Историчките, които написаха, че Живков е благодетел в учебниците тъгуват по големите апартаменти, които имаха при бай Тошо, казва пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Василев
- Г-н Стойчев, имаме ли спокойно политическо лято или новините са повече, отколкото по принцип сме свикнали да наблюдаваме в този период?
- Обикновено в политиката на страната е доста по-спокойно. Тази година политическите скандали са доста интензивни. През юни и юли имахме доста ангажиращо лято. И в момента имаме политически новини вечерно време. В момента различните лагери претеглят своите стратегии за предстоящите местни избори, както и за избора на нов главен прокурор. От друга страна имаме заявка за участие на извън системни състезатели като Слави и неговото шоу, които се включват в политиката, както и спрягането на Мая Манолова като кандидат за кмет на столицата. Появиха се и първите социологически проучвания, които показаха какви са нагласите спрямо омбудсмана. Скоро време ще видим подобни социологически данни най-вероятно и за Слави Трифонов. В големите партии пък текат много бурни процеси за това, кои ще са кандидатите за градоначалници и за общински съветници, защото те са лицата им по места.
- Проучването, за което споменахте, показва, че Мая Манолова води с 5% пред Йорданка Фандъкова в София, ако се кандидатира за кмет. Сериозна ли е подобна преднина и означава ли, че през есента ще има разместване на политическите пластове?
- Не бих казал. Тази подкрепа за Мая Манолова, която декларират респондентите, не може да се превърне директно в гласуване на местни избори. Ако погледнете обаче другия резултат – на въпроса „за кого ще гласувате за общински съвет“, то 22% са казали, че ще дадат своя глас за ГЕРБ. Т.е., колкото за Йорданка Фандъкова и вече при тях имаме едни реални гласове и дялове, които стоят зад нея. БСП събира 12 на сто, колкото и „Демократична България“, но в същото време потенциалният кандидат на левицата Костадин Паскалев има само 2%. Не може да се търси експониране на личности върху резултатите от следващите избори. Т.е., ако питате хората, дали харесват Мая Манолова, повечето ще ви кажат „да“, но това не означава, че ще отидат да гласуват за нея. Докато при Йорданка Фандъкова е ясно, че това е кандидат на ГЕРБ и партията стои зад нея. Не мисля, че ако Мая Манолова се кандидатира за кмет, ще има преднина пред Йорданка Фандъкова. Много зависи кой ще застане зад омбудсмана – дали формацията на Слави Трифонов, дали БСП, или всички заедно. Но не може тези 28% за Мая Манолова да бъдат превръщани в изборен резултат, защото това, че харесваш някого, не означава, че дори ще отидеш да гласуваш за когото и да е било. Интерпретацията е подвеждаща, а не самият въпрос и работата на „Маркет Линкс“.
- Къде се изгуби Румен Радев през лятото, чувства ли се обиден от това, че в крайна сметка страната ни не го послуша и купи американските самолети „Ф-16“, а не „Грипен“, които ни пробутваше?
- Румен Радев се намира в крайно неловка ситуация в момента, в която той сам се вкара. Тя е свързана с избора на нов главен прокурор през есента. Държавният глава правеше едни консултации и совалки за търсене на наследник на Сотир Цацаров, но те нито му влизаха в работата, нито са му в задълженията. Като се видя, че сега имаме само една кандидатура на Иван Гешев и тя не се приема еднозначно от гражданското общество и политическите партии, президентът се покри. След като е водил подобни консултации за главен прокурор, сега трябва да излезе и да каже – подкрепя ли кандидатурата на Гешев? Да обясни – тези срещи, които правеше, имат ли изражение в кандидатурата, която имаме? Ако той започне сега да говори за всичко това, ще му коства рейтинга като политик, защото който и да се ангажира с този скандал в момента, ще понесе само негативи. Затова и сега Румен Радев се е покрил, за да не го питат за скандала и за това, какво е постигнал. Купуването на изтребителите „Ф-16“ е свършен факт. Румен Радев се опита да противодейства по всички възможни начини и канали, но това си е негово легитимно право, защото представлява еднолична институция. Всички видяхме, че държавният глава не беше пасивна страна по сделката, а напротив – освен, че като летец обясняваше за договора, имаше и други детайли, които сподели. За негово съжаление, той не може да взима подобни решения, а това е в компетенцията на Народното събрание.
- Това подейства ли усмиряващо на президента?
- В никакъв случай, не мисля, че станалото със самолетите „Ф-16“ е подействало усмиряващо на Румен Радев, а напротив. Президентът и хората около него имат ясна амбиция за участие по-нататък в българския политически живот с много по-голям ангажимент към властта. Според мен, Румен Радев се готви да стане един ден министър-председател, ако му се усмихне късметът. Държавният глава се опитва да мине безоблачно покрай избора на нов главен прокурор, за да отвори нов фронт, по който да критикува правителството, за да не му се задават неудобни въпроси. Защото в момента на президента могат да се задават само неудобни въпроси около консултациите, които води.
- Как виждате включването на Румен Радев евентуално в изпълнителната власт – чрез БСП, чрез нови проекти, чрез инициативни комитети…?
- Най-различни неща могат да се измислят, но е още рано. Бивши и настоящи съветници около Румен Радев винаги са имали конкретни идеи, но според мен, още и в неговата глава не е изкристализирало ясно как ще се случи това. Факт е обаче, че поведението му излиза от тесните граници на президентския пост. Позициите му по множество теми, активното му медийно присъствие и постоянните брифинги, които публикува на страницата си, издават амбицията на този човек за много по-дълбоко участие в политиката, което означава участието му на следващи избори, но не президентски, а парламентарни. Българската политика е като ситуационна игра и липсват дългосрочни проекти. Затова предполагам, че Радев и екипът му ще реагират според моментната ситуация.
- Ако вашите прогнози се сбъднат, няма ли опасност държавният глава да последва съдбата на Петър Стоянов и на Георги Първанов, които не успяха да продължат успешно политическата си кариера?
- Разбира се, но говорим за съвсем различен тип политици. Георги Първанов грешно разчете своя изборен резултат и рейтинга си. Той беше партиен политик, избран на „Дондуков“ 2 два пъти от БСП. Президентската институция като цяло е място, на което ти завършваш политическата си кариера, а не я започваш. Не говоря само за президента, а и за хората от администрацията му. Петър Стоянов по същия начин се опита да се върне в активната политика, но виждате, че тези неща не сработват. Румен Радев ще сбърка, ако тръгне по този път, но така или иначе, в България, а и не само, че не се учим от грешките си заради незнание или дори от глупост. Аз не съм оптимист за участието на Радев в политиката, през 2021 г., преди парламентарните избори, той може и да обмисли това свое желание. В момента се държи като трибун на нацията и изразява доста полярни позиции, но те не са на държавен глава, който трябва да обединява, а иска да взима лично решения и да се заявява като алтернатива на управляващите.
- Вие говорите за избори през 2021 г. Т.е., няма нагласата за предсрочен парламентарен вот?
- Още от 2017 г. отхвърлям възможността за предсрочни парламентарни избори. Лансирането на подобна идея се прави от хора, които не искат да има преждевременен вот. Те говорят за него, за да се опитват да променят обществените нагласи. Това, че има отлюспване на депутати и чисто математически сборът на мнозинството нямало да бъде 121, не предполага предсрочни избори. В рамките на парламента може да се генерира мнозинство, а и то съществува. В българския парламент няма нито един човек, който да иска предсрочни парламентарни избори, не ги слушайте какво говорят! Дори Корнелия Нинова знае, че ако днес има вот за ново НС, тя ще го загуби и я чакат само негативи. Всичко е театър, който политиците ни през годините са доказали, че са майстори. Що се отнася до Обединените патриоти – и тримата лидери на партиите прекрасно разбират, че по-добра позиция във властта никога няма да имат и няма смисъл да разтурват властта в името на някакви неясни електорални спорове. Защото, ако има предсрочни избори, не е ясно, дали Волен Сидеров изобщо ще влезе в парламента. А имайте предвид, че за някои лидери партиите им са бизнес проекти и орязвайки субсидиите, ще спрат хубавите екскурзии, луксозни хотели и скъпи напитки. Извън парламента сигурно има хора като Слави Трифонов, които искат предсрочни избори, но нямат капацитета да ги спечелят.
- Ще изиграе ли лоша шега политическата амбицията на Слави Трифонов, който, според анализатори, набра смелост след резултатите на референдума през 2016 г.?
- Слушам само празни фрази, от които ми е писнало. Те са като „пословичното българско трудолюбие“. Същото е и повтарянето на „трябва да се промени системата“ от страна на Слави Трифонов и на екипа му. Това е на практика едно псевдо понятие, зад което можеш да кажеш всичко или нищо. Казват ни само, че другите не ни харесвали, а те не са част от тях. На практика това, което той ще направи, е да закрепи съществуващото положение. Защото Слави ще обере недоволните от ГЕРБ и от БСП и един ден, помнете ми думата, ще видите как ще им подкрепя законопроектите в парламента. Колко пъти в България сме виждали само хората да говорят едно, а да правят друго? Българската политика е лицемерно нещо. Слави Трифонов ще бъде като втория Веселин Марешки, но в някакъв по-мащабен аспект.
- Виждате ли шоумена като „златен пръст“ в Народното събрание, от когото зависи, дали някой като Пламен Орешарски ще стане премиер?
- Пламен Орешарски е просто един политически брокер, който успяваше да се пласира на различни позиции. Той нямаше скрупули да бъде министър и премиер в различни правителства. Орешарски не е политик и технократ като Кристалина Георгиева, която приема работата, която ѝ предложат и я върши. Политиците с дългосрочна визия в България са много малко. Слави Трифонов няма смелост и твърдост да бъде политически визионер. Това, което този човек прави, е да ходи и да опява по пейките като някаква старица едни и същи неща. Може да се заслушате в бабите в някоя градинка, които приказват същото – колко ни е зле държавата, как всичко трябва да се оправи и т.н. Слави няма хъса на Симеон Сакскобургготски, който дойде и каза, че ще оправи държавата за 800 дни, че ще доведе цвета на нацията от чужбина. Бойко Борисов дойде и каза, че ще въведе законност в страната. Спомняте си, през 2009 г. спряха отвличанията, бяха арестувани „Наглите“, котараците и т.н. А при Слави случаят с „промяната в системата“ е като на избори на БФС, където някой идва да кандидатства за президент и казва: „аз ще сменя футболните правила в България“. Празните му приказки обаче се слушат от хора, които искат точно това да чуят. Трифонов няма потенциал, той не може да вдигне заплатите на хората, затова проектът му ще претърпи фиаско.
- Какво се случва в самообявилата се за основна опозиция БСП, ще успее ли Корнелия Нинова да се задържи на престола, който си пази на „Позитано“ 20?
- При Корнелия Нинова е ясно, че битката ще е жестока, защото тя не е човек, който търси компромиси, а действа радикално. Затова и в едно интервю я бях сравнил с талибаните, защото реже всичко до дъно. Прави реформи на принципа „да изгорим старата къща, за да построим нова“. Нинова иска да не остане нищо от предишното БСП, да го направи на пух и прах, за да се обгради с нови принципи и нови хора. Тя се опитва от европейска левица да превърне формацията си в национал социалистическа – едновременно да сме против чужденците, но в същото време да изповядваме някакви православни ценности. Тя иска да прави политика с нови хора, тотално късайки отношения с предишни социалисти, а ние знаем, че БСП открай време е елитарна партия. В нея има влиятелни хора не просто, защото са богати, а са влиятелни идейно с лидерски позиции. Резултатът от политиката на Корнелия Нинова е, че отблъсква хора от БСП. Тя разцепва партията, без значение дали е 50 на 50 или 70:30. В близко бъдеще не се очаква нов лидер на „столетницата“. Наскоро имаше опит Корнелия Нинова да бъде сменена, но беше неуспешен. Докато тя е лидер на БСП, предполагам, че ще успява да си гарантира следващи победи за председател на „Позитано“ 20. Корнелия Нинова иска да направи от БСП нова ГЕРБ, лидерска партия, в която тя да взима решенията. Сигурно ще ѝ се получи, защото в политиката обратният процес е по-труден. Ние няма как да си представим развитието на ГЕРБ, ако един ден Бойко Борисов откаже да се ангажира повече с партията. БСП ще загуби дългосрочно от политиката на Корнелия Нинова. Хората около нея сигурно се надяват на власт, но плановете им са краткосрочни. Българската политика също губи, защото страна ни има нужда от модерно мислеща лява партия. Много от младите хора с леви убеждения на последните избори например гласуваха за независими кандидати. Т.е., черният пиар на БСП не носи полза.
- Как си обяснявате парадокса, че русофилите у нас, които уж обичат братския си народ, не осъждат диктаторските изпълнения на Владимир Путин срещу протестиращите, а дори се радват на групировката му „Нощните вълци“ и на целия терор, който налага?
- Аз също харесвам руската култура. Ако бях руснак, сигурно на първо място щях да обичам и руския език, но е недопустимо да го сложиш на първо място пред българския. Нашият национален интерес не е да се мазним на големите сили. Когато се мазниш на силните, те те презират, защото ходиш зад тях и си им като слуга. В този смисъл, България не може да вижда приятел нито в лицето на Русия, нито в това на САЩ. Ние не можем да стоим равностойно на две подобни суперсили. Нашите партньори са държави в ЕС, които имат пряк интерес в страната ни да са добре нещата. Защото в България, ако има мизерия, престъпност и корупция, то тези неща преливат в Германия и Франция. Видяхте колко наши цигани имат вече квартали в Германия. Да не мислите, че на хората там им е много приятно да живеят по този начин? Другите наши естествени партньори са в Украйна – какво по-хубаво от поддържането на естествен пазар с православни християни? Трябва да имаме добри отношения и с балканските страни, с които сме живели в Османската империя или под други конфигурации. Да тръгнеш и да правиш търговия с Китай, е нещо лековерно, защото тези държави ще те използват. Българският премиер трябва да се поздрави за добрите отношения, които опитва да направи на Балканите. Спомняте си срещата на балканските лидери, в която дори се включи и Тайип Ердоган, който върви в други посоки, но важно беше посланието към Балканите като към регион.
- Като университетски преподавател, как си обяснявате желанието на историци да представят Тодор Живков и комунистическия режим като положително политическо явление?
- Тези хора тъгуват по престижа на собствената си професия, който безвъзвратно е изчезнал в годините на прехода. По Живково време, да си университетски преподавател е било, все едно днес да си шеф на „Плаза“ (дискотека в Студентски град – б.а.), извинявам се за вулгаризма. Първо – получаваш по-голям апартамент с още една стая за кабинет, второ – взимаш по-висока заплата, и не на последно място – престижът, който имаш в обществото. И в един момент, след 30 години тези хора са смачкани, маргинализирани, нископлатени и живеят като хора, които чакат пенсия. На мен обаче винаги ми е било любопитно как хора, които се възхищават на Тодор Живков и на Владимир Путин, да обясняват колко е авторитарен Бойко Борисов. От друга страна, има и преподаватели, които са се чувствали потиснати по времето на Тато и визират всичко, свързано с него. Още в първи клас, в буквара ми имаше снимка на Тодор Живков. Е как да не го харесваш, като още от най-ранна детска възраст ти е пред очите? Някои „идеалисти“ започват да го свързват с дядо си, с баба си и изграждаш топли чувства към този човек. И вече няма никакво значение, дали той е бил диктатор, добър или лош управник. Ти просто развиваш сантимент, а когато има емоции, няма здрав разум.