Румен Радев безцеремонно отказа да изпълни конституционното си задължение и да подпише указа за назначаване служебното правителство предложено му от Горица Грънчарова – Кожарева, с което хвърли България в конституционна криза! Въпреки опитът му да прехвърли вината за това на нея, заради отказа ѝ да предложи по-приемлив за него и за някои политически сили министър на вътрешните работи, на всички трябва да е ясно, че той
носи цялата отговорност
за задаващата се ескалация на общественото противопоставяне.
Още от встъпването си в длъжност Румен Радев отказва да изпълнява ролята му заложена в конституцията на Република България.
Разбира се той не е церемониалмайстор на държавата. Не е и гумен печат, който трябва да подписва безмълвно всичко, което му се предлага. Но той трябва да търси съгласие между политическите сили и решения на сложни обществени казуси!
В нашата по-нова история имаме примери, когато президенти са изпълвали със съдържание този отговорен пост.
Можем да направим паралел с действията на президента Петър Стоянов по време на паметните събития от 4 февруари 1997 г.
Въпреки, че икономиката на страната бе срината от хиперинфлация, въпреки, че близо месец хиляди стотици хора излизаха всеки ден на протест, БСП отиде при президента с попълнена папка за нов кабинет, начело с Николай Добрев. Петър Стоянов знаеше, че не може просто да откаже да го подпише, защото това би било нарушение на Конституцията. Затова
свика Консултативния съвет за национална сигурност,
където основните политически партии да намерят изход от кризата. Всички помним как вечерта, той излезе от този съвета и обяви на насъбралото се множество, че е постигнато съгласие.
Президентът Стоянов не отказа да приеме папката, но заедно с опозицията успя да убеди БСП да върнат мандата неизпълнен. По-късно разбира се Георги Първанов и Николай Добрев се опитаха да си припишат заслугите за успокояването на напрежението, появи се слух, че те уж отишли с две папки и т.н., в историята остана успешният опит на президента Петър Стоянов да бъде намерено съгласие за излизане от кризата.
Очевидно е, че Румен Радев няма желание за намиране на изход от политическата криза, която тресе страната вече четири години, а напротив иска да я задълбочи. Можем само да гадаем дали не изпълнява чужда поръчка или сам
мечтае да бъде българския Путин,
Орбан или Вучич. Очевидно е обаче, че иска да се случи, това, което неговият ходатай Слави Василев повтаря през цялото това време - обществото да бъде убедено в несъстоятелността на българския парламентаризъм.
Още с идването си на власт и особено по време на протестите през 2020 г., Радев показа, че Администрацията на президента и Консултативният съвет за национална сигурност не са неутрален форум, на който политическите сили могат да постигат съгласие. Напротив, с всички свои действия той цели увеличаване на напрежението между тях.
Поводът на Радев да откаже да подпише указа за служебния кабинет на Горица Грънчарова–Кожарева е оставането на поста на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов (който зае поста с подписа на Радев в кабинета „Главчев”) бе подбран доста хитро. На пръв поглед изглежда като жест към ПП и ДБ, които най-открито и категорично се противопоставиха неговото оставане като министър. Това е политическата сила, която привидно демонстрира най-голямо разминаване с Радев относно външната политика на България и позицията ѝ относно Путиновата агресия срещу Украйна. Така президентът им подаде топката, вероятно с надеждата, че в Народното събрание ще се формира някакво „анти-Пеевски” мнозинство, което да сложи край на и без това малките шансове за създаването на евроатлантическо мнозинство и управление в един следващ парламент. Без съмнение след днешния акт
ще се появят призиви за импийчмънт на президента,
а поводът може тотално да разцепи демократичната общност!
Това, че у нас единствено политик санкциониран по глобалния акт „Макнитски” зае нишата на най-страстното евроатлантическо говорене, е наистина притеснително. А това може само да срине още повече избирателната активност.
От това дали ПП и ДБ ще се хванат на въдицата на Радев и ще застанат заедно с Доган и Костадинов в едно „тематично мнозинство” ще зависи накъде ще тръгне България. Дано си спомнят думите на поета: „Timeo danaos et dona ferentes”. Бой се от данайците, дори когато ти носят подаръци.
Днес България е изправена пред дилема, далеч по-голяма от това кой ще е вътрешния министър в служебното правителство. Запазването на парламентарната репулика и мястото на България в демократични свободен свят отново са подложени на тежка хибридна атака!