В края на февруари 1944 година, сред приключването на депортацията на чеченците и ингушите, Берия изпраща телеграма на Сталин от Грозни: "Днес приключваме тук работата и заминаваме за Кабардино-Балкария". Както и други народи от Северен Кавказ те са подложени на убийства и терор заради тяхната "неблагонадеждност".
Рано сутринта на 8 март 1944 г., докато мъжете воюват на фронта, на старците, жените и децата е заповядано незабавно да си съберат багажа и да се готвят за път. За 24 часа цялото население на балкарските села е натоварено на камионите.
Депортирани са всички, без никакви изключения, включително прикованите към леглото деца, старци и жени. Вината им се определяла единствено от балкарския им произход. Около 40 хиляди души са изпратени в Средна Азия и Казахстан с 14 ешелона.
Изселването е съпроводено с чудовищен терор и насилие. За приготвяне давали 20 минути. Хората били изгонвани от родния им дом без топли дрехи, без продукти. Пътят до Средна Азия, дълъг 5 000 километра, е осеян с костите на балкарци.
За 18 дни в товарните вагони от глад, студ и болести умират стотици. Тези, които оцеляват се оказват в оградени и силно охранявани места. В продължение на 13 години балкарците живеят в нещо средно между лагери и казарми. Самоволното отлъчване се оценявало като бягство и се наказвало със затвор.
От изселените 52 процента са деца, 30 — жени, 18 процента — старци и инвалиди и само за една година всеки 8 от тях умира.
Завръщането на балкарците на историческата им родина става едва през 1957-1959 година.
Фактор
Рано сутринта на 8 март 1944 г., докато мъжете воюват на фронта, на старците, жените и децата е заповядано незабавно да си съберат багажа и да се готвят за път. За 24 часа цялото население на балкарските села е натоварено на камионите.
Депортирани са всички, без никакви изключения, включително прикованите към леглото деца, старци и жени. Вината им се определяла единствено от балкарския им произход. Около 40 хиляди души са изпратени в Средна Азия и Казахстан с 14 ешелона.
Изселването е съпроводено с чудовищен терор и насилие. За приготвяне давали 20 минути. Хората били изгонвани от родния им дом без топли дрехи, без продукти. Пътят до Средна Азия, дълъг 5 000 километра, е осеян с костите на балкарци.
За 18 дни в товарните вагони от глад, студ и болести умират стотици. Тези, които оцеляват се оказват в оградени и силно охранявани места. В продължение на 13 години балкарците живеят в нещо средно между лагери и казарми. Самоволното отлъчване се оценявало като бягство и се наказвало със затвор.
От изселените 52 процента са деца, 30 — жени, 18 процента — старци и инвалиди и само за една година всеки 8 от тях умира.
Завръщането на балкарците на историческата им родина става едва през 1957-1959 година.
Още от От редактора
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин