20 Декември, 2025

Признаването на незаконното анексиране на Крим никога не може да бъде условие за мир между Украйна и Русия

Признаването на незаконното анексиране на Крим никога не може да бъде условие за мир между Украйна и Русия

Снимка: архив на Faktor.bg

Отстъпките към агресора без гаранции за сигурност само насърчават по-нататъшни конфликти - това е урок от историята на 20-ти век, който Западът е научил добре

Мирослав Буковский

Относно публикацията на Доналд Тръмп в социалната мрежа Truth Social, че позицията на президента на Украйна за непризнаването на Крим за руски е в ущърб на мирните преговори, бих искал да споделя следните мисли:

Първо, Крим е международно призната част от Украйна, а не обект на пазарлък. „Споразумение“ без интересите на Украйна не е мир, а предпоставка за нова война. Митът за „невъоръжената капитулация на Крим“

 изкривява историята

 Украйна има силни позиции – политически и морални военни. 

Признаването на незаконното анексиране на Крим никога не може да бъде условие за мир.

Общото събрание на ООН потвърди, че Крим е украинска територия (резолюции 68/262, 73/263, 78/217).

Руската окупация на Крим беше придружена от сериозни нарушения на правата на човека, включително депортации, изтезания и потисничество на кримските татари.

Отказването от Крим би означавало предаване на агресора, което създава опасен прецедент за други автокрации.

Второ, мирът трябва да се основава на международното право, а не на капитулация.

Отстъпките към агресора без гаранции за сигурност само насърчават по-нататъшни конфликти - това е урок от историята на 20-ти век, който Западът е научил добре.

Ако светът приеме насилствена промяна на границите, последствията могат да надхвърлят Украйна: това ще създаде прецедент за Тайван, Балканите, Кавказ и други региони.

Справедливият мир трябва да включва зачитане на международното право, а не насърчаване на нарушаването му.

Трето, нито едно „мирно споразумение“ няма да продължи, ако бъде наложено на държава, станала жертва на агресия.

Историята от 2014-2022 г. показа, че отстъпките на Русия не я възпират, а напротив, 

стимулират нова агресия

Налагането на мир без деокупация на територии противоречи на международното право.

Украйна се съгласи с прекратяването на огъня, предложено от САЩ на 25 март 2025 г. - Русия е тази, която го нарушава ежедневно.

Игнорирането на интересите на Киев не е пътят към мир, а към още по-дълбока ескалация.

Четвърто, Крим не е символ, а ключът към бъдещата сигурност в Черно море.

Крим не е просто територия. Това е основната военна база на Русия в региона, от която се обстрелват украински градове, блокират се търговските пътища и представлява 

заплаха за Румъния, България и дори Турция

Ако Русия запази Крим, тя ще може да държи в напрежение целия Черноморски регион завинаги.

Освобождаването на Крим е гаранция за сигурността на НАТО и световното корабоплаване.

Пето, през 2014 г. Украйна беше умишлено отслабена от политиката на Янукович и Западът не предостави подкрепа за съпротива срещу окупацията.

Анексирането на Крим стана в условията на фактическа военна окупация без отличителни знаци и под заплаха от използване на сила.

През март 2014 г. Украйна имаше само няколко боеспособни батальона.

САЩ и ЕС не бяха готови да подкрепят Украйна военно през 2014 г. - доминираше призивът за сдържаност. След 2014 г. Украйна се промени драматично и днес вече повече от три години защитава земята си в пълномащабна война срещу една от най-силните армии  в света.

Сподели:

Коментари (0)

САЩ са пред голяма опасност...

САЩ са пред голяма опасност...

Тръмп е всичкото онова, което САЩ някога не бяха и срещу което САЩ се бореха с всички възможни средства...

Американската омраза към Европа не е нищо ново

Американската омраза към Европа не е нищо ново

За да разбираме „днес“, първо трябва да разберем „вчера“ – каква беше тайната операция на САЩ за убиване на еврото

София няма право да се върти като фурнаджийска лопата според кефа на силните – опасно е!

София няма право да се върти като фурнаджийска лопата според кефа на силните – опасно е!

Вместо визионери, на власт в Прага, Будапеща, Белград и София дойдоха популистки мошеници и тарикати, чиято основна грижа бе „да сучат от гърдите” както на Изтока, така и на Запада