Руската война срещу България не е само хибридна

Време е да се освободим от кукичките на имперския репей и да създадем Музей на съветската агресия

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

Три събития от последните дни показаха, че е крайно време да си отворим очите за същността на Русия – нашия двукратен окупатор – и да променим политиката си към нея.
В Киев журналистът Дмитрий Гордон публикува саморазобличенията на „пенсионирания“ служител на ФСБ Игор Гиркин, който започна необявената война срещу Украйна, но бе изтеглен на заден план заради свалянето на малайзийския „Боинг“.
В Москва кандидатът за руски цар изпълзя от бункера, където се бе скрил от коронавируса, и ощастливи поданиците си с обещанието да насрочи „всенародно допитване“, чиято цел е да осигури безметежното му властване до 2036 година.
В София с поредната си провокация Руският културен център даде да се разбере, че Русия възнамерява да си присвои българската азбука и други наши културни и духовни постижения.
Но нека караме подред.

Гиркин или щастието да си руски роб

Самомнението и типичната за руски силовак наглост на Гиркин му изиграха лоша шега, защото Гордон го подведе да разкрие същината на руския манталитет и държавна политика.
На хората в Крим им било писнало да бъдат ограбвани от украинските олигарси и смятали, че ще живеят по-добре, ако се присъединят към Русия. 
И като руски патриот той преценил, че е назрял моментът да ги вкара насила – за тяхно добро – в състава на Руската федерация (РФ). Резултатът – по около 15 хиляди убити от всяка страна – много не го смущаваше. Някак между другото призна, че като „министър на отбраната“ на непризнатата от никого Донецка република лично е убивал и разпореждал убийства без съд и присъда. Прикри смущаващата истина, като витиевато заяви, че неговите хора не разпаряли коремите на жертвите си, докато те били още живи. За свалянето на малайзийския самолет, обаче, категорично отказа да говори.
Руснаците и украинците не са два братски народа, твърдеше Гиркин, защото украински народ не съществува. Украинците били руснаци, които мечтаели да се завърнат в лоното на матушка Русия. Какво биха искали, ако можеха да избират – питаше Гиркин – да бъдат част от велика империя, или граждани на една жалка страна?
Това не ви ли напомня за двукратните предложения на БКП и Живков да станем част от „великото семейство на руските народи“? И ако Гиркин смята себе си за руски патриот, какво освен родоотстъпници и предатели са българските комунисти? Имам предвид управляващата прослойка както на някогашната БКП, така и на днешната БСП.
Защото ръководството на БСП продължава предателската линия на БКП. Примерите са много – „тройният шлем“ на Георги Първанов, жалният плач на Корнелия Нинова и Румен Радев за отмяна на санкциите срещу РФ, лобирането за „Грипен“, подкрепата на незаконните паравоенни формирования, чиито конци се дърпат от Москва.
Вече над сто години партията на кръволока Георги Димитров е петата колона на СССР/РФ у нас. При най-малката възможност тези хора ще забият нож в гърба на България, за да подновят безнаказаното ограбване на хазната и убийствата на културния, военния и държавния елит на страната. За тях „дружбата с Русия е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество”, а върховното щастие е да бъдат покорни роби на кремълския си господар и безмилостни палачи на собствения си народ.

Путин или последните издихания на империята

Когато цените на нефта и природния газ щурмуваха небето, руснаците обявиха Путин за „майстор на многоходовите комбинации“ и „изключителен стратег“. Но той реши да излезе от съглашението със Саудитска Арабия, за да съсипе американските производители на шистов газ, и вместо това ускори процеса, който ще срути Руската федерация. Доскоро зомбираните от телевизора руснаци видяха, че като стратег техният вожд и кумир е слаб. А когато той се скри в бункер от коронавируса и остави огромната държава на самотек, започнаха да се питат дали не е и страхливец. 
Лично аз смятам, че той е много депресиран и нещастен. Видът му през последните години говори за прогресиращо оглупяване, което лекарствата не могат да блокират. Оттам дойде и идиотската идея – не зная дали е негова или на хората от най-близкото му обкръжение – да „занулят“ президентските му мандати досега, та той да продължи да властва до 2036 година.  
Планираното дублиране на функциите му от все още несъществуващия Държавен съвет подсказва, че тези хора искат да си осигурят безметежно съществуване и след неговата смърт или изпадане в трайна недееспособност. Ала човешките надежди често пъти служат единствено да разсмиват боговете. Създадената от Путин мафиотско-силовашка и свръхкорумпирана държава едва ли ще го надживее с много. 
Дали можем да очакваме някакъв последен изблик на необуздана имперска агресивност? Мисля, че обладан от мания да властва, Путин от години кастрира всички около себе си и като си отиде, ще остави бездейни и безидейни наследници. Надявам се РФ да се спихне без много шум и кръв и да се разпадне на няколко относително безобидни части. И тук стигаме до неотложните проблеми на българската политика.

Димитров или опитите за ликвидиране на България

Съвременната руска държава е зачената от Петър Първи с фалшификации и окончателно поробване на нещастните му поданици. Петър не е първият руски владетел, който започва да пренаписва историята, но той поставя началото на една прослойка от професионални фалшификатори и крадци на културни постижения и исторически факти. 
Постепенно процесът на създаване на фалшива самоличност и история на руската държава се ускорява и по времето на СССР стига невиждани дотогава висоти. Идеята, че нищо не е престъпно и морално укоримо, ако ще допринесе целият свят да попадне под съветска власт, има като страничен резултат отглеждането на поколения неразсъждаващи и заблудени хора вътре в СССР и създаването на цели гроздове от терористични организации и подчинени на Коминтерна партии.
В края на Втората световна война България е окупирана повторно от руски войски. От Москва Георги Димитров издава заповед да се ликвидират всички потенциални „врагове“, тоест почти цялата тогавашна интелигенция. И тъй като това предателство не му е достатъчно, така нареченият „герой от Лайпциг“ опитва да вкара България в югославския хомот.
Войната срещу България се води на всички фронтове и макар днес вече да не носи човешки жертви, продължава да ни нанася многомилиардни загуби. Съветските войски отмъкват държавния архив и златото от хазната. Четиридесет и пет години Съветският съюз ограбва нашите ресурси – уран, злато, промишлена и селскостопанска продукция – и лъже, че едва ли не ни издържа. Всъщност, единствената валута, с която ни заплаща, са лъжите и заблудите. Набързо провъзгласеният за академик комунистически агитатор Тодор Павлов събира историците от БАН и им дава нареждане да докажат, че българите на кан Аспарух са били една шепа хора, която бързо се претопила в „славянското море“. А сетне диктатът се разпростира във всички културни сфери. 
Историци, писатели и кинорежисьори продават съвестта си и започват да омаловажават и изопачават историята на родната си страна. Българските генерали и техните победи над руските войски, потъват в забвение. Пленените руски бойни знамена са потулени във Военно-историческия музей, потулена е и истината за тайните съглашения срещу България и убийството на Левски.
 И понеже веднъж започнала, хибридната война може само да се разгаря, стигаме до последното посегателство срещу българския дух. Насред София Руският културен и информационен център организира изложба, която трябва да изопачи истината за създаването на българската азбука и да ни подготви да се примирим с мисълта, че тя постепенно ще бъде присвоена от Русия.
Мисля, че трябва незабавно да отговорим на безобразното поведение на Руската федерация с реципрочни и достатъчно ясни действия.

Какво можем да направим?

 Като за начало – да вкараме в Музей на съветската агресия стотиците нацвъкани из цялата страна бронзови и каменни монументи. От примитивния хоминид с шмайзера, издигнат в центъра на София като закана към горяните, през неговия събрат, който загрозява Пловдив, та до паметната плоча в Бургас – на десетките мародерстващи пияници, загубили живота си в борба с промишления алкохол.
Смисълът на паметниците е да пазят паметта за някакво историческо събитие, но тези съветски монументи лъжат какво се е случило, като 
представят окупацията за освобождение. Това са фейкове, с които комунистите известяват света, че са завладели тази територия, маркират я както кучетата вдигат крак край всеки уличен стълб. 
Вече постигнахме консенсус, че комунизмът е престъпна идеология. Нека изчистим България от смрадливите му следи.