Станислав Станев
Стана публичен факт, че Румен Петков поискал оставката на Екатерина Захариева, защото българското Външно министерство е заявило истината: че краят на Втората световна война не е донесъл мир за цяла Европа, защото източната ѝ част остана „поробена" от СССР.
Силно се съмнявам тази позиция да е продиктувана от принципност и от любов към истината. Защо ли? Ами защото нямаше от негова страна реакция, няколко дни по-рано, когато тъкмо в навечерието на 9-ти май руското посолство в Скопие на практика заяви, че смята старите български войводи в Македония за фашисти.
„Фашистите“, заклеймени в тези въпросните плочи, всъщност бяха от хора от Македония. Бяха българи и се бореха за българщината в българска Македония. И именно затова бяха убити. Много примери могат да бъдат дадени, но ще споменем само един човек: великият кумановски войвода Кръстю Лазаров.
Отдал целия си живот в защита на угнетените българи, след 1941 г., макар и на възраст, той отново нарамва пушката, за да брани мирните хора в родния си край от набезите на сръбските банди, нарекли се партизани. За тази си дързост в началото на 1945 г. е убит без съд и присъда, а и до днес не се знае къде е захвърлено тялото му. Много са като Кръстю Лазаров и всичките са „фашисти” не само за сърбоманската клика в Скопие, но и за тогавашния СССР и днешна Русия.
За тази подигравка с България и дума не се чу от Румен Петков и компания. И г-н другарят няма оправдание, че си мълчи, защото не е наясно с темата Македония. Припомням, че през декември миналата година той и партията му решиха да дават акъл на България по въпроса с отношенията с Македония. И под захаросаната квазипатриотична рерторика ясно (за мен) личеше не толкова България и българския патриотизъм, колкото желание за нагнетяване на напрежение по остта София-Скопие чрез евтини лозунги, които са лесни за възприемане.
Това не е всичко. Преди няколко дни отново руското посолство в Скопие отново си обади, този път по актуален и за България въпрос – езикът в Македония. Т.е. руснаците честитиха на Македония деня на официалния им език.
Официална позиция от страна на Румен Петков и на АБВ по темата не видях. Защо ли? Може би не е удобно да се напада Русия, когато се казва истината – че тя е враг на българските интереси в Македония. За сметка на това в партията възприемат не просто за удачно, а за задължително да се напада България и българския министър затова, че си позволява да заяви очевидната истина.
За пореден път се убеждавам за себе си, че политическата русофилия* в България е една неизлечима болест. А много от нейните приносители са готови на всякакви „геройства“ (не в полза на България), когато трябва да защитят интереса на Русия.
Спомням си, че Румен Петков е бил и депутат и министър. И в двете си битности се е клел във всичките си действия да се води от интересите на народа. По интересен начин го прави. Или може би аз не разбирам в интересите на кой народ са неговите действия ...
Може ли един български русофил да бъде български патриот, когато това не е удобно на Русия?
* Като казвам русофилия, имам предвид нейната политическа част - привързаността към нейните геополитически интереси и готовността да се игнорират българските. Политическата русофилия няма нищо общо с културната русофилия, защото огромният процент от българските русофили не познава руската култура и не му пука за това.