Посланието на Гидон Кремер в подкрепа на Украйна и дебелокожието, което го погълна

Илиана Славова

Гастролът на латвийския цигулар Гидон Кремер в зала „България“ през седмицата наистина беше събитие. Не само заради онази виртуозност и емоция, превръщащи звуците на цигулката му в откровение. Но и заради гражданската му позиция във време, когато у нас пропагандата на Кремъл всекидневно внушава как не бива да се смесват изкуството и политиката. Докато самият Кремъл постоянно използва изкуството за политическите си цели. 

Още преди идването на Гидон Кремер в София се очакваше той да отправи 

послание в защита на Украйна

Известна е неговата съпричастност към борбата на украинците за независимост и достойно бъдеще пред лицето на руската агресия. Дни преди концерта бившият ни шарже д'афер в Украйна Николай Ненчев се обърна към него с отворено писмо, в което го призова да изрази гражданската си позиция на фона на гостуването на путиниста Вадим Репин на същата сцена седмица по-рано. Преди това и международната организация Arts Against Aggression отпраи подобен апел към латвийския цигулар. 

Направи го. Заклейми руската агресия и тази недопустима война. Защити Украйна с категоричност и убеденост на човек, докоснал се лично до жестокостите на режим, заличаващ, човечността. Два режима – съветският и нацисткият. Неговият баща е оцелял при Холокоста. 

Отправи посланието си на английски и на руски, за да стигне до повече хора.       

Би трябвало да е като камбана за заспали съвести

 Да разтревожи.  Да отекне. 

Не става дума за съвестта на Найден Тодоров, който дирижираше концерта – самият той покани Репин и остана глух за апелите да не дава поле за изява на пратеници на Кремъл. Как би подел послание срещу руската политика? Не говорим и за съвестта на седящия в публиката вицепремиер Иво Христов – тежко поразен от кремълофилия. 

Става дума за 

ефекта върху българската публичност 

а той клони към нула. Музикантите от Софийската филхармония заеха позиция „ни чул, ни видял“. От страна на публиката също няма видим отзвук – в социалните мрежи цари мълчание по темата. Що се отнася до медиите ни, събитията с класически музика поначало не представляват интерес за мейнстрийма, а специализираните не обръщат внимание на политическия контекст. 

Остава единствено реакцията като лично преживяване на хората в залата, но в 21 век само това, което попада в медийните канали и социалните мрежи има шанс да остави следа. 

В нашия случай посланието на Гидон Кремер остана заключено в зала „България“. Срам за обществената ни съвест. 

Другият извод е, че в тежко засегнато от руско влияние общество като нашето, поднесени по този начин, 

апелите на съвестта заглъхват 

Нужен е елемент на радикалност, за да бъдат чути. Дори драстичност. За латвийския цигулар сигурно изглежда прекалено да отмени концерта си в знак на протест или да прекъсне контактите си с толерантния към Кремъл Найден Тодоров. Неговият избор е негово право. Той беше тук за кратко, но ние оставаме. И имаме насъщна нужда от будност и способност за съпротива срещу имперските посегателства на Москва.