Илия Куса*, Униан 

Вече повече от месец се води войната между Израел и „Хамас“. Време е за междинни изводи.

1. Израел все пак предприе наземна операция. Засега целите ѝ не са напълно ясни. Най-малкото Израел ще ликвидира базовата инфраструктура на „Хамас“ в град Газа и в северната част на анклава. Като максимум може да окупира цялата ивица Газа, включително южните райони. Сега започва най-тежкият етап - операциите на израелските войски в застроената градска територия. 

2. Титаничните усилия на САЩ да оказват натиск върху Израел дадоха частичен резултат. Израел се съгласи да бъдат разширени хуманитарните доставки за анклава и да се въведат ежедневни хуманитарни паузи с продължителност четири часа. Как ще работи този механизъм, ще се види на практика, но това вече интересува твърде малко хора – основното е, че беше постигнат компромис. Израел е с нагласата да ликвидира „Хамас“, дори при висока военна и политическа цена. САЩ нямат такава нагласа, те са в разкрачено положение между необходимостта да подкрепят своя съюзник и желанието да запазят нормални отношения с Глобалния юг.

3. Абсолютно никого не го е грижа за „Хамас“, което поначало   беше ясно. Страните от региона ще въздъхнат с облекчение, ако „Хамас“ бъде ликвидиран или отслабен. При това те спокойно ще се възползват от тази война, за да извлекат дивиденти от критики срещу Запада и срещу Израел, печелейки точки на "арабската улица", и да искат различни отстъпки от Запада за това, че поддържат отношения с Израел и удържат своите радикални елементи  у дома. Дори Иран използва „Хамас“ чисто като таран за отслабване на Израел и засилване на натиска срещу Запада с цел да го накара да преговаря.

4. Китай и Русия заеха позиция, която им позволява да развиват мощна медийна кампания против Запада, да се солидаризират с позицията на Глобалния юг, както и да постигнат консолидация около своята морално-идеологическа платформа в противовес на САЩ. Това не се конвертира автоматично в някакви практически неща или във влияние по места, но помага за получаването на тактическо предимство пред САЩ в борбата за "улицата" на Глобалния юг, като същевременно се подкопават усилията на САЩ и Европа за водене на диалог с тези региони.

5. Европа изглежда объркана  на фона на ставащото в Газа. Първо, в нея има много страни и много различни възгледи и позиции, които е трудно да се съгласуват. Второ, ЕС никога не е имал последователна стратегия по израелско-палестинския въпрос и сега това рефлектира негативно върху него. Трето, както и в Щатите, в ЕС еднозначната и безусловна подкрепа за Израел вече не е толкова сакрална, както беше по-рано на Запад, и не поражда автоматично разбиране у хората – по подразбиране. Четвърто, трябва да се имат предвид големите мюсюлмански диаспори, тъй като техните гласове са важни за европейските политици. В много страни вече живеят няколко поколения мюсюлмани и дори са пробили в политическите кръгове.

6. В Щатите ситуацията в Израел създаде както възможности, така и рискове. От една страна Вашингтон получи шанс да обвърже Израел, Тайван и Украйна в един пакет, усилвайки по този начин аргументацията на ключовия наратив на президента Байдън: коалиция от демокрации се бори срещу автократична ос на злото в лицето на Иран, Русия и Китай. От друга страна, на нивото на обществото се вижда сериозно разделение във възгледите по отношение на палестинския въпрос. Освен това започва борба за приоритетността на помощта – между привържениците на Израел, Украйна, Тайван и онези, които смятат, че ресурсите трябва да бъдат насочвани за решаване на вътрешни въпроси като укрепването на границата с Мексико.

7. Свързват разгрома/отслабването на „Хамас“ с ангажимента на Израел за възобновяване на преговорите за мир с палестинците. Това създава предпоставки за преразпределяне на влиянието на тази писта между регионалните страни. Всички ще искат да участват в този процес и да го контролират, за да могат още със старта да получат доминиращи позиции в новата държава, ако се стигне до създаването ѝ. Всички разбират, че това осигурява входна точка в този субрегион и влияние върху израелския дневен ред. Затова ще има борба за статут на гаранти/посредници в израелско-палестинския мирен процес между традиционни играчи като Йордания/Египет – от една страна, и от друга – Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар. На глобално ниво Китай ще се опита да измести САЩ от статута на посредник и да позиционира Вашингтон като явен съюзник на Израел. Иран ще се опита да се включи в процеса в един или друг формат, за да участва в урегулирането на палестинския въпрос в качеството на играч, което на свой ред ще стане важна стъпка в по-широк процес на формиране на постамерикански статус куо в Близкия изток.

8. В тази ситуация Украйна е в състояние на неопределеност.  В САЩ опитът тя да бъде обвързана с израелския пакет помощи засега е неуспешен. Мисля, че в крайна сметка пакетът помощи ще бъде приет от  Конгреса, но сегашните пазарлъци по въпроса показват, че ситуацията във Вашингтон става непредсказуема и поляризирана, обвързвайки Украйна с различни теми, върху които тя често няма влияние. Освен това, ставащото в Израел, както ми се  струва, създава за нас (украинците – б.р.) потенциални проблеми в диалога с Глобалния юг. Малко вероятно е диалогът да се провали от само себе си. Все пак страните от незападния свят не се интересуват конкретно от позицията на Украйна по този въпрос, а се ориентират повече по това, което се говори в САЩ и Европа. Но нашата подкрепа за Израел теоретично може да бъде използвана от някои страни като оправдание да откажат да помагат във войната срещу Русия. Трудно е да се каже доколко критично може да е това. Но има такъв риск.

*Илия Куса е експерт по въпросите на Близкия изток в аналитичния център "Украински институт за бъдещето".
Превод: Faktor.bg