Бъдещето на България ще зависи от това колко бързо корумпираният модел на управление ще бъде отпратен в историята, казва експертът

Интервю за изданието "Epoch Times"

Боян Радойков е доктор по политически науки от Сорбоната, експерт по международни отношения и стратегия, бивш дипломат и е работил повече от двадесет и пет години в ЮНЕСКО. Той отговаря на нашите въпроси за протестите  на младежта в България.

 – Г-н Радойков, какви са според Вас причините за тези протести в България? Защо поколението Z се бунтува? Става ли дума за сблъсък между проевропейски и проруски настроени сили, или ситуацията е по-сложна?

 – България е страна, която по принцип е търпелива към властта. Дори прекалено търпелива. За някои това е резултат от два века византийско владичество, последвани от 500 години под турско робство. 45-те години под комунистическия режим не допринесоха за създаването на традиция в масовите народни протести срещу злоупотребите на властта. Напротив. В България населението започна да осъзнава едва наскоро своята сила за промяна и трансформация. Това е страна на индивидуалисти, повече от половината от които не участват в избори и протестират само когато всеобщото недоволство вземе превес. Следва да се отбележи, че страната бе свидетел на няколко големи социални протести срещу правителството, по-специално през 2013 г., а след това отново през 2020/2021 г. И кой бе мишената и в двата случая? Същите две български политически фигури: Делян Пеевски и Бойко Борисов.

Годините минават, коалиционните правителства се сменят, но тези двама остават на мястото си. През 2020 г. бяха необходими 282 последователни дни на протести срещу правителството на Борисов, започнали на 9 юли 2020 г., за да той най-накрая да подаде оставка от поста си на министър-председател на 16 април 2021 г., след като почти беше изтекъл мандатът му.

Остава да се види дали поколението Z ще има същата последователност в идеите си и, най-вече, същата упоритост, защото да ги отстранят окончателно през 2025 г. би било голямо постижение, което родителите им не успяха да осъществят. В противен случай ще трябва да разчитат на естественото стареене  с неизбежния му край, за да се промени най-накрая нещо в тази най-бедна страна в Европейския съюз.

Така че, за да отговоря на въпроса ви, това е много по-сложно от това. Не мерките за строги икономии предизвикаха гнева на населението, а планираните увеличения на данъците, за да се финансира увеличението на целевите разходи в полза на близките до правителството кланове и по този начин да се подхрани още повече машината, жадна за корупция. Това е може би един от малкото въпроси, по които еврофилите и проруските сили са на едно мнение.

Има реална воля за промяна и от снощи младите хора с право изискват разграждането на системата. Тук е проблемът, защото системата е стабилна и премахването на корупцията в политиката, полицията и правосъдието е задача, която е твърде трудна за младежта. За да се постигне това, е необходима структурирана политическа опозиция с появата на нови партии и нови политически лидери.

След това, чрез всенародно гласуване, след като корумпираните бъдат отстранени, да се сложи край на псевдодемокрацията и произволната власт, като се създаде правова държава и силни и независими институции. Но сме далеч от това. Много далеч дори.

-Протестиращите осъждат ендемичната корупция в правителството. Какви са корените на тази корупция в България?

-Това е един от ключовите въпроси. Корупцията има корените си в приемствеността на комунистическите структури за сигурност, които организираха така наречения „демократичен“ преход, като прехвърлиха голяма част от финансовите активи на страната на доверени „бизнесмени“, които след това консолидираха тази система за преразпределение на богатството чрез престъпни практики. Тази система все още е в сила и днес, въпреки присъединяването на България към Европейския съюз през януари 2007 г.

Трябва да се каже, че ЕС не изпълни ролята си да се противопостави на перпетиуиращата се корупция. По политически причини Европейската комисия предпочете да си затвори очите и да позволи на различните правителства да се облагодетелстват от държавната хазна, пълна с парите на европейските данъкоплатци. За близо 20 години сумите, източени под носа на Европейската комисия, достигнаха астрономически размери.
В Румъния Секуритате (еквивалентът на Държавна сигурност в България) беше обезглавена веднага след падането на режима на Николае Чаушеску. В България се случи точно обратното: наследниците на комунистическия режим просперираха, а децата им продължават да просперират. Именно тази съществена разлика позволи на Румъния да предприеме мерки за борба с корупцията, които България дори не е обмисляла.

Не мисля, че тези протести ще отслабят хватката на корупцията. Повечето политици са хора без скрупули. За да се играе политическата игра в България през последните 36 „демократични“ години, човек трябваше да е готов да остави убежденията, морала, почтеността и най-вече съвестта си  в съблекалнята. Резултатът от тази противоестествена селективност сред лидерите днес е пред очите ни.

Младите хора имат пълното право да протестират. Спомнете си един от лозунгите от май 1968 г.: „Бъдете реалисти, искайте невъзможното“. Пожелавам им успех и се надявам, че ще могат да насочат енергията си към политически действия благодарение на ново поколение лидери, които притежават амбиция, енергия, честност, почтеност, увереност, доверие, интелигентност и необходимите умения, за да върнат България на пътя към просперитета. Време е силата на закона да надделее над закона на силата в българската политика.

-Делян Пеевски, лидер на малка партия, представляваща турското и ромското малцинство, е обвинен, че дърпа конците на властта в страна, подкопана от корупция. Защо той е обект на гнева на българите?

-Както казах, това не е първият път. Още през 2013 г. тълпата изразяваше гнева си срещу него. Това доказва, че протестите е малко вероятно да доведат до нещо повече от временни резултати, като оставката на правителството, преди да се върнем в изходна позиция със същите проблеми и същите действащи лица.

Хората трябва да разберат колко е важно да се съблюдават демократичните правила: трайна промяна може да се постигне само чрез избори, които се наблюдават отблизо от европейски наблюдатели, за да се предотврати измама или купуване на гласове. В противен случай младите хора може и да протестират всяка година, но това би било само загуба на енергия, ако усилията им не доведат до промяна в политиката и впоследствие до премахване на сегашната корумпирана система.

Санкциониран за корупция от САЩ и Обединеното кралство, Делян Пеевски олицетворява за българите света на миналото и пасивите му. Политическото му бъдеще е зад него.

-След 45 години комунистически режим, контролиран от Съветския съюз, България излезе от комунизма през 1990 г. Все още ли е налице влиянието на съветския режим в страната и ако да, на какви нива и под каква форма?

-Все още има няколко носталгици по съветския режим, но те са малцинство. Поколенията се сменят и за новите това вече не означава нищо, освен една страница в учебниците. Така че това е епоха на супрематия, която окончателно е отминала.

Въпреки това влиянието на Русия, макар и по-малко осезаемо, продължава да съществува, а някои политически партии не само не го крият, но дори стигат дотам, че да се хвалят с близостта си с Москва. Политически връзките продължават да съществуват, докато по-голямата част от българите са обърнати към Запада. За Русия обаче възвръщането на влиянието, а дори и на доминацията си, ще остане приоритет.

-България се присъедини към ЕС през 2007 г. и ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Какво донесе членството в ЕС на тази страна с 6,4 милиона души население и какво може да донесе членството ѝ в еврозоната?

-Комунистите знаеха предварително, че падането на режима е неизбежно и се подготвиха активно и методично с плана си за преход към „демокрация”. Така, един ден те все още бяха комунисти, а на следващия се събудиха демократи. Това беше като вътрешна информация на борсата, само че се случи в политиката, и страната все още плаща висока цена за това.

Тази изкуствена метаморфоза беше добре известна в западните столици, но не бяха предприети никакви мерки срещу установяването на мафиотска държава, управлявана в сянка от бивши генерали от българското КГБ. Европа се провали в основната си мисия да установи и защити върховенството на закона в България. Това трябваше да бъде едно от задължителните условия за нейното присъединяване към ЕС. Все пак европейците знаеха какво се прави в страната от самото начало и през всичките тези години, но оставиха нещата да се случват. Това е една от причините, поради които мненията за Европа и присъединяването към еврозоната са разделени и поляризирани. Но младите хора знаят, че предимствата надделяват над недостатъците, и решението за присъединяване към ЕС вече е здраво вкоренено в социалната тъкан.

Бъдещето на България ще зависи от това колко бързо корумпираният модел на управление ще бъде отпратен в историята.