Предсрочните избори са без алтернатива, въпреки експертен кабинет с Мария Габриел

Целокупният български политически елит за пети път доказва, че е неспособен да упражнява своята управленска функция, проваля многопартийната демокрация, отдалечава ни от Европа и ни тика към „източното блато”

Авторът

Авторът

Димитър Попов

Вече няма съмнение, че вървим към нови предсрочни избори и не е известна само датата, на която те ще се проведат. Най-вероятният сценарий е от ГЕРБ да видим експертно правителство с ограничен срок, подкрепено от ДПС, ИТН и БСП. И трите партии очевидно са готови на такъв експеримент след провала на преговорите с ПП-ДБ.
Ако правителството работи 3 месеца, това означава, че следващите предсрочни избори ще са в края на октомври или началото на ноември, което ги пакетира заедно с местните. Ако експертното правителство обаче изкара 6 месеца или повече, избори ще има чак следващата година.
Това са 

възможните сценарии

 и те зависят от ГЕРБ. Борисов вероятно ги е обсъдил вече с Карадая и Нинова, може да са се разбрали и за срока, и за Мария Габриел, която ГЕРБ посочват като кандидат за премиер от партията. Остава само Радев да и връчи първия мандат и процедурата да тръгне по обичайното си русло.
И все пак коалиция на ГЕРБ и ПП-ДБ беше най-добър вариант за управление на страната, а нейният провал така или иначе ще доведе до предсрочни избори, независимо че те може да не са тази година. 
Кой е виновен за това?
Обективната истина е, че са виновни и двете страни. Те, заради 

партийни сметки, надлъгване и мошенически похвати,

 които използваха в преговорите помежду си, не постигнаха общ кабинет.
Ако ги премерим на везните обаче, по-виновна изглежда ПП-ДБ. Още след изборите Петков и Василев осъзнаха, че перспективата да участват в каквото и да е редовно правителство като втора сила, носи много негативи и за тях е неприемлива. В едно бъдещо управление те неминуемо щяха да срещнат народния гняв заради неизбежните мерки за овладяване на инфлацията и на бюджетния дефицит – ще има рязане на разходи, замразяване на доходи и много вероятно, повишаване на данъци. Още по-големи щети за ПП-ДБ щеше да донесе коалиция с врага ГЕРБ, а заради разпределението на партиите в парламента, такава коалиция беше най-естественият сценарий. Позитивите, ако ги имаше, щяха да са само за държавата, не и за партията, нито за тях самите лично. 
Като калкулираха тези фундаментални беди пред себе си, Асен Василев и Петков още в първите часове след изборите отказаха всяка възможност да участват в управлението, под предлог, че няма да направят коалиция с ГЕРБ на никаква цена. Причината – понеже, защото, обаче…Борисов. Това беше много ясна заявка за следващи предсрочни избори. 
Борисов обаче е твърде опитен политик, за да ги остави да си играят игрички на негов гръб. Той ги притисна за преговори, които те не можеха да откажат, защото щяха да признаят, че вече са решили за

 „избори до дупка”

 Така се стигна до надлъгването в поредица от срещи, които ПП приключи с тарикатско и неизпълнимо предложение – Петков и Василев да направят политическо правителство на малцинството, и ако ГЕРБ или друга партия иска, да ги подкрепи. И понеже е ясно, че правителство на 64 депутати никоя партия няма да гласува, особено пък ГЕРБ, които спечелиха изборите, те решиха че са се измъкнали от ситуацията „сухи”. Същото мислеше и Слави Трифонов през 2021 година, с неговите две правителства на малцинството, но тогава избирателите помислиха друго – че ИТН не иска, а вероятно и не може да управлява. След това наказаха Трифонов и ИТН с отпадане от парламента.
Въпреки, че Борисов също би пострадал от управление с ПП-ДБ, той все пак предложи общо-взето честна сделка – двете партии да си поделят и негативите, и позитивите на бъдещо правителство с равен брой техни министри. Те можеше да са и политически, и експертни личности, но да са по равни квоти и от двете страни. Разбира се, такава коалиция щеше да изглежда като реабилитация за ГЕРБ, което си е допълнителна полза за Борисов, но това е политиката, какво да се прави. 
От ПП-ДБ отговориха същото – Борисов поема негативите с безусловна подкрепа, а ПП получава министрите и цялата власт до последната държавна агенция. 
Сега пред ГЕРБ има две реални възможности. Първата е да формират с ДПС и БСП експертно правителство. То може да е за 3 месеца, като ще откара до август, после местните и национални избори ще бъдат заедно. Това обикновено повишава избирателната активност и напрежението между партиите, но води и до неочаквани резултати за някои от тях. Едва ли трите партии ще искат изненади, пък и няма да се съгласят изборите пак да ги прави Радев, който има и свои сметки в бъдеще.

От гледна точка на ГЕРБ, БСП и ДПС, по изгодно е експертно правителство за 6 месеца или повече, а нови парламентарни избори да има следващата година. Ползите са очевидни. Първата е, че трите партии на власт ще спечелят повече места в общините, а чрез МВР ще контролират и вота в ромските махали. Втората е, че ще имат време да сменят кадрите на Радев в специалните служби и в МВР, в НАП и Агенция „Митници”, което е изключително важно за упражняването на властта в страната. Трето, шестте месеца са до края на тази година, което позволява рязането на разходи и бюджетния дефицит да бъдат оправдани с краткия живот на парламента. Четвърто, експертното правителство ще скрие политическата отговорност на партиите, а негативите ще ги обере министър-председателят, така че по-дългият срок няма да доведе до голям отлив на избиратели.
Нинова вече заяви, че е готова да участва в експертно правителство, от ДПС го искат още от първия ден след изборите. Допълнителен бонус за бъдещия премиер е, че в опозиция остават Възраждане и ПП-ДБ, които имат огромни различия помежду си и неистово се мразят, така че 

управлението ще е с фрагментирана опозиция,

 която ту ще го подкрепя, ту ще се разграничава от него. Едва ли ще има протестъри и по улиците, защото и за тях, и за всички избиратели е ясно, че експертното правителство се прави по неволя, за да позволи на парламента поне да работи.
Втората възможност си остава провал на парламента и избори през лятото. С оправданието, че не може с ПП-ДБ, а не иска да управлява с БСП, Борисов ще ги предизвика още утре. Ползата за ГЕРБ от тях е очевидна: ПП-ДБ ще имат още по-малко депутати, а ще изгубят избиратели и за местните избори, докато ГЕРБ пак ще бъде първа сила в парламента и ще се надява, че Петков и Василев са омекнали достатъчно за коалиция. 
Борисов вече се възползва от шанса с издигането на европейския комисар Мария Габриел да си пише точки в Брюксел. Ако обаче не е консултирал нейната кандидатура с опърничавата Нинова /а тя твърди точно това/, може би той няма нищо против избори и през лятото, стига БСП да поеме вината за тях! 
Разбира се, кабинет с министри – експерти е напълно възможен, но те в едно правителство с разнородни партии и интереси зад гърба си няма да решат големите кризи на България. Вероятно ще ги отложат във времето, без да направят кой знае какво за общото благо. Така че дали предсрочните избори ще са след 2, 3, 8 или 12 месеца, те изглеждат 

все така безсмислени за България

Изводът се налага сам – целокупният български политически елит за пети път доказва, че е неспособен да упражнява своята управленска функция, а с поведението си проваля и многопартийната демокрация, което волно или не, ни отдалечава от Европа и ни тика към „източното блато”. 
България има нужда от нова, проевропейска партия, с различен профил от сегашните, но заявка за такава все още няма.