57% от българите показаха, че не споделят отношението на Светия синод към Франциск

Франциск и Светият синод са два свята, които се разминаха


Горан Благоев, специално за Faktor.bg 

     Папата бил добра реклама за България. Така се похвали премиерът Борисов, след като изпрати римския понтифекс към Скопие. Тук разбира се, всеки ултраправославен би ме заплюл с думите, че Църквата ни няма нужда от реклама. Още по-малко от рекламата на един еретик. Нали за такъв обявяват папата. Например един от най-ревностните защитници на православието у нас – сливенският свещеник Силвестър Янакиев пусна черна страница във фейсбук с предупреждение към православните християни: „Не ходете днес на еретическата служба в центъра на София!!!”. Вярно, никоя Църква не се нуждае от реклама, защото нейната реклама е Христос. Но в епохата на свръхинформираност и все по-осезаемо отдалечаване на света от Бога, позитивният образ на всяка една Църква е път към вярата за онези, които са го изгубили...
    Всъщност папата направи реклама на Българската църква – такава реклама, каквато тя сама не може да си направи: „патриарх Неофит е Божий човек, велик Божий човек!”. Това което успя да направи Синодът е да 

провокира антиреклама за БПЦ в световните медии, 

които изригнаха заради решение му, предвиждащо протоколен прием за Франциск. Всичко това можеше и да не се  случи, ако самонадеяността, късата памет и църковния провинциализъм не си бяха дали среща при подготовката на папското посещение в България.  
     Първата визита на римски папа у нас се случи преди 17 години, а това не е  толкова дълъг период, че да се забрави дистанцираното, преливащо към безразличие отношение на Св. синод и патриарх Максим към Йоан-Павел II. Всичко, което се случи тогава, трябваше да свети като червена лампичка пред взора на държавните власти, които се нагърбиха с подготовката на настоящата визита. Да ги подсеща, че ръководното тяло на БПЦ изпитва хронична алергия към всякакви форми на диалог с Католическата църква. Вече трето десетилетие Църквата ни не е член на Световния съвет на църквите, където се осъществяват част от контактите между различните християнски вероизповедания в света. Синодът не изпраща свой представител и на перманентните заседания на Комисията за богословски диалог между Католическата и Православната църква. През 2016-та бойкотира и Всеправославния събор на о-в Крит, защото една от дискутираните теми беше диалогът между Православието и другите християнски църкви и изповедания. Както тогава ни беше пояснено, извън Православието църкви няма – т.е. католици и протестанти за нашия Синод не са църкви! Такава беше и една от червените нишки в приветствието, с което от името на Светия синод патриарх Неофит посрещна папата. В текста никъде не се спомена словосъчетанието „Католическа църква“.

Изключителен жест на Франциск към Неофит

 Няма как да се даде еднозначен отговор кой или какво диктува подобно отношение на българския синод към Католическата църква. Най-вероятно иде реч за сложносъставна амалгама от: 

зилотско отрицание на католицизма,

характерно за хард представителите на православното духовенство; раболепие към Москва, която буквално стопира малките поместни църкви в контактите им с Ватикана; провинциализъм и комплекси на богословската (не)компетентност. 
     Всичко това и  администрацията на Бойко Борисов, и нунция Анселмо Гуидо Пекорари - посланика на Ватикана у нас, следваше да отчетат при подготовката на папската визита. Но не би. Ако са разчитали, че 17 години по-късно БПЦ се оглавява не от Максим, а от Неофит, сгрешили са. Настоящият ни патриарх може и да има някакви лични симпатии към Папата, може да е бил склонен да му окаже нещо повече от протоколно гостоприемство и двамата заедно да влязат в катедралния храм със златните куполи под звуците на мощни православни песнопения, дори да изпрати свой представител на Събитието за мир. Но 

БПЦ се ръководи не от патриарха, а от Синода

И мнозинството в него определя всяко решение. Както се разбра от позицията на Русенския митрополит Наум, точно така се е случило и с посещението на папа Франциск: не всички архиереи са споделяли крайната позиция, официализирана в решението, но е надделяло отново мнозинството, което при това имаше оправдателен аргумент – Ватикана е била потърсила съгласието им. 

Католическата църква в България сама се заплете в конфузната ситуация,

след като нейни представители ни обясниха, че Папата идвал по покана на държавните власти и на католическата общност в България. На този фон решението на Светия синод изглеждаше логично – щом като тяхното мнение не е поискано, защо тогава да посрещат Франциск в статус, по-различен от този на държавен глава на Ватикана?! Още повече, че древните правила на Църквата изрично предписват когато един епископ посещава територията на друг - да го уведоми писмено, т.е. да поиска позволението му. Папата е епископът на Рим, който идва в диоцеза на епископа на България, т.е. Патриарха. При сложните отношения, които съществуват между Източната и Западната църква, беше още по-належащо да се потърси съгласието и на Българската църква. Както навремето го стори Йоан Павел II. Но този път от Ватикана не го поискаха. И тъй като Папата не организира сам своите пътувания, а цял отряд администрация, е логично да си помислим дали пък някой умишлено не вкара Франциск в колизия с православната църква на България. Още повече, че и опорните точки, върху които той изгради отговорите си на журналистически въпроси при блиц-интервюто на връщане от Скопие в Рим, съдържаха съмнителна фактология, от което на нас, българите няма как да ни остане мил спомен. Но за това – след малко. Известно е, че и в самата Католическа църква Франциск има не само съмишленици – колко му е да го подхлъзнат...   

Николай се здрависва с папата преди да обяви, че Франциск чака Сатаната

    Световните медии раздухаха скандала и излязоха със заглавия, в които Синодът отсъстваше, но за сметка на това се твърдеше, че „православните в България оказват изключително студен прием на папата, което е нещо небивало“. Това разбира се, не беше вярно, защото социологическо проучване показа, че православните у нас съвсем не бяха единодушни в отрицанието си на Папата. Напротив – 57% от анкетираните бяха изразили подкрепа за неговата визита. Дори те да са някакви си 1008 души представителна извадка, преобладаващата част от тях все пак трябва да са православни. Може и да са формални, но са православни. Нали точно по този критерий правителството определи и държавната субсидия за Българската църква – според процента на хората, които са се заявили като православни. Без да се интересува дали са формални или активни православни. Тогава защо да подлагаме на съмнение тази социология?! Тя показва, че не всички православни в България са възприели синодалната позиция. А това е симптом, че висшият клир няма влияние сред собственото си паство, камо ли сред цялото българското общество, където не всички имат кръщелни от БПЦ. 

     Онези 57 % от българите, които са изразили одобрение за папската визита, със сигурност не са останали разочаровани. Те видяха от Франциск поведение, което българските архиереи не им предлагат: не парадна дистанцираност, а истинско и искрено човешко отношение и топлота. Българите видяха, че главата на най-голямото християнско изповедание може да слезе от висотата на престола и да разговаря с всеки – и с малките деца, и с екзалтираните младежи. Да им говори с техния език, без да изпада в популизъм и профанизация. Как няма след такива срещи тези невръстни души да се вдъхновят за вярата и да я носят цял живот?! Не само българските католици, а цяла България видя как 82-годишният Франциск стоически лично причести 242 деца и показа на света, че когато искрено обичаш хората, напредналата възраст и болестите не може да са пречка. Именно даване на първото причастие на католическите деца в Раковски беше едно от двете най-силни впечатления за Франциск, с които си тръгна от Балканите. От него и  православните българи чуха онова, което техен архиерей не им е казвал 

„Църквата е ваш дом и ваше семейство“

     Това, което показа Франциск, не бяха заучените пози на доморасли владици, изтъкани от суета и лицемерие. Неговото общуване с паството му не беше белязано от празнодумство, което бързо изветрява в главите на хората, без да остави никакъв спомен, а само досадно усещане за незадоволен духовен глад. Франциск показа естественост, чистота и искреност. Показа липсата на  фалш, който все някога лъсва, независимо от актьорските умения на един духовник. 

    Франциск можеше да се вбеси от подготвеното хладно посрещане на Синода, но не го направи. Вместо това смирено прекрачи прага на приемния синодален салон и целуна енколпието на българския патриарх. Той, главата на една световна църква, сведе глава пред главата на една малка поместна църква. Франциск не прояви наранено честолюбие, нито си изтърва нервите като Руския патриарх Кирил, който тропаше по масата пред президента Радев като император пред васала. Не се държа безпардонно и като Цариградския патриарх Вартоломей, който докато получаваше най-високото държавно отличие на България от президента Плевнелиев, предяви претенции към светини от Северна Гърция, спасени от българите. Подобно невъзпитание и отсъствие на дипломатичност папа Франциск не прояви у нас, въпреки че имаше много повече основания и от Кирил, и от Вартоломей. Българите и това видяха. 
    Видяха и друго. Номерата от селски вечеринки, които бяха спретнати на гърба на Франциск. Най-напред, на срещата обявена между Патриарх и Папа, между кардинали и митрополити, 

неочаквано лъсна и Симеон Сакскобургготски

Не ще да е било в качеството му на новопроизведен синодален член, какъвто не може да е?! Ще да е нарочна синодална покана. От която обаче произтича една неприятна за бившото величество хипотеза. Синът на Йоана (Джованна Савойска) и Борис ІІІ, които са венчани с посредничеството на Анджело Ронкали и разрешението на папа Пий ХІ, сега няма друга възможност да се срещне с настоящия папа, та разчита на ходатайството на българския Синод. Възможно ли е дотук да се простират контактите с Ватикана на българския монархически дом?! Апропо, Католическата църква в България също има почтително отношение към Симеон, но за разлика от Православната й посестрима не й е хрумнало да го величае като „Цар на българите” въпреки католическия му корен... 

С ректора на УНИБИТ Стоян Денчев

  Номерата от селски вечеринки продължиха и в „Св. Ал. Невски“, където Папата беше насочен от домакините към една чинно подредила се редица от нашенци. Можеха да минат за случайно попаднали люде, ако не се знаеше, че в този ден в патриаршеската катедрала няма как да се припари без специални пропуски. А те, както и достъпът на Симеон до синодалната палата, се осигуряват със синодално посредничество. Така папската благословия получиха няколко видни радетели на българското православие: ректорът на УНИБИТ проф. Стоян Денчев, Румен Петков от АБВ, бившият транспортен министър Кристиян Кръстев и прочие. Синодът може да не зачита папата, но има синодали и синодални протежета, които с радост търсеха благословията на Франциск. За да има с какво да парадират после пред простосмъртните. Сигурно не им е изгодно да си припомнят думите на този папа, казани преди две години по друг повод: 

„По-добре бъдете атеисти, отколкото лицемерни вярващи”

    Всъщност лицемерие имаше предостатъчно и от двете страни покрай папската визита. Лицемерни бяха и възторжените оценки, че срещата между Папата и Синода била повече от позитивна – толкова позитивна, че Франциск излезе от синодалната палата със сериозно изражение и се усмихна, едва когато чу радостни възгласи от обикновените хора в пространството пред „Св.Ал.Невски”. Лицемерни бяха и последвалите „откровения” на някои от младите митрополити, че Синодът посрещнал като „брат в Христа” Папата, което също не е вярно. Най-сетне, върхът на лицемерието демонстрира Пловдивският митрополит Николай, който присъстваше на срещата в синодалната палата, с мила усмивка прие дар от папата, позира на общата фотография с него, а на следващия ден блесна пред паството си с откровението: „Замисълът на всичко това е да се обединят всички религии около папата, та като дойде Антихристът, папата да го посрещне, а чрез него и всички, които са с него". 

   Франциск също не остана по-назад и се изяви като обигран йезуит – според него „диалогът с патриарх Неофит беше красота...”. Какъв диалог? Каква красота? Вярно, флоралната декорация с цветовете на България и Ватикана между двамата наистина беше и неочаквана, и изискана, но... Българският патриарх Неофит стоеше като вцепенен, докато Франциск се опитваше три пъти да го целуне като „брат в Христа”. После двамата си размениха официални слова, а що се отнася до красивия „диалог” – той се изчерпа с няколко разменени кратки фрази между които и първият, твърде оригинален въпрос, който Патриархът зададе на Папата: „За първи път ли идвате в България?”. Според присъствали на срещата накрая двамата са се разделили твърде приятелски и може би за това Франциск говори така топло за българския патриарх, без да споменава Светия синод – мазничките усмивки на някои от владиците очевидно не са го заблудили. 
    И все пак – можеше ли да бъде наречена срещата в синодалната палата диалог? Преценете сами. Патриарх Неофит посрещна Франциск с един наистина възпитан и много смислен текст, в който се подчертава достойнството на Българската църква като фактор в живота на Единната Вселенска църква, разбира се, в минало време. Имаше дори заявка за единомислие с позициите на папата „в защита на християнските корени на Европа“ и състрадаването на християните, които са преследвани в собствените им страни. Но не повече. Очаквано Светият синод не сподели надеждата на Папата за бъдещо единение между католици и православни, когато те ще могат на един и същи олтар да служат заедно в името на Христос. Вместо това му напомниха, че ако Бог е допуснал нещо (разбирай разделението на Църквите) да се случи, то „Той знае защо го е допуснал и очаква ние да разберем защо“. Това е твърде диалогично нали? 

    Франциск говори в синодалната палата за мъчениците на християнска България, които са понесли страдания „особено по време на гоненията през миналия век“, призовава православните към единодействие в служба на бедните. Но получи категоричен отговор: БПЦ е твърдо убедена, че „по отношение на вярата компромиси не може и не бива да има“. Ерго, диалог с Католическата църква няма да водим...Въпрос на отделен анализ е перспективата на католико-православния диалог – неговата плодотворност или илюзорност?! Но за да не се окажем в ролята на „вярващите лицемери”, за които говори Папата, сме длъжни да зададем един въпрос в неговите нюанси – Къде беше вярата, с която „компромиси не може да има“, когато:   
    - атеистите затваряха църквите, а български клирици с охота приемаха да им сътрудничат като агенти на Държавна сигурност?   
   - синодът легализира титлата „архонт“ и започна да удостоява с нея олигарси и търговци на оръжие?       
   - за настоятели на православни църкви у нас и в чужбина се допускат членове на масонски ложи?   
   - православните български общности в Западна Европа ползват даром за богослуженията си католически и протестански храмове Те не са ли на „еретиците”?

Църквата на компромисите с вярата говори срещу компромисите с вярата

Толкова е безкомпромисен Светия синод по отношение на православната вярата, че подмина с мълчание 1100 годишнината от основаването на Зографския манастир на Атон, която се чества тази година на 6 май. Няма да чества и годишнината от възстановяването на българската патриаршия, която е на 10 май. Да не говорим, че вече 30 десетилетия компромисно не отстоява въвеждането на предмета „Религия” като редовна учебна дисциплина. По-добре атеисти, отколкото лицемерни вярващи.
   Така за по-малко от час на 5 май в Синодалната палата се срещнаха два свята и... се разминаха. Откритостта и самоизолацията. Протегнатите за диалог ръце и затворените врати дори пред една общо Събитие за мир. Широтата на визията за света и вторачената в себе си провинциална самодостатъчност. Българите и това видяха. Това трябва да е по-притеснително за Светия синод, нежели личността на Папата и диалога с Католическата църква. Защото паството на БПЦ видя пример,  какъвто досега само беше лелеяло. Видя го от един неправославен духовен лидер. Истински лидер. 

Не църковен феодал, изтъкан от комплекси

    Оттук насетне на синодалния ни клир ще му се наложи да подражава поне мъничко на този пример, ако не иска съвсем да изгуби паството си, което няма да се сеща за пастирите си даже и по празници. Из социалните мрежи все по-настоятелно се поставя въпросът: Има ли нужда Българската църква от Синод, който нищо смислено не е направил за нейното паство?! И е добре, поне този път, висшето църковно ръководство да не провиди в това, типично по сталински, някакъв целенасочен опит за ерозиране на българското православие. Така както те го ерозираха досега, никой друг не го е направил...

Папата благославя и Румен Петков

     Идвайки в България, Франциск продължи мисията на предшественика си Йоан-Павел ІІ и потвърди българския принос за опазване на Кирило-Методиевото дело, спомена светите братя още в предварителното си послание до българите дни преди началото на визитата. Но ги пропусна в аналогичното си послание до гражданите на Македония. Свърза двамата братя така категорично с многовековната българска духовност, че дори вбеси братята ни в Повардарието, които гневно написаха: 

„Папата избърса светите братя от македонските земи и ги остави само на българите“

     Това беше един жест към цялото общество, включително и към Православната ни църква, но тя не го отчете – с изключение на младия Русенски митрополит Наум, който обяви „папа Франциск за по-голям патриот от някои българи”. Синодът не отчете и факта, че в Македония Папата се въздържа от среща с главата на местната църква, поради изолацията й в православния свят, но настоятелно се стремеше към среща с българския патриарх и митрополитите. Българските архиереи можеха да се възползват от тази ситуация и преди папското пътуване до Скопие да предложат на Франциск своята позиция по македонския църковен и национален казус. Но и това не сториха. А и няма как да разчиташ, че лидер, когото клеймиш като „еретик” ще ти бъде съмишленик...  

    Отговорите на журналистически въпроси, които Франциск даде при приключването на балканската си визита бяха като моркова и тоягата от старата българска поговорка. Папата ни похвали, че сме „нация с многовековни традиции”, но даде да се разбере, че хората в Македония, макар и отскоро да са се конституирали като нация, комай нямат нищо общо с нас. „България и Македония са две различни нации!” каза папата на чист италиански език. После нагази в дълбоките води на балканското блато като се изказа изцяло в духа на македонистката теза, че днешните жители на Северна Македония са наистина наследници на античните македонци, както са си въобразили: „християнството е проникнало на Запад чрез вас, чрез онзи македонец, който се е явил на Павел в съня му и му е казал „Еле при нас”... Християнството е навлязло в Европа... защото Павел е бил призован от един македонец!” Срещу тази теза са изключително чувствителни южните ни съседи и е въпрос на време да чуем тяхната реакция – гърците, за разлика от българите, в такива случаи викат силно! Защото християнството наистина е навлязло в Европа и през Балканите, но чрез античната гръко-римо-тракийска култура, с която днешните северно-македонци нямат кръвна връзка...
    Дали с думите си Франциск не е искал да компенсира северно-македонците заради „избърсването на Кирил и Методий от македонските земи” не е ясно?!  Изказването му, обаче, съвсем не прилича на волна импровизация, въпреки обърканата фактология  като:  българите са освободени през 1823 г. (а не през 1877-78 г.!); за извоюване  на българската независимост от турците са загинали  200 000 руски войници (цифрата отдавна е отречена и от руски изследователи като силно завишена!). Колкото и да се радваме, че Франциск постави Кирил и Методий единствено в контекста на българската духовна култура, не можем да не отбележим, че с това се изчерпва конкретиката в неговите изказвания посветени на християнското наследство по нашите земи. Франциск беше доста по-пестелив, за разлика от Йоан Павел ІІ, който сърдечно говореше и за Свети Йоан Рилски и за Свети цар Борис Покръстител. Но не забравяме, че българите отдавна искаме Ватикана да ни дари дори една миниатюрна частица и от без това миниатюрния фрагмент от мощите на св. Кирил Славянобългарски, но с такава чест Франциск удостои Кирил Московски при срещата им в Хавана, не българския патриарх. 

    Въпреки грешките в детайлите, не може да не ни направи впечатление, че от хилядолетната българска история Франциск се спря точно на епизода с Освобождението ни. Всъщност Русия беше един от опорните пунктове в неговите слова, редом с Византия и Турция – сякаш 

от София папата изпращаше позитивни послания към Москва и Анкара

   Християнско е, но и геополитическо. Как иначе, щом дори в патриаршеската катедрала не можа да открие собствено български духовни символи: „Свети Александър Невски, от руската традиция, и Светите братя, произхождащи от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, разкриват колко България е страна мост”. Ето това беше целта на папската визита – да циментира България като мост на Европа към Изтока. А както е известно върху мост никой не живее, само се преминава. Вярно, можеш и да събираш транзитни такси, ако съумееш да ги договориш изгодно. Папата ни показа и друго – че по отношение на Македония светът споделя теза, която няма нищо общо с историческата истина. Това да не ни отчайва. Но трябва да ни направи по-големи реалисти. Дори когато някой ни протяга ръка и ни говори за любов в Христа.