Днес се навършват 140 години от рождението на акад. Петър Мутафчиев. Той е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско, в семейството на Стоян Мутафчиев, участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878), и на домакинята Дона Пенчова. Четвърто отделение завършва в Габрово през 1894 г. От 1-и до 4-и гимназиален клас учи в Плевен. През 1901 г. завършва Държавната русенска мъжка гимназия „Княз Борис І“.

Още 18-годишен акад. Петър Мутафчиев започва работа като начален учител. От 1901 г. до 1906 г. преподава история в селата Пелишат и Кирилово, Плевенско. През 1906 г. записва специалност „История и география“ в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи в класа на проф. Васил Златарски, където се ориентира към историята на средновековна България и Византия. Завършва висшето си образование през 1910 г. и още същата година е назначен за уредник на Средновековния отдел на Народния археологически музей в София. През 1912-1913 г. акад. Петър Мутафчиев участва в Балканските войни (1912-1913). По време на Първата световна война (1915-1918) е запасен офицер от 42-ри пехотен полк. През 1918 г. е демобилизиран от армията и се връща на работа в Археологическия музей, където остава до 1920 година, припомня БТА.

СПЕЦИАЛИЗИРА В МЮНХЕН

От 1920 до 1922 г. акад. Петър Мутафчиев специализира византийска история и гръцка палеография в Мюнхен под научното ръководство на проф. Август Хайзенберг в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет. 

През 1922 г. акад. Петър Мутафчиев се завръща в България и постъпва на работа като учител по история в Първа софийска мъжка гимназия. От 1923 г. акад. Петър Мутафчиев е доцент по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където освен лекции по средновековна история на България и история на Византия и византийска култура, чете лекции и по история на сръбските и румънските земи, както и по история на Османската империя (до 15 в.). Успоредно с това от 1924 г. чете и лекции по обща култура и социална история, както и по българска история във Военното училище в София. През 1927 г. е избран за извънреден, а през 1937 г.  - за редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  За период от една година от 1936 г. до 1937 г.  акад. Петър Мутафчиев е декан на Историко-филологическия факултет на университета. Следващата година е назначен за завеждащ Катедрата по история на България и Катедрата по история на Източна Европа и Византия в Софийския университет.  

АВТОР НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 НАУЧНИ ТРУДА

Научните интереси на акад. Петър Мутафчиев са насочени към средновековната българска история, историята на Византия, отношенията на българската държава с другите балкански страни и народи. Той е автор е повече от 100 научни и научнопопулярни труда сред които: „Селското земевладение във Византия" (1910), „Владетелите на Просек" (1913), „Войнишки земи и войници във Византия през 13-14 в." (1923), „История на българския народ" (2 т. 1943) и др.

Акад. Петър Мутафчиев е член-кореспондент на Славянския институт в Прага (1929), дописен член на БАН (1929). Почетен член е на Полския исторически институт (1937), както и действителен член на БАН (1937). Член е на Македонския научен институт (1938) и на Научното дружество „Стефан Тиса" в Дебрецен (1938). Член е на Полската академия на науките (1939) и е почетен доктор на Виенския университет (1940).

През 1935 г. акад. Петър Мутафчиев основава списанието с историческа насоченост -  „Просвета“. 

За военната си службата акад. Петър Мутафчиев е награден с ордените „За храброст“, както и с орден „За заслуга“. Носител е на немския „Железен кръст“ за храброст. 

Акад. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. в София.

ПОСМЪРТНО

По повод 115-ата годишнина от рождението и 55-ата годишната от смъртта на акад. Петър Мутафчиев през 1998 г. в БАН е открита изложба със снимки от личния му архив, писма до български и чужди учени и общественици, негови книги и публикации. В експозицията са представени и голяма част от книгите и  публикациите на акад. Мутафчиев.  В отделен раздел на изложбата са обособени публикациите и отзивите, писани от български и чужди учени за творчеството на акад. Мутафчиев. Сред тях е и книгата на Вера Мутафчиева „Разгадавайки баща си.  Опит за биография на Петър Мутафчиев".