСБ може да завладява държави с използването на армията: видяхме как се случва това през 2008 година, когато бяха откъснати територии от Грузия, и през 2014 година, когато започна войната срещу Украйна.
Но в Кремъл взеха друго стратегическо решение.
Те сега завладяват други страни като превзема поста на ръководител на държавата.
Тоест, точно както тази власт беше завладяна в самата Русия.
Опитът на КГБ от 1991 до 2000 година им е показал, че трябва да превземат властта не чрез преврат, както през август 1991 година, не чрез опит да отменят изборите и да създадат извънредна ситуация, както опитаха да направят през март 1996 година, а чрез президентски избори.
В резултат властта в Русия беше превзета от държавна сигурност чрез поредица от абсолютно незаконни и антиконституционни крачки, но, формално погледнато, мирно.
Чрез поредица от такива крачки беше доведен на власт Путин. Отначало той стана премиер, след това Елцин се оттегли доброволно и преждевременно от властта, за да освободи за Путин длъжността "и.д. президент", след това вече Путин премина през избори и формално победи на тях.
Може да се оспорва победата на Путин на първи тур, но може и да се предположи, че на балотажа той все пак щеше да изпревари Зюганов.
Ето точно така - чрез избори Русия се опитва да увеличи своето влияние зад граница днес.
И виждаме, че в някои страни това им се получава.
В Черна гора не успяха, частична победа постигнаха в Италия, Кремъл сериозно се надява, че в някакъв момент властта ще се окаже в ръцете на крайнодесните във Франция.
А стратегическата задача е разпад на ЕС и НАТО.
Държавна сигурност в Русия правилно смята, че това ще отвори пътя за бъдеща руска експанзия.
Доколкото системата създадена в Русия е абсолютно безпрецедентна ние действително не разбираме как ще се развива този режим и какви може да са последствията.
Аз смятам, че създадената от Държавна сигурност през 2014 година система е стабилна.
Тя се крепи на няколко кита - пазарна икономика и отворени граници, които не съществуваха в Съветския съюз. От друга страна Държавна сигурност съществува като някаква надстройка над политическите партии.
Ние сме свикнали да съществуваме в система, при която държавите се управляват от политически партии, на власт идват лидери, които представляват интересите на една или друга партия.
В Русия е създадена система, в която партиите се борят за места в парламента, защото те са доходни, но не се борят за политическата власт в страната.
Това е уникалната система, създадена от Държавна сигурност в Русия.
При това трябва да се разбира, че всички партии са пълни с агентура. Има три категории население, които работят за Държавна сигурност - офицерите, офицерите от действащия резерв, които някога са служили в нея и агентура.
Заедно, тези хора представляват огромна армия.
Доколкото голяма част от тези хора не е видима, ние не сме в състояние да оценим нивото на заплаха пред държавата и нивото на превземане на страната, с която се сблъскваме.
Когато казвам "ние" имам предвид многобройните чуждестранни изследователи, политици, спецслужби, които се опитват да проумеят Русия, кой я управлява и какво искат тези хора.
Аз се надявам, че нашата книга ще даде отговори на въпросите какво се случва в Русия, кой е на власт там, какво правят тези хора, какви са плановете им.
И защо това, което се случва в Русия е опасно.
Превод: Faktor.bg