Очакванията към интервюто на Радев пред „Панорама“ бяха за стратегическо позициониране на президента по отношение на битката с пандемията и политическите му планове, след като идеите му за предсрочни избори и негов служебен кабинет пропаднаха.
Явно, това бяха и двете цели на Радев снощи –
да е алтернативен и силен В политически и институционален смисъл не успя и в двете. Като цяло искаше да покаже, че продължава линията на опозиционна алтернатива на властта, но вместо това, показа че не може да излезе от управленското поле на Борисов. Затова, прозвуча злободневно и безперспективно.
Видяхме, че
президентът Радев трайно се е превърнал в опозиционера Радев
Едва ли с този образ ще влезе успешно в битката за втори президентски мандат. Явно го съзнава, затова и относно плановете му за партийно строителство отговори умишлено неясно. Усещането е, че и за самия Радев не е ясно – президент ли ще иска да бъде или партиен лидер. Ясно е само, че иска да управлява като:
Иска не просто властта, а радикална промяна на политическия режим, чрез разбиване на управлението
Радев съвсем умишлено разви тезата за нов политически режим без да обясни какъв нов модел за управление предлага. Говоренето за смяна на политическия режим в демократична политическа система е радикално внушение, което е особено притеснително, когато не е ясно на къде води планът за промяна. Път към Президентска република е най-невинният отговор, но очевидно Радев, към днешна дата, не притежава ресурса да внуши и осъществи такава промяна. Остава изводът, че той има задача само да разбие модела и да предизвика нестабилност във властта – настоящата и тази която ще се сформира след изборите. Това разрушително поведение на Радев е изключително опасно за институционалния ред, а и за социалния мир.
Отношението на Радев към пандемията не очерта алтернативно управленско виждане за справянето с нея. Разбрахме, че той само заменя политическия терен на стихналите протести, с този на корона кризата. Радев внушаваше, че не можел да управлява пандемията, защото нямал информация. Всички знаем, че точно това е огромното предизвикателство – неяснотата относно развитието на пандемията, като мащаб и време. Ролята на управленеца е не толкова да успокоява народа, който според Радев е скован в апатия и страх, а да направи такава прогноза и стратегия с която да се преодолеят максимално негативните ефекти от кризата.
От тезите на Радев става ясно, че той само ще експлоатира емоционално пандемията за да трупа личен актив от всяка грешка на борещите се с нея – правителство, местна власт, медици и още много професионални гилдии.
Президентът косвено призна, че целта му е да свали управлението на Борисов, а не битката с пандемията.
1. Политическият му план на вдигнатият, стиснат юмрук официално вече има за цел да обедини социалистите и „демократите от площада“, както той сам ги нарече.
2. Политическото му поведение по негово признание ще бъде притискане на властта, с което искаше да спечели социалистите след хладното отношение на Нинова към него.
3. Очевидно осъзнал, че втори президентски мандат ще му се изплъзне, той си остави отворена врата за евентуален собствен партиен проект.
Институционалната немощ на Радев,
като президент удари рекорд с признанието му, че не може да свика съвета за национална сигурност.
В интервюто си Радев откровено каза, че не е способен да проведе среща с парламентарните сили, защото нямал информация и не се ползвал с доверие. Фактически той призна, че като опозиционер не може да изгради поле на минимален национален консенсус на който да стъпят политическите партии, каквато е най-важната роля на държавния глава в кризисни моменти за нацията.
От всичко казано в интервюто за „Панорама“ остава общото впечатление, че Радев продължава да използва метода на политическа психоза, плашейки обществото с пандемията с цел да си осигурява легитимно политическо вмешателство и да пренебрегва конституционните си задължения на държавен глава.