Методи Андреев
Комунистическата чиния на Бузлуджа ще остане в историята като най-големия идеологически паметник, създаден от БКП. Става дума за гигантомански монумент, който беше платен със средства от всички български граждани, а не от партията. Спомням си, че като ученик ни задължаваха да купуваме задължително марки с образа на това съоръжение. Позицията ми за този паметник като цяло е отрицателна, но трябва да се обоснова защо той не трябва да се превръща в национален паметник на културата. Проблемът има две страни – идеологическа и чисто архитектурна и инженерна. От гледна точка на архитектурата и строителното инженерство това е една футуристична сграда за времето си. Даже може да се каже, че по отношение на покрива на чинията това е може би за времето си най-голямата черупкова-метална конструкция. В този смисъл и като се отчете, че българските граждани с принудително предоставени средства са участвали в изграждането на тази сграда, смятам, че тя не бива да бъде разрушавана. Но е важно в какво е полезно да бъде превърната, каква трябва да бъде визията за нейното бъдещо предназначение. Категоричен съм, че в никакъв случай тази сграда не може да бъде паметник на културата, тъй като тя е създадена с
тежка политическа карма
Идеологията на комунизма продължава да разделя българското общество, въпреки че имаме приет Закон, който обявява комунизма за престъпен строй. Но има все още хора, които по една или друга причина си спомнят с умиление за него. Освен това трябва да отчетем факта, че липсва достатъчно обективно образование, което да обясни на младите хора какво общество е бил комунизмът, какви щети е нанесъл на българската държава и на българския народ. Тези исторически истини винаги много условно, но и с голяма съпротива се прокарват в нашето образование. И затова е още по-кощунствено да се твърди, че монументът на Бузлуджа не е политически или идеологически въпрос, а бил отправна точка към неговото бъдеще. Това меко казано странно изказване принадлежи не на някой член на БСП или на бивш член на БКП, а на кметицата на град Казанлък – Галина Стоянова, която е от ГЕРБ. Българското общество трябва да знае, че идеята Казанлък и Бузлуджа да се превърнат в резерват на комунизма, където да идват от цял свят хора, да гледат какво е било по времето на Тодор Живков в България, принадлежи на тази персона. Според нея развитието на този мемориал и обявяването му за национален културен паметник ще бъде от полза за туристическия бизнес, даже нещо повече. Тя предлага да се направи алея, която да води до чинията, а на нея да се поставят бюстовете запазени от времето на комунизма в региона на видни политически функционери и комунистически дейци. Ни по-малко, ни повече, това представлява своеобразен
резерват на комунизма
Но с подобно безумие ли България ще привлича туристи, още повече в Долината на розите и на тракийските царе? Това ли ще е „чудото“ което ще допълним към онова изключително ценно културно наследство от времето на траките и традициите в производството от векове на уникалните продукти на българските розовари.
Стоянова, като кмет на Казанлък има доста странно мислене, което по-скоро бих определил като провокация към културните и исторически ценности на българина. Още повече, че наскоро тя беше и патрон на една международна конференция за бъдещето на паметника на БКП, известен като чинията на връх Бузлуджа. Подобни скандални идеи осветяват не само профила на въпросния кмет, но говорят за псевдодемократичните нагласи и в партията ГЕРБ, която тя представлява.
Любопитна подробност е, че вдъхновителят на идеята за превръщането на това комунистическо капище в национален паметник и е член на Национално сдружение „Русофили“ и то точно на неговия Национален съвет, тоест на органа, председател на който е Николай Малинов, който беше обвинен и вече е подсъден за шпионаж в полза на Русия. Русофилката Галина Стоянова изглежда има неизживяна мечта или комплекс да бъде навремето член на БКП и понеже е намерила близост с нейните представи за политическо развитие, е станала член първо на НДСВ, а после на ГЕРБ. Освен това тя е и организатор през последните години на русофилския събор край язовир Копринка, който се превръща в открито сборище за възпоменание на комунизма и отричане на ЕС и НАТО. Помним, че преди няколко години на този събор
русофили гориха знамето на ЕС и на НАТО
Тази вандалщина стана повод Групата за натиск в тогавашния парламент(Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, б.а.) да предложи приемането на изменение и допълнение на НК, с което освен инкриминиране на поругаването на националния флаг, се въвежда и наказателна отговорност за гавра с евратлантическите символи.
Странно ми е, че до днес в общественото пространство се подминава с мълчание антидемократичната дейност на кмета на Казанлък. Наскоро четох позиция на евродепутата Андрей Ковачев, който се обяви категорично срещу идеята чинията да национален паметник. Съгласен съм с него, че защитниците на идеята паметникът да бъде обявен като част от националното културно наследство явно си харесват комунизма. Но г-н Ковачев, ако е истински антикомунист, а не само по декларация, ако изповядва антикомунизма като ценностна система, а не само декларативно заявява подобни позиции, би трябвало да признае, а не да премълчава факта, който стои зад идеята за това безумие – неговата съпартийка Галина Стоянова, кмет на Казанлък. Елементарната логика и морал изискват хората с различни ценности и мислене
да се разграничат от нея,
а не да се внушава, че едва ли не служебният културен министър е инициирал тази идея и я прокарва. Говорих лично с проф. Минеков и вярвам, че той няма да подпише и подкрепи решението на експертния съвет към Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Друг е въпросът, че според мен министърът трябва да провери доколко експертизата на хората в тези съвет е на такова високо ниво, че те да приемат подобни безумни паметници за национално значими за културата. Действията им са чиста провокация, включително и срещу настоящия министър Минеков.
Когато говорим за реакцията на политиците към тази безумна идея няма как да подмина
мълчанието на десните
Лично аз уведомих Атанас Атанасов и Христо Иванов с едно малко съобщение, че този проблем с Бузлуджа не трябва да бъде заметен, а трябва да има реакция. Ние сме на това дередже, защото не можахме да променим ценностната си система. Тя остана такава, каквато беше създадена по време на комунизма – да крадеш, да харесваш чалга, да не споделяш истинските човешки ценности, а такива материални ценности, които ни превърнаха в олигархично-консуматорско общество. Десните лидери трябва да са особено чувствителни, особено след като прокламират готовността си за една нова лустрация. Искам да ги коригирам, както се казва – късно е либе за китка, мандалото хлопна, както казва народът. Политическа лустрация е безсмислена да се провежда, това е популизъм. Време е за лустрация против корупцията, която изисква висок морал и нова ценностна система. И понеже ДБ, за която аз два пъти гласувам, претендират да са носители на нов морал и нова ценностна система, която аз подкрепям, те трябва да бъдат особено чувствителни към такива теми и скандални идеи. Вярно е, че в момента са заети с актуалната политическа достатъчно сложна ситуация, но има принципи и политически събития, които не могат да бъдат претупвани и незабелязани. ДБ ясно трябва да каже позицията си спрямо тези опити да се възкресяват идеологически паметници от най-тъмните години на комунизма. Това има и идеологически, и политически, а и общочовешки смисъл. В тази посока ДБ трябва да бъде по-активна, да не изоставят тази ниша, тъй като много от техните избиратели са с моите разбирания. Мълчанието на лидерите на ДБ не прави добро впечатление. Въпреки напрегната ситуация, това не означава, че човек трябва да изгуби политическите си инстинкти, а и да забравя, примерно, какви са принципите и червените линии, които не трябва да бъдат пресичани.
Винаги когато става въпрос за идеологически спорове, трябва
да се обръщаме към по-мъдри,
по-преживяли и препатили от нас нации като немската. Германия е преживяла и денацификация и декомунизация, и двете бяха извършени много успешно, а обществото извлече исторически поуки. Затова говорим за германското чудо, за първата по мощ държава в ЕС. Ние сме много малка страна, но това не пречи да бъдем мъдри колкото немската държава. За съжаление констатираме, че днес сме далече от тяхната мъдрост и берем горчивите плодове, от несвършената лустрация и декомунизация. Именно оставането на комунистическото мислене като неизменна част от ценностната система на българина ни доведе до това мафиотско олигархично управление, от което толкова трудно и несигурно се измъкваме. Защото рецидиви като политиката на ГЕРБ, олигархията и мафиотската организация ДПС, нереформираната БСП показват, че в основата стои не добре прочетеното и не добре оценено минало – времето на комунизма, обявено от български закон за престъпен обществен строй. В този закон се казва, че комунистическата партия е престъпна организация, че комунизмът е престъпен обществен строй. И в същото време ние обявяваме техният най-голям идеологически паметник за паметник на културата от национално значение. А какво правят мъдрите и умните народи – германците ни дават пример, с това което създадоха в Нюрнберг. Градът е свързан с най-големите митинги на нацистката партия по времето на Хитлер, чието пълно име е Националсоциалистическа германска работническа партия. В този град неговият архитект Шпеер е създал проект за изграждане на конгресен център на НСГРП. От тази партийна сграда сега са останали отделни съоръжения и части, но те не са обявени за национален паметник на културата и на никого не му е минало подобна идея. Но забележете, чак през 1994 година местната управа на града решава да се създаде един документалистически център с музей към съоръженията, които са останали от този конгресен център на националсоциалистите. Авторът на този музей е използвал фамилията на архитект Шпеер, която на немски значи копие, като е пресякъл този комплекс с едно метално копие. Центърът днес разказва историята на НСГРП, на Хитлер като водач на нацистите в Германия, но завършва с осъдителните присъди на Нюрнбергския процес, тоест показва как обществото и светът се е отнесъл към тази човеконенавистна идеология. Този център, който е бил замислен да възвеличава партията на Хитлер, като я представи като едва ли не най-великата обществената организация, всъщност в годините на демокрация се превръща в най-голямото обвинение срещу партията на Хитлер и възпитава хората в дух на пацифизъм. Показва колко лошо е било това нацистко управление за Германия. Иначе, ако трябва да говорим обективно, Хитлер е намалил до минимум безработицата, създал е една действително социалистическа държава по представите на българските комунисти. Аз виждам бъдещето на този дом на комунизма на Бузлуджа в подобен аспект - не да запазим мозайките в него, изобразяващи масови убийци, а по-скоро да превърнем това пространство в
музей за осъждане на комунизма
По примера на германците в Нюрнберг. По такъв начин кметицата Стоянова да търси увеличаване на туристическия поток, като превърне чинията на Бузлуджа в паметник за обвинение и осъждане на античовешкия комунистически режим. Да покажем възхода на комунистическата идея, но и нейния крах, и осъдим онова, което комунизма отне от българската държава и унищожи. Само такъв може да бъде смисълът да се запази тази сграда и да представлява някаква туристическа атракция. А не да афишира най-грозните черти на комунизма, а именно неговата цинична грандоманщина. За съжаление обаче не съм чул такова предложение, говори се за запазване на конструкцията и на архитектурата на съоръжението във вида, в който е било създадено. Безсмислено е да се харчат пари, за да се възхвалява една кървава идеология, от която хората с толкова жертви са успели да се освободят. Има смисъл да се дават народни пари, само ако се показва на обществото цялото безсмислие и античовешка същност на комунистическия режим в България.