19 Януари, 2026

Проф. Пламен Павлов: Фалшификациите за цар Самуил показват, че Скопие не търси път към ЕС

Проф. Пламен Павлов: Фалшификациите за цар Самуил показват, че Скопие не търси път към ЕС

Пламен Павлов

"Много е жалко, че съвременните македонски медии продължават да разпространяват допотопни, архаични и пропагандни тези, създадени от великосръбската пропаганда още в края на ХІХ и началото на ХХ век", заяви пред БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет.

Повод за неговия коментар са публикациите в македонски медии, с които се отрича българския характер на цар Самуил и неговата държава. В отрицанието си македонските медии стигат до там да твърдят, че гръцкото наименование „вулгарос“, с което се наричат българите няма отношение към нашето народностно име.

Проф. Павлов напомни, че цар Самуил е потомък на Крумовата династия, за което говори и византийската принцеса и историк Анна Комнина, която самата е от рода на комитопулите. „От време на време се пробутва тезата, че те са князе на Берзитите /славянско племе – бел.ред./ и по-специално комит Никола. Той носи титлата комит, която е характерна за висшата аристокрация на Първото българско царство и тази позиция се заема от хора от царския род. Това много пъти е подчертавано от тогавашните съвременници – византийските и унгарските извори“, заяви историкът и добави, че в продължение на над 1000 години всички извори - домашни, византийски, латински, италиански, арменски – говорят за българи и нищо друго.

„Това е нелепо в ХХІ век една медийна среда да се пълни с подобни анахронични и откровено глупави тези“, като тези, които днес се разпространяват в Северна Македония, възмути се проф. Павлов.

Той съветва македонските читатели да прочетат книгата на съвременния сръбски историк Сърджан Пириватрич „Самуиловата държава: обхват и характер“, в която той категорично подчертава, че тя е българска държава. „След като нас българските автори смятат за пристрастни, нека да прочетат сръбската историография. Няма сериозен съвременен сръбски учен, който да твърди нещо друго, освен че става дума за българска държава“, добави проф. Павлов.

Според него преди да се пише, трябва да се чете и да не се тръгва с предварително готови тези, че нямаме обща история. „Това беше казано от един вицепремиер на Република Северна Македония. Толкова по-жалко за качеството на вицепремиерите там. Ние имаме обща история и това е българската история. Както австрийците имат обща история с германците през Средновековието и тя е германска история“, каза проф. Павлов.

Твърденията в македонските медии за цар Самуил още веднъж говорят за чисто политическото манипулиране на историята и отказът на днешния режим в Скопие да търси път към ЕС.

„Този режим определено зависи от Белград и Москва и прави пропаганда н духа на „Сръбския свят“, който пък е вариация на знаменитата мантра на Владимир Путин за „Руский мир“, заяви проф. Пламен Павлов.

Сподели:

Коментари (0)

Огнян Минчев: Нуждаем се от нови политически платформи и идеи

Огнян Минчев: Нуждаем се от нови политически платформи и идеи

Има необходимост от възникването на нови партии и политически форми за хората, които не разпознават сегашните политически партии, въпросът е доколко те ще бъдат в състояние да убедят гражданите, че им предлагат промяна в обществения интерес, коментира политологът

Знаковите думи за 2025-а за България са евро, безобразие, протест,  волейбол, мършляк, главно Д...

Знаковите думи за 2025-а за България са евро, безобразие, протест, волейбол, мършляк, главно Д...

За трети път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин, Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски

Тристранката обсъжда промените в Кодекса за социално осигуряване

Тристранката обсъжда промените в Кодекса за социално осигуряване

Целта е да се създадат подфондове с личен инвестиционен профил, като осигурените лица ще могат да решават дали спестяванията им да се управляват по-динамично, или предпочитат да заложат на балансиран или консервативен подход