Илиян Василев, специално за Faktor.bg
Тепърва у нас предстоят най-значимите и с дългосрочни последствия процеси в туризма, в това число имплозия, срив на капитализацията на активите, верига от фалити, мнозинството от тях "тихи", доколкото са свързани със замразяване на дейността, а не толкова с ликвидация и намеса на банки и ЧСИ.
Годините на развитие на самотек, на отсъствие на стратегия за съхраняване и развитие на капитализацията на туристическите активи си казват думата. Липса на балансирано развитие, гонитбата на квадратни метри, на ниско позициониране и олинклузива, в съчетания с бягството на квалификация, вече няма и камериерки, да не говорим за сервитьори, мениджъри.
Надеждата, че можем да привлечем сезонни работници от Украйна, Молдова ще катастрофира този сезон, а българските сезонни работници ще продължават да емигрират. Както и българските туристи, които отдавна не се считат задължени да избират българското Черноморие.
Техният лев е добре приет и в Гърция, и в Турция
Освен всичко друго, причината за изтриването на стойност в туристическите активи е липсата на оптимално позициониране, дългосрочна стратегия която да пази и развива стойност, а не хунският нагон за повече квадратни метри днес и сега. Следващият квадратен метър отнема стойност от съществуващия. Тази желязна теза е изпитана през годините в цял свят.
Туристическият продукт няма физиономия, остава размит като плод на случайността, на брака между пари у хора, с неустойчив вкус и ценности, и липсата на правила и отслабени институции. Маркетингът на подобен продукт е труден, до невъзможен, а пък амбицията да създадеш туристически бранд "България" вероятно почива в съзнанието на чиновници и реципиенти на средства по европрограми, но не и на хора в бизнеса и на пазара.
Канибализмът на новите квадратни метра,
които отнемат кислород и стойност от вече съществуващите активи в туризма, сякаш остава незабелязан и неадресиран проблем. С времето е логично да се достигне до негативен нетен баланс - т.е. новосъздадените активи в туризма като стойност да бъдат като стойност по-малко от загубената капитализация в съществуващите активи като цял. Строите нови хотели, нови ресторанти, нова развлекателна инфраструктура, но тя не увеличава капиталовата маса в туризма, защото междувременно съществуващите легла, ресторанти и заведения са поевтинели с по-голяма стойност.
За това е нужен временен мораториум върху новото строителство по цялото крайбрежие. Иначе ни предстои катастрофа - виждал съм го по други крайбрежия - хотели призраци и масови фалити. Сигурен съм, че ще достигнем и то скоро до положение, при което ще трябва да разрушаваме вече построено или недостроено, за да се опитаме да съхраним по-качествените активи. По-малко, но по-добре. Дори с цената на стимули от държавата и частично възмездяване на загубите на собствениците.
Своето значение за този колапс изигра и идиотската
фиксация върху руския турист,
около типа и вкусовете на когото се позиционира целият ни туристически отрасъл. И министър Ангелкова не престава да превъзнася значението им, без изобщо да се постарае да вникне в тенденциите на изходящия руски пазар и статистическите данни за последните години - руските туристи са напълно пренебрежими, съотнесено към туристите от ЕС и другата Европа - съотношението е 1 към 40. Руският пазар от гледна точка на анализ "разходи-ползи" е нерентабилен и изключително рисков. В този смисъл спасението на българският туризъм е тоталното му откъсване от рускоцентризма и ориентацията към създаването на типичен и конкурентен продукт на европейския и глобалния пазар. Отново на принципа по-малко, но по-добре.
Друг проблем е качеството на "инвеститорите" в туризма. Повечето не са типичните за Европа семейни инвеститори, които управляват чрез фамилията си хотели, ресторанти и заведения. У нас профила на инвеститора е случайно или лесно забогатял човек, отдалечен на светлинни години от занаята в туризма, които пренасят върху управляваната от него собственост ограничените си представи и ценности за туристически бизнес. Като не знае да се ограничи в качеството, набляга върху количеството във всяко отношение - повече квадратни метри, по-високи децибели, повече проектна чалга, повече туристи - без значение какви, и т.н.
В други страни с развит туризъм традициите на доброто управление, на културата на обслужване и предлагане на продукта се предава по семейна линия или съхранява в рамките на професионалната гилдия. Дори инвеститори извън бизнеса, когато купуват туристически активи, винаги разчитат на професионален мениджмънт, който има свободата да взема всяко нужно решение. У нас така наречените собственици се изживяват като всичко - като управители на ресторанти, на хотели, на заведения, като архитекти, като проектни ръководители, като дизайнери - които пропускат да оценят независимото и обективно мнение, и възнаградят добрата работа със заслуженото възнаграждение. У нас "инвеститорът" иска да лови с трици и туристи, и персонал.
Липсата на устойчива, здрава база, на озон отвън в средата - затваря кръга на самослучващата се беда, която идва, дами и господа, заедно с имплозията на пазара на недвижимости.
В голямата си част в тези процеси има цикличност, но е христоматиен факт, че има и антициклични политики. Но отсъствието на стратегия, на адекватни действия по превенция и терапиране на системните дефицити в туризма предопределя дълбочината и неизбежността на
предстоящия драматичен трус
Оставете бодрите рапорти и оптимистичните статистически данни, защото бройките туристи някак ще ги докараме - с или без децибелите по дискотеките, с персонала, който за пръв път разбира, че ще работи в сферата на туризма. Иде реч за мащабна и безпрецедентна декапитализация на активите в българския туризъм, при това с ускорени темпове и в режим на свободно падане.
Не вярвате? Опитайте се да продадете някакъв хотел или ресторант, да наемете персонал или мениджъри, да стартирате нов проект - от това по-голям индикатор на тайфун, здраве му кажи. За правителството разбира се проблем няма, но вече е толкова късно, че дори оставката на туристическия министър Ангелкова няма да промени нищо.
Тази снимка Ви дава отговор за мащабите на бедата във всяко отношение - за нашествието на хуните, за пленените институции и отсъстващото гражданско общество.
