Известният американски историк, професор по история в Университета в Йейл Тимъти Снайдър пред Съвета за сигурност на ООН на заседание, свикано от Русия по повод „разпространяването на русофобия в Украйна и на Запад“.
Предоставяме на читателите на Faktor.bg пълният текст на изказването му:
Дами и господа, аз съм пред вас в качеството на историк на региона на Източна Европа и, в частност, като историк на масовите убийства и политическите злодеяния.
Радвам се, че ми предложиха да ви информирам за използването на термина „русофобия“ от руските представители на държавната власт, защото смятам, че тази дискусия може да изясни повече характера на агресивната война на Русия в Украйна и незаконната окупация от Русия на украински територии.
На първо място, ще отбележа, че вредата за руснаците и руската култура е преди всичко резултат от политиката на Руската федерация. На второ място, терминът „русофобия“, който обсъждаме днес, е използван по време на тази война като форма на имперска пропаганда, в която агресорът претендира за ролята на жертвата.
През изминалата година това служи като
оправдание за военните престъпления на Русия в Украйна
Това, че обсъждаме „русофобията“ би трябвало да означава, че ние сме загрижени от причинената вреда на руснаците.
Това е нещо, което аз споделям, споделям и загрижеността за руснаците, за руската култура. Нека си спомним действията, които през последната година нанесоха най-голяма вреда на руснаците и руската култура.
Аз ще назова 10.
1.Принуда най-творческите и продуктивни руснаци към емиграция. Руското нападение на Украйна доведе до това, че около 750 хиляди руснаци напуснаха Русия, включително някои от най-творческите и продуктивни хора. Това е непоправима вреда за руската култура и е резултат от руската политика.
2. Унищожаване на независимата руска журналистика, така че руснаците да не могат да научават какво се случва в света. Това също е руска политика и тя нанася непоправима вреда на руската култура.
3. Общата цензура и потискане на свободата на словото в Русия. В Украйна можете да говорите каквото искате, на руски или украински език. В Русия – не.
Ако застанете в Русия с плакат „Не на войната“, ще ви арестуват и, най-вероятно, ще ви затворят. Ако стоите с плакат „Не на войната“ в Украйна, няма да ви се случи нищо. Русия е страна с един основен език и, в която може да се говори малко. Украйна е страна с два езика, в която можете да кажете каквото мислите.
Когато посещавам Украйна, хората ми съобщават за военните престъпления на Русия използвайки двата езика – руски или украински – както им е по-удобно.
4. Атаката срещу руската култура с методите на цензуриране на учебниците, отслабването на отечествените културни институции, ликвидирането на музеите и неправителствените организации, които се занимават с руска история – всичко това е политика на Русия.
5. Извращаване на паметта за Втората световна война чрез агресивните войни от 2014-та и 2022 година, тоест, лишаването на всички бъдещи поколения руснаци от това наследство. Такава е руската политика и тя нанася големи щети на руската култура.
6. Унижение на руската култура в целия свят и край на това, което преди се наричаше „руски свят“ зад граница. Преди в Украйна имаше много хора, които се отнасяха дружелюбно към Русия и руската култура. Двете руски нападения сложиха крой на това, но и те са политика на руската държава.
7. Масови убийства на рускоезични граждани на Украйна. В резултат от руската агресивна война в Украйна са загинали повече носители на руския език, отколкото в резултат на каквото и да било друго действие в съвременността.
8. Нахлуването на Русия в Украйна доведе до масовата гибел на руски граждани, воюващи в нейната агресивна война. Около 200 хиляди руснаци са загинали или са били осакатени. Това, разбира се, е просто руска политика. Изпращането на млади руснаци да умрат в Украйна е руска политика.
9. Военни престъпления, травма и чувство за вина. Тази война означава, че положението на младите руснаци, тези, които оживеят, ще бъдат замесени във военни престъпления и, които цял живот ще носят травми и чувство за вина.
Но тази вреда за руснаците и руската култура е нанесена от самото руско правителство, основно през изминалата година. Ако ние сме искрено обезпокоени от вредите за руснаците, би трябвало да се замислим за това. Но, може би, най-вредната руска политика спрямо руснаците е последната:
10. Постоянно обучение на руснаците, че
геноцидът е нещо нормално
Ние виждаме в множество изявления на руския президент твърдението, че Украйна не съществува. Ние виждаме това във фантазиите за геноцид в руските държавни медии. През цялата година го виждаме в програмите на държавната телевизия, която се гледа от десетки милиони руски граждани ежедневно. Ние го виждаме, когато руската държавна телевизия нарича украинците „свине“. Ние го виждаме, когато руската държавна телевизия представя украинците като „паразити“. Нарича ги „червеи“, „сатанисти“, „вампири“. Когато по руската държавна телевизия заявяват, че „украинските деца трябва да бъдат удавяни“, а „украинските домове трябва да бъдат изгаряни заедно с хората вътре“. Когато по руската държавна телевизия се появяват хора, които казват: „Ние ще убием един милион, ще убием пет милиона, можем да ги унищожим всичките“, имайки предвид украинците.
Твърдението, че украинците са „русофоби“ е още един елемент от разпалването с помощта на руския език на ненавист по руската държавна телевизия.
Така, например, изказването по руската държавна телевизия, че „трябва да унищожим всички украинци“, е аргументирано с това, че „украинците проявяват русофобия“.
И това ни води до втория аспект от дискусията: терминът „русофобия“ е риторична стратегия, известна ни от историята на империализма.
Когато империята напада, тя твърди, че е жертвата. Риториката за това, че украинците по някакъв начин са „русофоби“ се използва от руската държава за оправдание на агресивната война. Езикът е много важен. Но най-важна е обстановката, в която се използва: разрушаването на цели украински градове, екзекуция на местни украински лидери, насилствена депортация на украински деца, преместване на почти половината украинско население, разрушаването на стотици болници и хиляди училища, умишлено прекратяване на достъпа до вода и топлина през зимата.
Това се случва там.
Терминът "русофобия" се използва в тази обстановка, за да се наложи твърдението, че
имперската държава е жертва, независимо от това, че води жестока война
Това е исторически типично поведение.
Имперските власти дехуманизират фактическата жертва и самите те претендират да са жертва. Когато жертвата (в случая – Украйна) се обяви против нападенията, убийствата, колонизацията, империята обявява, че тя има "фобия", че жертвите са ирационални, опитва се да отвлече вниманието от реалността на агресията, войната и жестокостта. Терминът "русофобия" е имперска стратегия, насочена към това, да прехвърли вниманието от реалната агресивна война върху чувствата на агресора, като по този начин обезценява съществуването и опита на хората, на които е нанесена най-голяма вреда.
Империалистът казва: „Ние сме единствените хора тук. Ние сме истинските жертви и нашите оскърбени чувства значат много повече от живота на другите хора“.
Сега военните престъпления на Русия в Украйна могат да бъде оценявани по украинското законодателство, защото те са извършени на украинска територия и според международното право. С невъоръжено око се вижда, че се води агресивна война, извършват се престъпления против човечността и геноцид.
Употребата на думата „русофобия“ в тази ситуация твърди, че „украинците са психично болни“, а не преживяват зверства, е колониална практика. Това служи като част от по-широка
практика за насаждане на ненавист
Идеята за това, че украинците страдат от болестта „русофобия“ се използва в качеството на аргумент за тяхното унищожение едновременно с „аргументите“, че са паразити, сатанисти и така нататък.
Твърдението, че си жертва, докато в действителност си агресор, не е защита. Всъщност, това е престъпление.
Разпалването на ненавист, насочена срещу украинците, не е част от защитата на РФ или нейните граждани. Това е елемент от престъпленията, извършвани от руските граждани на украинска територия.
В този смисъл, руската държава, свиквайки това заседание, намери нов начин да признае военните си престъпления.
Ако се интересувате от източниците на тази ненавист, то ще ви препратя към сайта на президента на Руската федерация, където ще намерите речи на президента, които отричат съществуването на Украйна, защото „Украйна е измислена от нацистите“, „измислили са я комунистите“, „преди 1000 година са били покръстени викингите“.
Няма да коментирам историческите твърдения или логиката на тези аргументи, а само това, че става дума за изявления на президента на РФ. Дмитрий Медведев, член на Съвета за сигурност на Русия в своя Telegram-канал неведнъж е предлагал езика на геноцида, за който става дума сега.
Що се отнася до руската държавна телевизия: тя е елемент от държавната инфраструктура, както каза президентът на Русия – „руската държавна телевизия представлява руските национални интереси“. Затова изявленията, направени от нейния ефир или други държавни медии, са важни не само като проявя на руската политика, но и като признак на тази геноцидна мотивация на руското население.
Това е толкова вярно, че дори самите водещи публично обсъждат възможността да бъдат привлечени към наказателна отговорност за военни престъпления.
Това, което се опитвам да кажа е, че представител на една голяма страна няма правото да твърди, че по-малката страна няма история, отхвърлянето на чуждата история или наричането и „болест“ е колониално отношение с геноцидни последствия.
Превод: Faktor.bg