Страшно е, когато държавният репресивен апарат се използва за частни интереси
От моя клуб по борба тръгна славната кариера на Калоян Махлянов – Котоошу, казва арестуваният бизнесмен
Бизнесменът от Велико Търново Георги Вълев е един от подсъдимите по мега процеса „Килъри”. Обвинен е като поръчител и помагач за убийствата на адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев. От две години е зад решектите, но е категоричен, че няма конфликт с жертвите, а с другите обвиняеми, освен с Петър Стоянов се е запознал на процеса.
В старата столица Вълев е известен като проспериращ бизнесмен, собственик на едни от най-апетитните хотели и развлекателни заведения, но и като пионер на сумото в България.
С помощта на негови близки Faktor.bg осъществи това задочно интервю от килията.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Вълев, от две години сте в ареста, как чувствате живота в България от килията, променило ли се е нещо в държавата?
- Да, променило се е, станало е много по-лошо. Тук възприемам живота в България чрез телевизията най-вече и вестниците отчасти, въпреки, че повечето са казионни и дават подвеждаща информация. Също и от близките ми, тъй като тук дори нямам прозорец към света. Преди ареста ми през октомври 2010 г все пак имаше бизнес климат, докато в момента такъв почти липсва. Каквото и да правиш, работиш само за разход – за данъци, осигуровки, ток, заплати и т. н., но не и за печалба. Докараха бизнеса до там, че да се радва, че е на нула, ако не е на загуба. Предизборно ГЕРБ обещаваха, че няма да повишават данъците и основно заради това спечелиха, и с моя помощ също, и на моето обкръжение. А първото нещо, което направиха като взеха властта, бе да вдигнат данъка на хазарта например с почти 100%, което затвори доста игрални заведения, а персоналът отиде на борсата. Тормоз над бизнеса и всяване на страх е основното, с което ще ги запомним, а аз и с още нещо... Нарушават елементарното и основно правило, че овцата трябва да се стриже, не и да се коли, за да има и за утре. Не че се оприличаваме на такива, но ни правят на такива и ни смятат за такива. Стадото, обаче, е голяма сила, помита всичко по пътя си като лавина, като тръгне.
- Правителството твърди, че води активна битка с престъпността, арестувани бяха много групи, но оценките на ЕС са критични. Защо се получава това разминаване ?
- Аз приветствам по принцип стремежа на всяко едно правителство за битки с престъпността и победите над нея, защото тя пречи на бизнес климата в страната. Няма ли спокойствие, няма добър бизнес, няма чужди инвестиции, основен двигател за развитието. Приветствам и ареста на всякакви престъпни групи, стига да не ги бъркат с туристически, с цел хвърляне на прах в очите на хората и задкулисни игри. Няма нищо по-хубаво от овладяна престъпност, но на географското положение, където се намираме, това едва ли е възможно. Оценките са критични, а имам чувството, че правителството подценява ЕК. Арестуват само поръчково или кокошкарите, затворите са пълни с такива и какви ли не парадокси. Новата мода – показните акции на ГДБОП за щяло и нещяло и най-вече за изпълнение на поръчки, е основно и с рекламна цел на правителството от една страна и насаждане на страх у населението от друга. Докъде ни докараха, такива оценки да даваме...
- Обяснете как един филолог с успешен частен бизнес се оказа със седем обвинения в мегапроцеса „Килърите”, къде сбъркахте ?
- Не мисля, че съм сбъркал някъде нещо. Не мисля, че е грешка да правиш успешен бизнес. Не мисля, че е грешка да си търсиш правата по законен ред. Не мисля, че е грешка да притежаваш апетитни имоти и т. н. Става страшно, когато държавния репресивен апарат се използва за частни интереси. Защото утре може всеки да е на моето място, няма значение дали си филолог, археолог, компютърен спец или професор, важно е да имаш успешен бизнес, а обвинения най-лесно се скалъпват, изборът в НК е достатъчно богат. Трудно, обаче, се доказват, дори с държавни пари и с платените щатни и универсални „кошаревски” свидетели, на които всичко се осигурява и всеки месец се плаща, че и на жените и децата им и то много добре, за „отлично” свършена работа. Но докога ли и дали един ден като спрат да им плащат, няма да се обърнат срещу своите „благодетели”?!? Че тогава ще стане страшно. И много интересно. Животът е една вълшебна въртележка, както казва една велика българка.
- Какви са били отношенията ви с обвинените за килъри Петър Стоянов – Вожда, Самоковския бизнесмен Янко Попов – Туци, Васил Костов – Васко Кеца, Георги Петков – Дачи и Методи Иванов и как Ви свързаха с тях ?
- От спорта познавам Петър Стоянов от доста години, а останалите не ги познавам. С Туцо и Кеца се запознах на делото, №303/2011 по описа на Шуменския окръжен съд, а дали са килъри, съдът ще реши, аз не зная. Как ме свързаха с тях, и аз това се питам и отговор нямам. Вече минаха почти 130 съдебни заседания, от които не стана ясно как ме свързват с тях. То и от обвинителния акт не разбрах дали въобще ме свързват с тях, освен само с Петър Стоянов, тъй като не ме вписват в тази група. През 1996 г. като на шега участвах на петото Световно първенство в Токио и спечелих седмо място в малката категория до 85 кг. с моите 70 тогава, което ме запали още повече по този спорт. Следващата година, 1997-ма, Стоянов е започнал да тренира сумо. Уважаваме се, свързва ни сумото, Котоошу, който е мой възпитаник от юноша, а после и на Петър Стоянов като треньор, като с него най-много се гордеем. Покрай избора на Стоянов за председател на федерацията отношенията бих казал, че бяха по-скоро хладни, тъй като аз бях в много добри отношения с предишното ръководство. Калоян Махлянов – Котоошу започна спортната си кариера от клуба по барба „Царевец Етър 93”, на който аз бях повече от 10 години президент. При мен той израстна като отличен борец, а при Петър Стоянов и като сумист. И двамата сме много горди с него, защото той прослави България повече от всички политици взети заедно.
- До каква степен парите на Тракия банк са в дъното на този процес и убийствата ?
- Според мен, а и според доказателствата по делото – в никаква. Сигурно са разпитани най-малко 150 свидетели, които не успяха да докажат подобно нещо. Излезе, че обвинителната теза е само едно голословно твърдение. С една дума всичките томове и материали по делото доказаха моята невинност по всички седем обвинения. Оказа се, че обвинителният акт от 150 страници е един голям въздушен балон, надут от прокурор Ася Петрова, който предстои да гръмне в най-скоро време, понеже замириса на пледоарии най-после.
- Имало ли е опити да ви пришият и разстрела на банкера Емил Кюлев, реално той ви е дължал голяма сума пари и е отлагал плащането й, а с другите жертви сте имали уредени и то по банков път отношения?
- Да, имаше такива намеци в публичното пространство от най-висш полицейски служител, което ме кара да мисля, че вероятно опити е имало да ми пришият и това убийство. Определено желание е имало, но както и в много други случаи, то се разминава с реалността. На мен той не е дължал нищо и аз не съм имал честта да го познавам, виждал съм го само по телевизията. Никога не съм бил акционер на Тракия банк. Той дължеше на акционерите и не е отлагал плащането, а директно го е отказал. С жертвите аз нямам неуредени отношения, нито финансови, нито каквито и да било. Около 2 години преди убийствата им не съм ги виждал и чувал.
- Какви интереси според Вас стоят зад смъртта на банкера Кюлев, защо не могат да разкрият убийците му ?
- Не, както вече казах, не съм имал никакви допирни точки до Кюлев, нямам представа какви интереси стоят зад смъртта му, както и защо не могат да разкрият убийството. Зная това, което знаят всички от медиите, а версии всякакви.
- За бизнесмена Румен Рачев се знае, че има тежко криминално минало, участвал е в престрелка в столичния квартал „Люлин”, убил е човек и е ранил други, които по-късно са починали, т. е. много други хора са имали мотив да го очистят – разследвани ли са и други евентуални мотиви за екзекуцията му ? Защо обвинението смята, че Вие сте най-сигурният поръчител ?
- Аз смятам, че почти не са разследвали в друга посока, тъй като в материалите по делото има твърде малко информация за това. Явно истината не ги интересува, нямам друго обяснение. Самото обвинение не може да даде някакъв смислен или що годе смислен отговор на този въпрос, защо аз съм най-сигурният поръчител. Аз след толкова разпитани свидетели също не можах да си обясня това твърдение. Твърде много станаха загадките в този процес. Тъкмо напротив, от свидетелските показания стана ясно, че всъщност съществуват редица сериозни мотиви за неговото убийство, които незнайно защо обвинението не вижда.
- Обвинението е събрало 150 тома доказателства и 120 тома свидетели. Как ще успеете да ги оборите и да докажете невинността си ?
- Ами аз мога само да изкажа своята благодарност на обвинението, тъй като с всичко това, както вече казах, доказва по безспорен начин, а и със СРС-тата моята невинност. Няма нужда нищо да доказвам. Дори и един свидетел на защитата да не бъде разпитан, това е вече доказано, по всичките 7 обвинения. В този процес нещата са объркани, обвинителният акт е негоден. Въпреки това аз нямам проблем с допълнително доказване на невинността си, стига уважаемият съд да го пожелае и пак казвам, което вече е доказано.
- Как преценявате факта, че много от свидетелите по Вашия процес са стари познайници на службите и непрекъснато се явявят по различни значими дела ?
- Отговорът може да бъде от една дума – от зависимост, а не от добросъвестност. Как и защо точно не зная, но мога да предполагам – правят им такова предложение, на което не могат да откажат. Правят ги нещо като мъжки проститутки, на повикване изпълняват всякакви програми и желания, а ако са арестувани, даже не ги викат, но почти веднага след това ги пускат. Но не съвсем, ако ги закрепостят като защитени свидетели. Пари за това има, за държавните пари криза няма, а всъщност все не стигали за болници например и за социално слаби. Пълен абсурд.
- Има ли политически натиск срещу съдебната система по делото „Килърите”, какви среди се опитват да влияят ?
- Политическият натиск върху съда по т. нар. Дело „Килъри” е очеваден. Те съвсем открито го правят, дори не се и опитват да се прикриват. Зам. шефът на ГДБОП Валентин Цоновски е постоянно в Шумен, въпреки, че неговата работа тук по това дело свърши с приключване на досъдебното производство и предаването му с мнение за съд. Почти всеки ден го срещаме в съда, като по принцип в това няма нищо лошо, ако не се занимаваше с неприсъща за него дейност – да диктува на журналистите информация, нямаща нищо общо с това, което се случва в съдебната зала, т. е. да дезинформира обществото чрез услужливи медии и да създава кошаревски свидетели в услуга на обвинението. Които, обаче, му изиграха лоша шега, превръщайки я в мечешка услуга. Защото няма нищо по-силно и непобедимо от истината. Историята го е доказала, но обвинението едва ли е учило история... Циркът е пълен, а и подът на щрауса е бетониран... Натискът е политически, защото шефът на управляващата партия открито, конкретно и публично обвинява, че дори и присъди издава още преди ареста ми. На принципа „Бий самара, да се сеща магарето”. Тук в никакъв случай не оприличавам уважавания от мен съд с последното, но за всички е ясно, че „тайните” му послания бяха насочени натам. Чувствам се като политически затворник в 21-ви век в страна член на ЕС, странно, но факт.
- Докато сте лишен от свобода, какво се случва с бизнеса ви, има ли апетити към него ? Какви загуби претърпяхте ?
- С бизнеса ми се случва това, което е било планирано от кукловодите да му се случи, но не съвсем. Малко им излязоха криви сметките и не успяха да постигнат програмата си максимум, но вредите и загубите са огромни. След ареста всичко тръгна назад и се натрупаха дългове. Цялата държавна машина бе впрегната срещу мен и моя бизнес с инструктаж отгоре да ми бъдат правени всевъзможни проверки и писани какви ли не нереални актове за стотици хиляди левове, които на делата в „независими” търновски и софийски съдилища задължително да губя. Наложи се фирмата да се раздели с най-апетитните си обекти за да оцелее.
- Как през вашия процес виждате очакванията на обществото за справедлива реформа в съдебната система?
- С оглед пълното медийно затъмнение на истината за случващото се в съдебната зала и наложената полицейска цензура обществото доскоро беше подвеждано относно този процес, така че очакванията сигурно са противоречиви. Този мой процес го виждам като един лакмус за това дали въобще е реформирана и съдебната ни система. Очакванията на обществото би трябвало да кореспондират със справедливостта, а не със зрелището като в Древен Рим „Дай на народа хляб и зрелища”, но в съвременен вариант – без хляба. Твърде опасна игра, особено за организаторите, тъй като нарушават основни правила. Но съдник е историята, аз съм само един потърпевш. И не забравяйте, че утре и вие може да сте на мое място, затова всички трябва да се борим.