Интервю на Владимира Енева
- Г-жо Буруджиева, какво се случва в държавата половин година преди старта на предизборната кампания за парламентарните избори през 2013 г.?
- Кампанията за тези избори мисля, че започна отдавна и тя не е спирала. Виждаме едно правителство, което прекалено рано изчерпи своите предварително подготвени политически ходове и опозиция, която от засада изчаква всяка грешка на кабинета, за да изиграе картите си по най-рационалния начин догодина. Последният грешен ход, който направи ГЕРБ, е заиграването с референдума. На практика всички действия на ГЕРБ през последната година и половина водят към загуба на изборите. Дали избирателите ще кажат тежката си дума през този референдум или чрез изборите, рано или късно в една държава, в която хората ще решат сами. Има две възможни хипотези, но аз не знам в коя от двете ще се разположат избирателите. Едната е хората да решат, че като за първи референдум ще отидат да гласуват, за да покажат, че искат да има референдуми въобще. Втората е да останат да гласуват само избирателите на ГЕРБ. Другият основен проблем е, че въпросите не се поставят от медиите, а от властта. Повечето журналисти са се превърнали в говорители на ГЕРБ и незнайно защо, не поставят на преден план проблемите в държавата, а предпочитат да ги замитат под килима. Наред с това имаме един президент, който вместо да се занимава с проблемите на демокрацията, ходи и се разправя със санирането и строителството, какъвто беше ресорът на Росен Плевнелиев като министър.
- Какво означава мълчанието на Ахмед Доган в подобна ситуация?
- Мълчанието на Ахмед Доган може да се тълкува като опит да се спестят предсрочни избори. Това негово поведение той поддържа през последните три години. Заявките му, че „мирише на предсрочни избори“ потвърждават тезата, че той не ги иска, тъй като ДПС все още не е готова за вота и се подготвя за ударни резултати, с които да влезе в парламента догодина и отново да стане фактор в политическото пространство. И БСП, и ДПС прекрасно знаят, че не могат да съборят ГЕРБ в този парламент с вот на недоверие и оставят управляващите да поемат всички негативи до край.
- Имаше ли предварителен сценарий за политическото разцепление вляво и вдясно?
- Разцеплението за мен по-скоро е случайно явление. Макар че винаги можем да мислим за велики сценарии. Така или иначе тези брожения са резултат от тенденции, работили с години, и все някога щеше да се стигне до подобно решение. В десницата решението беше пагубно от електорална гледна точка. В левицата – обратното. В БСП винаги са показвали, че могат да загърбят старите вражди и да се консолидират преди избори. Партиите правят, каквото правят. Ние, избирателите, трябва понякога също да се заемем с действие. И, ако имаме определени идеи, позиции, ако търсим определени политически решения – трябва да си ги отстояваме. Затова бих апелирала тези процеси в лявото и в дясното да не се отразяват на нашата активност като избиратели. Понякога партиите, на които симпатизираме, имат нужда от нашата подкрепа и от ясна заявка накъде да вървят. Иначе ще продължим да се „люшкаме“.
- Какви бяха причините за разпада на Синята коалиция?
- Причините за това са комплексни. Но по-важното за мен е, че това разцепление обслужва формации като тази на Меглена Кунева. Възможното й място е по-скоро вдясно, защото там се отваря една електорална ниша след разпада в СДС, която може да бъде увлечена в избори и без реални структури и работа по места. Има хора вдясно, които са активни и които искат да гласуват. Възможните коалиции ще можем да коментираме, когато наближим до изборите и видим горе-долу какви са възможностите на отделните реални участници. Сега е доста рано да се коментира бъдещото управление на България. Едно обаче може да се каже – то е възможно и в двете посоки: с ГЕРБ или без ГЕРБ. Как ще се случи реално зависи основно от последната година на управлението и от работата, която ще свършат отделните партии за спечелване доверието на избирателите. Г-жа Кунева отрича да прави коалиции, но както виждаме, тя действа в движение и в този ред на мисли не можем да очакваме тезите й за „последни“.
- Ще успее ли комисията „Янев“ за борба с корупцията да постигне очакваните резултати до края на този мандат?
- Първо, искам да припомня, че Яне Янев оглавяваше дълго време постоянната комисия за борба с корупцията. Като председател на тази комисия имаше възможност поне да вкара тези всички случаи, за които в момента отново заговори в парламента, и да започне едно разследване на нещата, от които ще се интересува тази временна комисия. Освен това в Народното събрание вече има комисия, която разследва случая с АЕЦ „Белене“. Тогава излиза на преден план въпросът защо две комисии правят едно и също. Друг е въпросът, че да започнеш да разследваш тепърва корупционни практики година преди края на мандата на този парламент е малко късно. Аз мисля, че депутатите и избирателите отново ще установят, че Народното събрание не е разследващ орган, тъй като информацията, която Янев получава е предимно от вестникарски статии. Има и друг момент, който подсказва, че комисията е направена като едно безсмислено звено за борба с корупцията. Ако наистина тя трябваше да е обективна, ГЕРБ нямаше да се застрахова с мнозинство в нея. Притеснително според Буруджиева е, че в новосъздадената временна комисия доминират депутатите от ГЕРБ. Не е нормално да се създават толкова много временни комисии. Това показва някакъв проблем във функционирането на Народното събрание или поне във функционирането на основните и постоянни комисии. Парламентът трябва да спре да харчи пари за излишни временни комисии, тъй като те дублират функциите на постоянните.