Капитан I ранг о. з. Васил Данов, Атлантически съвет на България
Небезизвестният агент на Държавна сигурност Румен, подвизаващ се под прикритието на историка академик Георги Марков, в съавторство с някой си Петко Колев (съпредседател, защото агент Румен е председател) е сътворил шедьовър на постсъветска и къснокомунистическа демагогия с български адресат.
„Инициативният” комитет в състав от двама души призовава ни повече, ни по-малко Денят на Съединението да бъде честван и като „Ден на Единението на нацията”.
„Нужен ни е катарзис, пречистване на душите ни от ръждата на омразата. Не можем да живеем цял живот с мъст и омраза. Поради това отново и отново призоваваме да се помирим, да оставим на поколенията след нас един свят по-добър, по-красив, по-човечен, по-мъдър от този, в който живеем до днес“, апелират инициаторите. Не е лошо. Кой не би приел подобно възвание?
Какво предлагат стратезите на Националното единение? Ето какво: на 4 септември 2020 г. в различни градове на България да бъдат поднесени венци и цветя пред паметни плочи на жертвите преди и след 9 септември 1944 г. с призив 6 септември, Деня на Съединението на България, да честваме и като „Ден на Единението на нацията”.
Момент. Защо и откъде накъде един от най-святите и чисти откъм партийни боричкания дни на българската саможертва и национален идеал да бъде овъртолван с несъвместимите идеи за помирение между жертви и палачи?!
Какво общо с идеалите на съединистите от 1885 г. имат шумкарите-терористи,
мандраджии и главорези от периода 1923-1945 г.?
Защо, аджеба, на 4 септеври трябва да полагаме венци и цветя пред Паметника на загиналите антифашисти през 1923-1944 г. в Стара Загора и на други места и пред паметниците на жертвите на „народния” съд от 1944-1945 г. ?
Защо радетелите за „единение” ни върщат към вече решения в научните среди и сред значителни слоеве от обществото спор за „антифашистката” борба и жертвите на „фашизма” у нас? Какъв фашизъм? Чий фашизъм? Кой и как е открил в страната ни артефакти и прояви на „монархо-фашизма”? Фашистка икономика? Политически, научни, идейни и културни корени, прояви, паметници, трудове и художествени произведения, примерно на „фашистки реализъм”? Автори на фашистка поезия, кинотворби от течението „фашо-нео-реализъм” или тям подобни?
Авторите на възванието срамежливо и набързо припомнят, че през 2018 г. се били навършили „100 години, откакто българското общество се тресе от граждански сблъсък с различна интензивност – война, в която едни българи убиват други българи”. Да не би академичният историк да има предвид 1918 г. и по-точно войнишкия бунт, наречен от комунистическата историография „войнишко въстание”? Защото през 1918 г. няма друг случай, когато „българи избиват българи”.
Нека да освежим паметта си. През есента на 1918 г. тогава социалдемократическата БРСДП (тесни социалист) поема курса на „болшевизация” и ускорено се превръща в копие, фанатичен агент и прислужник на руските „братя по класа и оръжие”. За да изпълнят „заветите на Илич”, в хода на Първата световна война местните полуболшевики преминават към незаконни, конспиративни, въоръжени, терористични действия срещу своя народ и срещу законното правителство.
Тогава, през 1918-а,
БКП започва гражданска война срещу страната си
Гражданска война, която с кратки прекъсвания продължава вече 102 години. Война, за която само през периода 1919-1944 г. другарите комунисти получават 3 милиарда долара. От Москва, естествено.
„Започна се с разстрелите по време на Владайския войнишки бунт”, твърдят червените „единители”. Въоръженият отпор срещу изменниците, тръгнали да превземат столицата под командването на Г. Димитров и Райко Даскалов няма как да мине за „братоубийство”. Защото представлява законна защита на законна държавна власт срещу чужди агенти и клетвопрестъпници.
Мнозина днешни българи били свидетели на драматичния двубой между „десетки хиляди въоръжени сънародници в периода 1941-1944 г.” Кои са тези „десетки хиляди въоръжени сънародници”? Да не би авторите да намекват, че в „антифашистката борба” срещу законните монарх, правителство и Народно събрание са участвали „десетки хиляди” българи? Нали знаем точния брой на шумкарите до 1944 г.? Не повече от 4 500 души. Така че до „десетки хиляди” ще има още да почикат и да понапишат още спомени от „бурбътъ”.
С комунистически патос творците-възватели приплакват срещу „епохата на демокрацията” и нейния „революционен огън, който отново поопърли крилете ни”. Чии криле? И защо да ги е поопърлил? И защо „отново”? Доколкото ми е известно, у нас за първи път настъпи нещо като демокрация, макар и несъвършена. Странно е защо представители на доминиращите през прехода политически сили се оплакват от лошия си исторически късмет и от нещо като маргинализация. Та нали техните партии, икономически и разбойнически кръгове извършиха раздържавяване, обсебиха средствата за производство и изучиха отрочетата си в „гнилия” Запад?
И школото българско не е забравено от учЕното перо на академика-агент. „В последно време отново наблюдаваме напъни да се засили политическото махало в „другата посока“, да се опишат в учебниците на децата ни едните жертви – този път онези след 1944 г., за сметка на жертвите от преди 1944 г., за да „не се забравяло и повтаряло никога вече“.
Ауу, ето
къде ги стягал чепикът съветско-българските болшевики
Не им се ще дечицата да узнаят нещо за жертвите на „народните” партизани, за избитите без съд и присъда, за заграбеното имущество на умъртвените след нечовешки мъчения, за стотиците хиляди, минали през затвори, лагери и месомелачката на Държавна сигурност.
След като до 1990 г. учихме само „Шумете, дебри и балкани” и зубрехме имената на „героите-антифашисти”, сега трябва толерантно, плуралистично и поравно да отмерим и научната истина, и кратките резюмета в уроците по съвременна история.
Това е мярката на професорите и академиците по история на БКП:
поравно - за жертви и за палачи
За изядени от прасетата в 53-те концентрационни лагера от типа на „Белене” и за др. Цола Драгойчева, която спала „най-сладкия си сън” през нощта срещу 1 февруари 1945 г., когато на Софийските централни гробища е разстреляна значителна част от стопанския, политическия, културния и военния елит на българската нация.
Идеята за единение без покаяние между децата на палачи и потомците на жертви звучи кухо и фалшиво.
Идеята за единение, изречена от вехти войводи на комунистическата историография, аагенти и адепти на сталинско-болшевишкия социализъм, е отблъскваща като безвкусна шега, изречена от Берия, Ежов или Ягода.
За стойността на подобни експерименти отдавна се е произнесъл нобеловият лауреат и забележителен руски учен, създателят на теорията за условните рефлекси акад. Иван Павлов: ”Ако това, което вършат болшевиките в Русия, е експеримент, то за такъв експеримент не бих пожертвал дори една жаба”.
Защо трябва да разводняваме светлия празник на Съединението и отново да изправяме българи срещу българи в неразрешения и скоро неразрешим сблъсък между човеконенавистната комунистическа идеология и безкористния патриотизъм и порив към хуманизма на европейската цивилизация сред мнозинството чеда на Майка България?
Явно идеолозите от отдел „Прапаганда и агитация” на партията-майка бързат да съберат жертви и палача на 6 септември, за да разтоварят от историческа отговорност, да замаскират грозния лик на черния девети, донесъл върху щиковете на червената армия-окупатор неизброими страдания на българския род, жертви и исторически упадък, от което не можем да излезем вече три десетилетия.
Денят на Съединението е изгрял над българската зема далеч преди в нея да се пръкнат агентите на НКВД и на ДС. Най-вероятно ще честваме Съединението и след като се свършат страшните вируси на болшевизма.
А дотогава е хубаво да помним, че:
Септемврий 1885-а е най-българската есен
Наторени с потта на земеделците и със словото на даровитите ни публицисти, и земя, и история раждат плод, който идва веднъж на векове.
6 септемврий е Ден за почит към съединистите. Към голямоконарци, към четниците и учениците от Княжеството, към Българската войска и румелийската милиция. Към офицерите с младши звания и с неизмеримо величие. Които ни завещаха единение и градеж. Градеж, а не грабеж, почитаеми г-да (п)резиденти, депутати, министри, главни прокурори, европейски комисари, главни секретари и омбудсмани, социолози, социалисти, социални дизайнери, обикновени хомосексуалисти и вся остальная...
Съединението Е и остава кратък миг на опиянение, мощен национален протуберанс, когато всички действащи лица са положителни герои, когато няма подлост и малодушие.
Когато Историята, подобно на сепнат от дрямка драматург, бърза да постави в ускорен ритъм героични сцени, фарсове и трагедии от проточилата се пиеса на българското Възкресение.