Димитър Попов
Последното изявление на Румен Радев на Шипка е предупреждение, че неговият господар в Кремъл и проруските сили в страната се готвят за реванш. 3 март е червена линия за нашето търпение, казва Радев. Не се съмнявайте от чие име говори той. Като имате пред вид, че Възраждане и БСП му бяха осигурили свои симпатизанти за масовката на Шипка, и като виждате с какъв мундир ходи Митрофанова, е ясно едно: Путин е изгубил търпение и търси реванш заради намаляващото руско влияние в България.
Предупреждението заслужава да бъде прието съвсем сериозно от правителството и партиите зад него. Ситуацията днес е такава, че ако Путин е решил да дестабилизира България, той има инструментите, има и подходящите условия да го направи.
Колкото и да не ми се иска да призная, България има слабо, на моменти дори безпомощно правителство. С изключение на няколко министри, останалите се държат като чиновници, които предпочитат да не вършат нищо, за да си пазят министерските места. Изключенията се броят на пръсти: Тодор Тагарев, Мария Габриел…Ако се сещате за други, добавете ги!
За съжаление аз на останалите дори имената им не научих. Някои от тях се занимават със статистика, както прави министъра на икономиката например. За три месеца в министерството той откри, че 90% от хората в бордовете на държавните фирми са назначени от Радев и неговите служебни правителства. Констатира го, оповести го, и пак се скри.
Министъра на вътрешните работи, след поредица от знакови публични убийства разбра, че неговия главен секретар, назначен пак от Радев, не се справя с работата си. Констатира го с една печална физиономия и докладва на премиера своето горещо желание да го освободят от този главен секретар. От своя страна премиерът оповестява съображението на министъра пред медиите, след което не последва нищо. Поне Денков да му беше казал на този министър: „Ами дай да го уволним де!“
Изглежда самият премиер има сериозни проблеми с куража!
Напълно заслужено обвини служебните правителства на Радев, че му оставили заробващ газов договор с Боташ, обаче не уволни никой от подписалите този договор. Констатира също, че шефовете на специални служби, всичките назначени от Радев, не си вършат работата, а три месеца по-късно не е уволнен нито един шеф на агенциите по сигурност.
Тъй като примерите са много, ще го кажа накратко:
в правителството липсва лидерство, има безсилие и страх
да се поеме отговорност за управлението, както и некомпетентност на самите министри, някои от които, също като онзи „Наско“, все още не знаят къде са попаднали.
„Сглобката“ зад това правителство също е проблематична. Няма официална коалиция, партиите не могат да се споразумеят за нито едно уволнение или назначение в държавната машина, а кабинетът просто е на пауза. Този блокаж връзва ръцете и на премиера, и на министрите да формират собствени екипи, както и да очертаят дългосрочни политики в различни сектори и министерства.
Проблемите на правителството с партиите зад него личат от странното изявление на премиера Денков по повод на парламентарното решение за пристанище „Росенец“: „Трябваше това решение да се съгласува с правителството предварително, сега може цените на горивата да скочат нагоре“, каза той… Партийните лидери, дори след такива изявления, се крият от камерите, разграничават се един от друг, правят сметки за местните избори и очевидно пет пари не дават за това правителство, което може да им пише черни точки пред избирателите.
Срещу себе си обаче кабинетът има враг, който е добре организиран и финансиран, има изявен лидер и немалка обществена подкрепа. Радев е
опасен противник
и неговото подценяване е грешка. Преди години тази грешка я направи Борисов, който се споразумя с Кремъл да издигне посредствения и безобиден Румен Радев за президент, а после преживя унизително поражение от него.
През 2020 година тази грешка я направиха група тарикати, които използваха юмрука на Радев за да ги върне в политиката и в парламента, а после се чудеха как да се разграничат от миналото му с Решетников.
Направи я и едно посолство, което много късно разбра, че е скътало в пазвата си отровна змия.
Фатално беше подценяването от всички десни избиратели и демократични партии, които иначе декларираха силна подкрепа за ЕС и НАТО, но избраха „проруския“ Радев за втори мандат.
Подцениха го Петков и Василев, които не знаеха, че Радев е в състояние не само да ги вкара във властта, но и да ги изкара от там. Така и двамата изгубиха четворната коалиция и политическото си бъдеще.
Начинът, по който сега партиите зад това правителство неглижират президентското агресивно поведение, опитите на Радев да се навре в патриотичната ниша и там да радикализира настроенията в обществото, както и очевидната му лоялност към Кремъл показват, че грешката може да бъде направена отново.
Вярно е, че като политически профил Радев е посредствен човек, злобен и отмъстителен, но без въображението и размаха на голям пълководец. Радев обаче има едно качество, което го прави много опасен – той е напълно,
до фанатизъм отдаден на руската идея Кремъл да управлява България
По някаква причина той е толкова лоялен на Путин, че се е превърнал в сляпо оръдие на руските интереси. Радев не измисля планове и тактики, измислят му ги в Кремъл. Той ги изпълнява съвестно и точно на терена. Наредят ли му да започне война, ще я започне без да задава излишни въпроси. Лошото е, че ще го направи и срещу своите, както го прави няколко пъти в последните години срещу лидери и партии.
Ако съдя по поведението му преди в Родопите, и сега на Шипка, заповедта е пристигнала и той вече събира верните си хора срещу това правителство, обявено от Кремъл за вражеско и проамериканско.
Много често чужди съюзнически служби предупреждават, че Русия има конкретни планове за създаване на напрежение в България, които включват политически убийства, масови безредици около знакови руски паметници, брожения и стълкновения на партийни агитки, както и вкарване на парламента в поредна война с президента.
Такива планове със сигурност има. Не е трудно да се види, че при управляван отвън президент, безпомощно правителство без лидер, население, разделено на воюващи помежду си племена, заети с лично оцеляване партийни лидери, и накрая война до нашите границите,
всеки план за дестабилизация на страната ще бъде успешен
Ако местните избори са единствената бариера пред коалиционно споразумение, което да стабилизира правителството и да прогони хората на Радев във властта, ще изчакаме още два месеца. За руските планове обаче бариери няма. Скоро може да разберем, че самите местни избори са руски план за дестабилизация, който да ни хвърли в нова криза, по-опасна от предишните.
Затова внимателно следете Радев, и ако го видите с вдигнат юмрук, да знаете, че планът е вече в действие.