Момчил Дойчев

Робите обичат поробителя си. "Ако имаха право да гласуват, робите биха избрали робовладелеца си". А у нас наричат поробителя даже "Освободител". И очакват поробителя да ги оправи!. И той, разбира се, ги "оправя" - всеки път и по няколко пъти! 

И в същото време, като израз на

пълна шизофрения,

робите очакват отново да бъдат освободени! Надяват се на нов "освободител"! И когато неочаквано за самите тях се появи този нов освободител и им каже, че свободата не се подарява, а извоюва със собствени усилия - робите го намразват. 

Но най-вече робите намразват освободилите се от робството свои сънародници, позволили си от роби да станат свободни граждани. А това са просветените, знаещите и можещите, които им сочат пътя за собственото им освобождение. Но за роба е по-лесно да мрази и да дава акъл на знаещите и можещите свободни хора. "Тъгата остава завинаги"...