Във времето на “зрелия путинизъм” Русия все повече напомня на новообразуван злокачествен тумор, който превзема и поразява здравите тъкани около себе си.
Съдбата на такъв тумор (без терапия или хирургическо отстраняване) се свежда до това, че като поразява организма и го убива, рано или късно самият той загива заедно с него. “Победата” на тумора над организма е
форма на самоубийство
Разраствайки се териториално, туморът приближава собствения си край. Е, вярно е, че преди смъртта си успява да удовлетвори агресивните си амбиции.
Ако перифразираме Путин, може да изведем формулата на това явление: “Аз, като глава новообразуванието, искам да попитам: защо ни е този организъм, ако в него няма да има тумор?”**
Туморът на руската империя не просто поглъща здравите “тъкани” наоколо, възпроизвеждайки контурите на покойния Съветски съюз, той има глобални задачи, които бяха огласени от външния министър Лавров: “Мисията на нашата специална военна операция е да сложи край на тенденцията на пълна доминация на САЩ и западните страни на международната арена”.
Метастазите на путинизма
(връщането на култа към насилието от миналите векове) застрашават правовата цивилизация като цяло. Убивайки здравите тъкани на Запада (при евентуален ядрен конфликт) режимът, разбира се, загива, но от гледна точка на болестта логиката е “защо ни е такъв организъм, ако в него няма да има тумор?”.
Във философията това се нарича “воля за смърт”. Самоубийственият сценарий се изразява в изтреблението на здравата част от населението (в милитаристичната месомелачка ), падането на раждаемостта и дегенерацията на нацията (при липсата на мотивация да се раждат деца в условията на война и бедност) и във войната за територия, която неизбежно води до подкопаване на стабилността и разпад на страната. Добре ще е да е само на Русия.
Всичко това заедно представлява “волята за смърт”, форма на самоизтребление на нежизнеспособните организми.
Путинизмът е удивителен феномен на исторически лузър, престарял маниак, който в залеза на живота си изпитва не просто омраза към успешния и динамичен свят, но и има и средствата да “хлопне вратата“ преди да умре. (“Никой няма да те има.”)
Достоевски има забавен персонаж: умираща от старост героиня, озлобена срещу света, се опитва да ухапе всеки, който се грижи за нея. Както се казва, открийте десетте разлики…
Путинизмът е антихуманизмът на нашето време
Не случайно е така враждебен към каквато и да е проява на живота – от сексуалността и любовта (в нейното разнообразие) до интересите на отделния човек и опазването на живота като висша ценност. Презрението към човешкия живот също е проява на “волята за смърт”.
Войната за територия в духа на миналите векове разбира се е агонията на системата, която не може да утвърди себе си по друг начин на картата на света. Освен голото насилие Русия няма други инструменти за влияние. Войната, разпалена от Путин е смъртна присъда за умиращата империя. Колкото и време да отнеме този процес, неговата природа няма да се промени, това е формула за отиване на оня свят.
Но е важно заедно с умиращите тъкани на империята да не отиде в небитието целият световен организъм. Единственият начин за спасение от заболяването е хирургична операция с химиотерапия. Колкото по-скоро имперският тумор бъде отстранен от световния организъм и бъде “изрязан“ от историческия процес, толкова по-здрав ще е светът, способен на живот и развитие.
Днес Украйна е бариерата, отделяща живата тъкан от злокачествения тумор
Колкото по-скоро светът започне операция по отстраняване на „новообразуванието”, толкова повече ще са шансовете за успешна ремисия.
Спорът за това дали путиновият режим е “фашистки” не е от принципно значение. По-важно е друго: той е несъвместим с историческото здраве и води война срещу световния организъм, чиито сили подкопава и от който е част.
Като една от “клетките” на тази поразена тъкан (в качеството си на гражданин на Руската федерация) аз предпочитам раковият „патриотизъм“ да бъде отстранен с операция. Моята родина – това е живият и здрав свят, а не тази смъртоносна болест, която може да го убие. Дори ако диагнозата се нарича “Руска империя”.
*Александър Хоц е руски филолог, журналист, автор на стихове, застъпник на правозащитни каузи.
** Фразата, произнесена от Путин, която авторът перифразира, е: “Защо ни е свят, в който няма да има Русия?“
Превод: Faktor.bg