Заченат в грях, мандатът на Радев завършва с национално предателство

На завет зад руското знаме

На завет зад руското знаме

Време е сградата на „Дондуков“ №2 да бъде проветрена от миризмата на съветска казарма, от вкисналите бръщолевения на запасни фатмаци от ВВС,  на векерейци и на други ченгета, от „майстори“ на конспирации и стратези на мутренския бум, от дребни корупционери и крупни кокошкари

Капитан първи ранг Васил Данов, член на Атлантическия съвет на България

Пет години минаха като насън. По-точно като в зловещ кошмар. Кошмар, който носи името на Румен Радев.
А започна толкова хубаво! Сравнително млад генерал от ВВС, пилотиращ изтребител, енергичен, немногословен и малко познат. Но старите гъбари казват: „Ако не познаваш една гъба, не я береш“ Имала глава да пати.

„Нашето момче“ от с. Славяново

Преди пет години, през ноември 2016 г., най-големите руски медии излязоха с недвусмислени заглавия в подкрепа на „независимия“ кандидат-президент Румен Радев.
„Проруският кандидат води на президентските избори в България“, ликуваха кремълските издания. Информационните емисии обясняваха на постсъветското население, че „Бившият командващ на българските  ВВС Румен Радев, който настоява за снемане на санкциите срещу Русия, води след първия тур на президентските избори с 26,45%. На второ място остава председателят на Народното събрание и кандидат от управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева, получила до момента 21,38% от гласовете. Повечето социолози предричат балотаж, който ще се състои на 13 ноември“.
Балотажът се състоя и „нашето момче“ спечели.
Затова сме на днешния си хал.

Провалът в сектор „Национална отбрана“

Поне от две години в Българската армия и в МО знаeха кой е ген. Румен Радев, откъде идва и накъде отива. Обструкцията срещу ремонта на българските изтребители МиГ-29 в Полша и съвпадението на теми и тези с изявленията на червени генерали от БСП и АБВ говореха достатъчно ясно за замисъла на конспирацията.
Без да иска или напълно съзнателно, Корнелия Нинова разкри заверата пред МО и пред некомунизираната част от българското офицерство. Румен Радев все още е действащ офицер и командир на ВВС, когато на 1 август 2016 г. др. Нинова обяви номинацията му за кандидат-президент от листата на БСП, като подчерта, че „има неговото съгласие”. 
Значи докато ген. Радев (уж) е служил само на Отечеството и е командвал бойната авиация, изпаднала в тежко положение поради действието и бездействието на червени генерали като Любен Петров, Михо Михов, Никола Колев, Златан Стойков и на депесаря Симеон Симеонов, др. ген. Радев е водил неофициални разговори с политически дейци от БСП, обсъждал е варианти на политическо поведение в президентските избори, може би е споделил военни тайни и планове, които от щаб-квартирата на БСП веднага са литнали към Генералния щаб на др. Путин.
Радев очевидно бе в грубо нарушение на ЗОВС по отношение на деполитизацията. Едва след публичната номинация от БСП ген.-майор Радев подаде рапорт за пенсиониране. Със свръхзвукова скорост рапортът бе подписан от началника на отбраната и от министъра, бе разгледан в Министерския съвет и министър-председателят подписа предложение до държавния глава за уволнение на бъдещия президент. 
В същото време Михаил Миков предупреди, че Радев е издигнат в нарушение на вътрешнопартийните правила на БСП. Как така непознатият в широките червени маси генерал се оказа по-разпознаваем и желан от самия Миков, от Мая Манолова, Румен Гечев и други лидери? Това говори единствено за задкулисна договорка 

под патронажа на Русия и агентурата на Путин

 Скоро от сенките изплува мрачната фигура на генерала от КГБ Леонид Решетников. И стана ясно, че Радев е кандидатура на Кремъл и на КГБ, че за промотирането и за налагането му в политическия живот на страната ни са хвърлени сериозни ресурси. Далеч не само финансови.
Следователно, към 1 август 2016 г. бе извършено въпиющо нарушение на закона: политически заговор с участието на руски геополитически стратези, на наследниците на терористите, взривили храма „Света Неделя” и на висш български офицер. Би трябвало министърът на отбраната и служба „Военна полиция и Военно контраразузнаване (ВКР)” да изпълнят задълженията си: да предложат лицето Румен Радев за дисциплинарно уволнение от армията и да сезират Военната прокуратура.
По-паметливите ще си спомнят, че през октомври 2015 г. ген. Радев съвсем коректно подаде оставка като действащ офицер и отдавна щеше да бъде при истинските си работодатели, но един господин, тогава министър-председател, го покани на лична среща, след която генералът оттегли оставката си. 
Какво подсказа дадената и изтеглена в един и същи ден оставка на командира на ВВС? Че действащи генерали от ВВС бяха и остават яростни противници на правителственото решение самолетите МиГ-29 да бъдат ремонтрирани в съюзна Полша. Защото по-мили са им съветските (руските) самолети и интереси.  
През септември 2015 г. ген. Радев направи нещо повече: изпрати копие от внесената си в МО оставка в авиобаза „Граф Игнатиево”, до личния състав на най-голямото военно летище, където редовно се организират съвместни учения и операции със съюзниците от НАТО.
Идеята му бе твърде прозрачна: щом хвърля оставка в знак на протест, значи очаква подкрепа от летците и техниците. С митинг, с подписка, с писане на простотии в червените сайтове.
Но неочаквано в конфликта се намърда премиерът Борисов. По закон той не бе страна в спора. Правото да приемат и да искат оставки на генерали е предоставено на министъра на отбраната и на президента като върховен главнокомандващ. Но г-н Борисов за пореден път иззе функциите им, покани “на разговор” въздушния генерал и той с цялото си мъжество “оттегли” оставката. Като остана на служба, въпреки конфронтацията с политическото ръководство на МО и с президента.

“Не съм излъгал премиера Борисов. През октомври, когато подадох оставка, той ме пита дали действам под политически натиск и аз му казах, че с политика не се занимавам”, излъга още тогава политическият новобранец Р. Радев.

Паралелно с Радев вторият български космонавт и герой на СССР Александър Александров сипеше огън и жупел срещу полските съюзници, че са си позволили наглостта да ремонтират българските самолети без одобрението на руската компания РСК МиГ. Защото др. Александров е щатен представител на РСК у нас. Официален рубладжия. 
Както ни каза този инцидент? Че в БГ действа шайка от просъветски (руски) агенти, чиито представители са в парламента, в Щаба на ВВС, в бизнеса и в неправителствения сектор (моравочервени Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на ветераните от войните, съюзи на запасни разузнавачи, контраразузнавачи, командоси, ОСВО и КООСО – все сдружения на ченгета и комуноиди).

Признанието

Не политически противник или новоизлюпен демагог, а Министерският съвет с Решение №765 от 4   ноември   2021 г. призна сериозните провали в отбранителната политика на Република България, към която държавният глава има или поне би трябвало да има сериозно отношение.
В Оценката за изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България 2020 се казва: „Поставената в Програма 2020 цел да бъде премахната зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС не беше изпълнена. Сключени бяха нови споразумения и договори за ремонт и поддръжка на старите съветски самолети, съответно с Руската федерация за МиГ-29 (2016 г. и 2018 г.) и с Беларус за СУ-25 (2018 г.).“ 
Ефективност? Около нула.
Руският контрагент не само не спази сроковете, но и извърши ремонтите по възможно най-безотговорен начин, с редица пропуски и техническо безхаберие. После в типичния си стил руската страна отказа да изплати законно установените неустойки, отправи ответни упреци и несъгласия и накрая изплати някакви мизерни суми, които повече приличаха на подигравка.
Към руските зависимости за отбраната ни е отчетен и фактът, че заради нарушените договори и забавените ремонти на изтребителите МиГ-29,  на стойност близо 81,5 млн. лв. без ДДС със срок, МО е предявило към руската компания искане за изплащане на неустойки.

„Финансовите ограничения, големият брой вакантни длъжности и остарялото въоръжение и техника остават сред основните причини, възпрепятстващи изпълнението на приетите от държавата Цели за способности на НАТО в пълен обем. Особено сериозно е изоставането по отношение на приоритетното изграждане на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, съгласно критериите на НАТО.
Голяма част от (съветското – бел. ред.) въоръжение и бойна техника е морално и физически остаряла, технически неизправна, с изтекъл или изтичащ ресурс за експлоатация. Това влияе негативно върху подготовката и изпълнението на пълния спектър от мисии и задачи и възпрепятства постигането на оперативна съвместимост. Зависимостта на Република България от Руската федерация за ремонт и поддръжка на останалата на въоръжение съветска техника все още не е преодоляна и това е сериозен проблем за националната сигурност“.

Проблемът по-скоро е смъртоносен

Служебното правителство на Румен Радев е принудено да признае, че: „Продължи тенденцията за устойчиво усложняване на глобалната среда за сигурност, която става все по-динамична, комплексна и трудно предсказуема. Все по-често глобални и регионални сили, както и недържавни субекти прибягваха до хибридни инструменти за постигане на набелязаните цели. Продължи негативната тенденция към трайна промяна в стратегическия военен баланс на силите в Черно море в полза на Руската федерация, което създава рискове за сигурността на държавите в региона, включително и за Република България.“

Тези професионални изводи на генерали, адмирали и цивилни експерти от МО, направени само преди дни са най-точната и безпристрастна оценка за петгодишния „принос“ на Румен Радев към националната отбрана.
Крайно време е Народното събрание да приеме закон, който да забрани на офицери от армията, МВР, разузнаването и ДАНС поне три години след напускане на последната си длъжност да участват в избори. Без значение дали в партийни листи, като независими кандидати или като „независими”, подкрепени от... Подобни ограничения съществуват в повечето държави от НАТО.

И пак руска връзка

Отдавна знаем, че срещу европейска България работят сериозни подмолни сили. Операциите „Заслон“ и „Балканска пролет“ бяха разработени в секретните центрове на Руската федерация. Москва перманентно използва главните си лостове за влияние върху българската държава и общество: енергийната мафия, корумпираните политически „лидери“ и проруски партии, както и нарастващата психологическа война срещу националното съзнание, срещу славната история и героичната съпротива на българския народ срещу болшевишката окупация.
Не от Брюксел или от Вашингтон, а отново от „огненното сърце“ Москва преди дни дойде неопровержимо доказателство за пъпната връв, с която Румен Радев все още е привързан към режима на Владимир Путин.
В рускоезичния сайт „Свобода“ излезе обективен анализ на петгодишния президентски мандат на Р. Радев с акцент към постоянно отричаната и все по-явна зависимост на Радев от руската политика и от руските тайни служби.
След като яхна предизвиканата от него политическа криза, Румен Радев продължава да нажежава обстановката, да разделя и да насъсква една срещу друга политическите партии и значителни слоеве от населението, да ерозира и да руши българската държавност. Твърде наивни изглеждат намеренията на президента и на антуража му дотолкова да отвратят избирателите от политиката и от партииите, че те да погледнат благосклонно към идеята за президентска република с държавен глава-спасител в лицето на др. Радев.
Избирателите у нас са достатъчно отвратени от огромното мнозинство политически партии и личности, но все още не са напълно лишени от разум, за да посегнат към лекарство, по-опасно от болестта.
Седмици преди края на мандата си президентът Радев се държи като необучен новобранец, ръси нелепи предложения към съюзниците от ЕС за някакви „нови инструменти за работа с Русия“.
С ослушването и снишаването си при поредната агресия на кремълския режим Радев постоянно дискредитира европейска България, поставя себе си и страната ни в международна изолация, кара ни да се чувстваме полуевропейци, след като сме избрали да ни води към светлото бъдеще подобен индивид, безнадеждно 

затънал в тресавището на Варшавския договор

Да отбележим, че и санкциите, и изолацията на необолшевишката хунта дават резултати, въпреки бодрите изявления на путинските глашатаи. Руската икономика крета бавно, не се модернизира, значителни слоеве от населението ускорено обедняват, въпреки укриваните медицински факти организацията за ограничаване на пандемията от китайски грип донесе гарантирана смърт на десетки хиляди руски граждани.
Ако ЕС и САЩ останат единни и непоколебими в позицията си срещу кремълските разбойници, няма как цивилизованата общност на планетата да изгуби икономическата и политическата надпревара с държава, чийто БВП не надхвърля 1,6 % от световния. 

Не сме ли и сред най-пострадалите от диверсиите на ГРУ в оръжейните ни предприятия през последните 10 години? В коя друга европейска държава руските мародери са взривили повече хора и предприятия за военна продукция? Колко души загинаха от уж „неправилно боравене с боеприпаси“? Колко деца останаха сираци? Не го ли е срам българският президент поне от децата на загиналите работници?

„Темата за Русия е трудна за ЕС“, хленчи домораслият политик, образовал се от „По света и у нас“ през първите 10 години от офицерската си служба. Международните отношения са малко по-сложна материя от коремното възлизане на лоста в Н-ското поделение. Трудна е темата, защото принципите и подходите на Европа са цивилизовани, научни, промислени и изработени с демократични средства. Докато отсреща имаме окопана ретроградна, безперспективна диктатура от типа на Златната орда. Какъв диалог, какво „танго за двама“ можем да танцуваме с варвари?
Отношенията между ЕС и РФ напомнят историческия анекдот за Чингиз хан, който след преговори с обсаден град приел да не го  опожарява, ако бъдел посрещнат като освободител и първенците му връчели огромен откуп.
В уречения час портите на богатия град се отворили, изсипали се културни и добре облечени граждани, девойки с китни носии подали на завоевателя парче сапун, кърпа за лице и кана с вода, за да измие мазния си сурат. Такъв бил обичаят. Дивакът отхапал парче от сапуна, изплюл го и рекъл:
- Тези хора се опитват да ме отровят! Избийте ги!
Броени дни преди изборите Румен Радев не се свени да прави театрални жестове към руската посланичка Митрофанова, да я кани на безсмислени и пошли събития, да прави реверанси към кремълския диктатор. В отговор Митрофанова открито се включи в предизборната кампания на Радев, като му подхвърли пресиления комплимент, че бил „умен и красив“. 
Кое ли преобладава?

Провалът в сектор „Служебно правителство“

Клакьорите на Радев и поддържащите го левичарски и псевдодесни партии бият камбани, че служебното правителство, формално оглавявано от запасния бригаден генерал Стефан Янев, се било „справило“ с трудната си мисия. Даже било „най-успешното от всички служебни правителства“ от началото на прехода.
Твърде скромни оценки. Можеха да твърдят, че правителството на Янев и Бойко Рашков е най-успешното служебно правителство от септември 1944 г. насам. Защото през септември и октомври 1944 г. червеното правителство на ОФ избива десетки хиляди българи, чиито брой и до днес не е уточнен. Докато при Радев-Янев-Рашков броят на починалите е „само“ 15 000-20 000, но правителството на Радевото ОФ солидарно споделя вината с пандемията от Ковид-19, с енергийната криза и световния империализъм, с Доналд Тръмп и Джо Байдън, с климатичните промени  и влиянието на ретроградния Меркурий.
Послушният премиер Стефан Янев позволи на лица като Бойко Рашков и Стойчо Кацаров да се развихрят и да нанесат тежки щети в сферите, които трябваше да развиват. Липсата на всякаква реакция от страна на Румен Радев срещу политическите акции на Рашков и срещу явния саботаж на ваксинационната кампания от бившия доктор Кацаров недвусмислено сочи, че Радев е вдъхновителят и крайният бенефициент на подобна антибългарска, антиевропейска и антиатлантическа политика.
Дори и сетните наивници разбраха, че бившият военен аташе на Република България в САЩ Стефчо Янев не води и никога няма да води проамериканска политика. 
Че служебният външен министър Светлан Стоев ще си остане в политическите зависимости, с които е оплетен при обучението си в Дипломатическата академия в Москва.
Че служебният министър на отбраната Георги Панайотов няма как да се отърси от внушенията, приети по време на обучението му в Московския държавен институт за международни отношения МГИМО, известен като лаборатория на Първо главно управление на КГБ.
Правителство на Радев блестящо изпълни основната си мисия: да бъде предизборен щаб и основен фактор за „победата“ на своя патрон на президентските избори. По възможност на първи тур.

Факторът „Коронавирус“

Докато през пролетта Радев изглеждаше непоклатим за втори мандат, сега палачинката се обърна. Първо, заради скандалните и неадекватни похвати на служебния му кабинет. И второ, заради жертвите, чиито брой вече надхвърля броя на загиналите българи в заключителната фаза на Втората световна война.
На улицата вече излязоха строители, останали без заплати, собственици на заведения и здравни работници, ограбени от мерките на Кацаров. Страната ни категорично се утвърди на първо място по смъртност от Ковид-19 в ЕС и на последно по ваксинации. Подобно на кораба „Вера Су“ държавата с висока скорост се носи към скалите.
Т. нар. партии на протеста се оказаха импотентни откъм политически идеи и управленски капацитет. Генетично заразени с политически Ковид-19, от който и най-силните ваксини и лекарства не са в състояние да ги спасят. Дори натискът на Радев, абсолютно неприемлив от конституционна гледна точка, не можа да скалъпи коалиция между тошковци, мирчевци и хаджигеновци.
Радев падна в собствения си капан: скара се с ДПС, „харвардците“ преживяха морален фалит, а финтовете му стреснаха и отблъснаха родната му майчица БСП. Прашкарите-интриганти на Мая М. са по-скоро извън, отколкото вътре в следващото Народно събрание.
Време е сградата на „Дондуков“ №2 да бъде проветрена от миризмата на съветска казарма, от вкисналите бръщолевения на запасни фатмаци от ВВС,  на векерейци и на други ченгета, от „майстори“ на конспирации и стратези на мутренския бум, от дребни корупционери и крупни кокошкари.

Трябва да припомним на о. з. ген.-майор Радев нещо, казано от Сун Дзъ, забележителния китайски пълководец и военен теоретик: „Всъщност науката за войната е науката за мисленето”. С коремните и със срещите със Съюза на запасните севернокорейски офицери нещата вървят повече от добре. А с мисленето? Нека избирателите да си отговорят.
Защото и Сун Дзъ, и Клаузевиц, Гай Юлий Цезар и Наполеон, адмирал Нелсън и капитан I ранг Димитър Добрев, генерал Иван Колев и генерал Владимир Вазов са останали в историята не с броя на коремните възлизания.

Изходът?

Той е в категоричната смяна на модела. Смяна на модела „Радев“, смяна на политическите партии, пристанали на Радев и на радевщината през лятото на 2020 г.
“Мъчително изстискване на думите като от засъхнала паста за зъби. Не говори, а секретира безсмислени, мъртвородени изрази, сякаш умът му е застинал в перманентна констипация. Двойник на Володя Живков, с онзи толкова характерен, подобен на секира живковски нос и с малките присвити очета, които издават мъчителен и бавен мисловен процес, изцяло затънал в калните коловози на комунизма. Каква жалка лъжа бе вбита в българските бетонни глави, повярвали, че това е натовски офицер”, написа в професионалния психопортрет на Румен Радев психиатърът д-р Любомир Канов.
Така че, ако не искате да ви „пилотират“  политически невежи и зависими от чужди държави лица, помислете сериозно преди да дарите гласа си на Румен Радев.
Внимавайте да не се натресете и на отровните постсъветски плевели като Костя Копейкин, Волен, товаришч подсъдим Никалай Малинов или други болшевишки адепти.
В противен случай поединично, групово и глупаво ще си купим еднопосочен билет към мъртвите евразийски полета.