Защо руснаците с радост ще изберат Путин за цар в чест на 150-годишнината от рождението на Ленин

Ако овцете бяха горделиви, щяха да твърдят, че тяхното стадо е най-силно и всички се боят от него

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

Кънчо Кожухаров

По всичко личи, че Путин е решил да изпълни икономическата си мисия след психологическата: все още не е докарал руснаците до просешка тояга, но след един месец ще ги видиоти напълно. Водещата му мисъл наподобява думите на един подобен наш стратег:  „Тази година – завод за полупроводници, догодина – за цели проводници.“ Разликата между двамата е, че нашият беше пишман специалист по промишлеността, а руският е специалист по хибридността.

Държавата Уж

Следя руските медии и виждам, че като се изключат правителствените говорители, които сипят дирижирани възхвали и пеят в хор: „Осанна!“, сред останалите – уж анализатори и уж експерти – цари пълно объркване. „Защо му е на Путин да прекроява руската конституция точно сега?“ – питат се теоретиците. И си отговарят: „Сигурно Бащицата е тежко болен и иска да се застрахова, ако за малко се наложи да влезе в болница и да изпусне юздите на властта.“

Практиците пък се измъчват какъв трябва да бъде отговорът на уж опозицията (в Руската федерация почти всичко е „уж“, така че за краткост по-нататък няма да го уточнявам) и за какво да призовават избирателите. Дали гордо да избягат от бойното поле, тоест да не бойкотират изборите, или, напротив, да се стекат масово пред урните и да гласуват „против“?

Комичен е самият факт, че обсъждат как да попречат на Путин да стане цар на хибридната сплав от силови структури, мафия, олигарси (разбирай стари приятели на Путин), която временно се нарича Руска федерация. Толкова ли не виждат, че и без да прибягва до масови фалшификации, той ще спечели ненужния референдум през април? В негова полза действат няколко неумолими фактора, повечето от които аналитиците отчитат, и един скрит коз, все още незабелязан от тях. Путин ще го извади от ръкава си в последния момент.

Стадният манталитет

Как да не ти е жал за руснаците? 
Векове наред са живели като роби – на варягите, на монголите, на помешчиците, на комунистическите вождове. Единствено лъжите за фалшифицираната им история крепят днешните руснаци и им дават самочувствие. Ясното съзнание за собственото безличие кара десетки милиони от тях да се вкопчват в мита за величието на Русия и да одобряват всички военни авантюри на Путин.
А той знае, че може да ги манипулира с все нови и нови мантри: „Крим е наш!“, „Можем да повторим!“ „Всички се боят от нас!“ И това работи безотказно, защото ако овцете бяха горделиви, щяха да твърдят, че тяхното стадо е най-силно и всички се боят от него, а овчарят им е най-мъдрият човек на света.

Знаем, че робът, страхливият човек се бои най-много от промяната. Пропагандаторите на бъдещия цар всеки ден внушават, че насред брод конят се не сменя, като избягват неудобната подробност, че именно този несменяем кон е закарал държавната каруца в най-дълбокото.

Туземният манталитет

Путин се отнася към поданиците си като към невежи аборигени и им предлага лъскави конституционни мъниста срещу малкото останали им свободи. И сигурно има основание – руснаците се прехласват по обещания „маткапитал“ и неясните очертания на обещаните нови държавни структури.
Преди един век (1918 г.) прочутият физиолог Иван Павлов изнася три лекции, озаглавени „За ума изобщо, за руския ум в частност“. Когато пристъпва към раздела за руския ум, Павлов се извинява на аудиторията, че ще говори за „доволно печални неща“. И прави дисекция на руския интелект, която препоръчвам всекиму, които смята себе си за русофил. 
Ще приведа само два кратки цитата. „... руският ум не е привързан към фактите. Той повече обича думите и оперира с тях.“ „Руската мисъл... не обича да гледа истинската действителност.“ Това обяснява невероятната способност на руснаците да се самозаблуждават и да бъдат водени за носа от всеки що-годе добър манипулатор, добрал се до властта.

Скритият коз

Скритият коз на Путин е комунистическият манталитет, загнездил се дълбоко под ниските чела на неговите носители. Най-характерното за комунистическия мироглед е, че в него Ленин е вечно жив. На пръв поглед тук има противоречие. Как е възможно Путин да се възползва от неговото идеологическо наследство, след като години наред е твърдял, че Ленин е злодеят, заложил бомба под основите на СССР?
Работата е там, че руско-съветските ченгета, чието видимо острие е Путин, са преценили, че в случая и трите основни съставки на руския манталитет действат в една и съща посока.
Стадният инстинкт на руснаците крещи: „Бащице, не ни оставяй!“ Тъй като клюката за предстоящата смърт на овчаря ги плаши до немай къде, две-три седмици преди референдума медиите ще пуснат лавина от опровергаващи я информации.
Туземният интелект на избирателите ги кара да се успокояват: „Ето, ще получаваме повече пари!“ Нищо подобно, любезни, вече започналото обезценяване на рублата ще излапа добавките ви още преди референдума. Е, вие ще осъзнаете това със закъснение – когато вече ще е късно да се възмущавате и затова тихомълком ще го преглътнете.
А комунистическият манталитет ще се задейства автоматично в мига, в който ви обърнат внимание, че датата на референдума – 22 април 2020 година – е дата свещена. Само си представете: на същата дата преди 150 години се е родил великият Ленин!
Обърканите ви мозъчета, които не признават истинската действителност, ще слеят в едно не само двете дати, но и образите на двамата измамници – стария и новия ви вожд. И вие ще гласувате за Путин, защото той е олицетворение на последната ви самозаблуда за някакво руско величие.
После хибридната ви държава ще се разпадне в безшумна имплозия – да се надяваме, без особени щети за цивилизования свят.