"Телерик" е рожба на „Кимкооп“, той е продукт на ПГУ и научно-техническото разузнаване
Спасението на страната минава единствено през тотална лустрация на руските зависимости в държавната администрация, казва в ексклузивно интервю пред Faktor.bg Лъчезар Тасев
Лъчезар Тасев е завършил радиоелектроника във Висшия машинно електротехнически институт – София. Професионалната му кариера минава през РЕСПРОМКОМПЛЕКТ, Управление научно-техническо разузнаване, ИНКО, ТЕРЕМ-ЛЕТЕЦ ЕООД. През 1985-87 г. е специализирал в Япония, а 1987-88 е завършил школа на КГБ – Одинцово-СССР. Владее японски, английски, руски език.
Интервю на Стойко Стоянов
-Г-н Тасев, вие сте бивш служител на Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) към ДС и пряк свидетел на създаването и финансирането на фирми на специалните служби, но и на прикриването и замитането на следите им след падането на комунизма. Актуална ли е и днес тази скандална тема?
- Да, бил съм част от екип на Научно-техническото разузнаване. Може би нямаше да се връщам към този период, защото го считах за непрофесионално, но много от моите бивши колеги се оказаха много нагли и нахални. На тези събития съм бил пряк свидетел и съм работил с всички вече споменати и непознати лица в публичното пространство.
През 1992-1995 г. направих опит да се противопоставя на процеси, свързани със замазване и прикриване на финансови потоци, които изтекоха във външно-търговски фирми, контролирани от ДС и в джобовете на лица, които бяха свързани с това разузнаване. Но се оказах наивник - опитите да осветя тези процеси бяха неуспешни. Бях несправедливо дискредитиран и скандално уволнен от тогавашния шеф на Националната разузнавателна служба Бригадир Аспарухов. Истината е, че хора от службите откраднаха много пари от явните и неявни фирми на разузнаването. Много от тези кражби са добре описани от журналистите Христо Христов и Григор Лилов. И тук съвсем не става въпрос за измислици. Всичко, написано от тях, е истина, дори само част от истината! Първо главно управление се бе превърнало в един санаториум-хранилка за синове, дъщери и всякакви роднини на измислени партизани, ремсисти, партийни и комсомолски функционери, които бяха безкрайно далеч от тези материи, но много желаеха да бъдат разведчици с дипломатически паспорти и имунитет. Най-точното определение за обстановката в ПГУ и УНТР бе „оперативен мрак“. Разузнаването се ръководеше в по-голямата си част от оперативно неграмотни лица. Група от по-младите служители опитахме да предизвикаме финансова ревизия и създаване на профсъюз в първите години след идването на демокрацията, да осветим подготвяната подмяна и измама, но се оказахме идеалисти и наивници.
- Каква точно беше схемата за прикриването на тези грабежи от тогавашните шефове, наследили в условията на демокрация бившите структури на ДС?
- Неявните фирми на разузнаването започнаха да се образуват още преди 1989 година. Това бе съпроводено и с финансирането им. Какво се случи през средата на 1989 г. - започна прочистване и унищожаване на оперативните дела, като преди това те бяха микрофилмирани. Защо - за да се прикрият следите от направените кражби и предстоящите такива. Няма вече никаква информация в работните дела за платените пари на измислената агентура, да не говорим за прочистените незаконно дела на агент „Румянцев“, зад което стои лично Бриго Аспарухов, на писателя Георги Марков и др. Отговорност за всичко това носят генералите Бригадир Аспарухов, Владо Тодоров, Тодор Бояджиев, Георги Савов, Любен Гоцев, президентът Желев… Логичното обяснение е, че най-вероятно те са руски агенти или зависими от хора на Кремъл.
От работните им досиета беше изчистена целенасочено информацията за получавани огромни суми. Лично аз съм свидетел как на вербуван чужд агент, който трябваше да предоставя важна информация за създаването на супер компютър, на два пъти му броиха по 200 хил. долара. Той не свърши никаква работа, но прибра парите, а по-късно се оказа, че е в бордове на нововъзникнали фирми още в първите години на демокрацията, управлявани от хора на ДС. Тъжната истина е, че Бригадир Аспарухов потуши всички опити за осветяване на тези мръсни процеси. Да не забравяме, че той е човекът, който свали първото демократично избрано правителство на СДС с измислени афери. Аз го дадох под съд за гореописаните действия от негова страна, както и за нанесените ми обиди и уволнение, за претърпян стрес. Но съдебното дело се проточи около пет години и завърши с неуспех за мен, защото бях предаден от важни свидетели, които бяха манипулирани и притискани от хора от службите. За всички тези механизми бях написал подробен доклад до президента Желев , а в последствие уведомих в личен разговор и президента Петър Стоянов. Усилията ми останаха без резултат. Бях информирал и всички депутати от тогавашното СДС, но пак без никакъв ефект. Изводът е един – едната част бяха дилетанти, а другата - бяха корумпирани и участваха в сценария. За да не звучат думите ми голословно прилагам в края на интервюто факсимилета от мои публикации от началото на 90-те години в българските медии. Да се види, че повече от 30 години съм се посветил на осветяването на тези престъпни процеси.
- Публична тайна е, че в онези години ДС е била по-малкият брат на КГБ, знаеха ли руснаците за тези операции, по техни схеми ли ставаха вербовките и раздаването на средства?
- До 1989 във всички оперативни управления имаше съветски надзорници, които получаваха също всички оперативни грами, т.е. те знаеха всичко за всички български обекти и всички мероприятия на специалните служби. Чисто и просто руснаците са много добри във вербовките… Използват едни и същи методи за вербовка още 1840-1860 г., едни и същи схеми.
- Какви са най-срещаните варианти за вербовка по руски образец?
- Вербовка и маршрутизиране на студенти и оперативни работници в престижни университети, които винаги са били обекти за агентурно проникване (ОАП). В повечето случаи им заплащат обучението, защото те са бъдещите успешни бизнесмени и политици. Този контингент се оказва много лесен за манипулиране – с пари, хомосексуализъм, любовни афери с жени, за когото се събира компрометираща информация, документирана и филмирана.
Такъв ОАП от създаването си е и Американският университет в Благоевград, както и Нов български университет, Софийският университет и др. Примерите са много – от времето на Кошлуков насам и почти всички юпита, които бяха в СДС и ДСБ, преминаха през ДБГ на Кунева и акустираха в ГЕРБ, а днес са къде ли не. При руснаците няма случайни неща и няма пропуски. Ето например - звездата Васил Терзиев е бил студен, а после е в настоятелството на Американския университет, който по своята същност е руски ОАП. Това е голям пропуск на Американския университет! Всички добри студенти, представляващи интерес за каузите на Кремъл, посредством финансови инжекции, както и пълно или частично заплащане на обучението им попадат в руска зависимост!
Всички специални служби, Външно министерство, МВР, митници и Информационно обслужване са пропити от руска агентура. Същото е и във фирми на Научно-техническото разузнаване, които потвърждават схемата - държавата финансира създаването им, след което те биват приватизирани (повечето от тях имат руски зависимости - на създаване, развитие, източване и проникване, б.а.).
- Мит ли е, че в първите години на демокрацията агенти и офицери на ДС са имплантирани успешно във фирми и корпорации, получавайки специално финансиране?
- Не е мит – реалност е. Такава е например ИНКО - там съм работил няколко години, заедно с много интересни личности, които днес са на активни позиции в държавата. Това беше нй-богатата фирма на разузнаването, притежаваше няколко десетки милиона долара капитал, но в годините на демокрация се оказа напълно източена. От такова ниво бяха и КИНТЕКС, и „Химимпорт“. Всичките ръководители, участващи в източването им, са били служители на Научно-техническото разузнаване и Първо главно управление на ДС. Например Владимир Серкеджиев и неговата фирма ТЕОМА получи финансиране от 1,5 млн. паунда, като се задължи да върне кредитирането по левовата равностойност след десет години. А Владо Серкеджиев е син на ген. Нанка Серкеджиева- шеф на архивите на МВР, която унищожава голяма част от тях по нареждане на ген. Семерджиев – всички те руски агенти. През периода на източването на ИНКО като юридически съветник се подвизаваше и един настоящ професор от Алма Матер. Там неслучайно беше и Маша Бисерова – съпруга на Христо Бисеров. Част от тези схеми бе и „Мултигруп“ - заместник на Илия Павлов бе Борислав Геновски, служител на ПГУ, а вицепрезидент бе Стоян Денчев, обявен за агент на ДС. Какво да говорим за последния шеф на Шести отдел Димитър Иванов.
Подобна е ситуацията и с ВИС – единият от заместниците на Васил Илиев бе служител от отдел 04 на ПГУ. В същата схема на обвързаности са и МАТХИМ, АВАЛА, ВЕКОТРОН, КИНТЕКС - цялото ръководство на тези фирми бяха служители и началници от УНТР и ПГУ. Как да подминем БОНМАРИН на Георги Бонин – най-голямата фирма в морския транспорт, която печели концесията на летищата във Варна и Бургас; както и Българската търговско-промишлена палата с Цветан Симеонов - дългогодишен несменяем шеф на Българската търговско промишлена палата. Той, заедно с началника на отдел 05 - Стефан Стоянов Дончев, направиха една от първите фирми на разузнаването, която финансира новосъздадената тогава Международна ортодоксална банка „Свети Никола“, с ръководство, съставено само от „топ разузнавачи“ от ПГУ и УНТР. В този отбор е и фирмата КАПЕЛЕН на Милко Михов, спечелила по съмнителен път конкурса за български паспорти. Пак в ДС е и генезисът на Банка „Славяни“, на Частна земеделска инвестиционна банка и т.н. Така можем да стигнем чак до бившия шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, осъден на две инстанции за присвояване на 5 млн. лева. Но най-знаково при всички тези случаи е, че забърканите в схемите лица с явни и неявни фирми бяха синове, дъщери, снахи, зетьове и роднини на измислени генерали и партизани, почти без никакви изключения. Прочистването на архива на Националната разузнавателна служба и замитането на следите приключи на 23 ноември 2006 г., със представеното като самоубийството на шефа на архива Божидар Дойчев в неговия кабинет!
- Но явно има и добри примери като кандидатът за кмет на София Васил Терзиев - той твърди, че всичко е постигнал сам, със лични спестявания е създал империята „Телерик“?
- Да твърдиш, че си постигнал всичко сам (Васил Терзиев) звучи много трогателно, но фактите показват точно обратното. Излезе вече достатъчно информация, че „Телерик“ съвсем не е плод само на „таланта“ на Васил Терзиев и приятелите му. Генезисът му е закодиран във фирмата „Кимкооп“. Бих казал октоподът Кимкооп – един класически руски проект за влияние. Без никакви съмнения кооперацията е създадена от хора от Научно-техническото разузнаване и ПГУ. Известни са имената на офицера от ПГУ-IV Христо Димитров Караколев, на Златко Златев- агент Карл, както и на Александър Петров Трифонов - офицер от ПГУ. Трифонов е резидент на отраслова резидентура в Министерство на машиностроенето - директор на Дирекция „Лицензи, патенти и международно-техническо сътрудничество“, който има грамоти от КГБ. Той е защитил докторантура при Стоян Денчев (УНИБИТ – т.нар. Библиотекарски институт, б.а.), основен лектор е в руската резидентурна група „Брод за България" и списание „СИГУРНОСТ“, където членове са Николай Малинов, Дърева, Валентин Вацев, Нако Стефанов, Андрей Пантев, Тодор Бояджиев (вече покойник, б.а.), Явор Дачков, Иво Христов, президентът Радев, Нешка Робева, проф. Пламен Киров, Боян Чуков, ген. Стоимен Стоименов и др. През такива движения става захранването на руската агентура за влияние у нас. Ръководител на „Брод за България“ не случайно е Лазар Мурджев (син на Димитър Мурджев – лична охрана на Людмила Живкова и Андрей Луканов, без съмнения агент на КГБ или ГРУ). Цялото семейство на Тодор Живков е било заобиколено от агенти на КГБ - това е основен принцип на КГБ. Сега съвсем неслучайно се твърди, че и синът на Трифонов е в изборната игра - кандидат за кмет на район Лозенец от Български социалдемократи.
Христо Караколев е другият основател на „Кимкооп“. Има един задграничен мандат в Норвегия, там се засича с Огнян Дойнов, който е посланик, изгражда два хотела в Равда със съмнително съвместно норвежко финансиране - "Равда Сън Сии 1" и "Равда Сън Сии 2".
Бащата на Васил Терзиев – Александър Терзиев, вероятно участва задочно, защото при учредяването на фирмата в далечната 1990 г. той все още е на задгранична командировка в САЩ. Бивш резидент в Ню Йорк, представян от син му Васил за търговски представител. За него е създадена специална фирма на Научно техническото разузнаване – МАТХИМ.
Неслучайна е и връзката с "Кимкооп" на Иван Георгиев Вачев – ръководител на 4-ти самостоятелен отдел на ДС, преименуван в Управление за Защита средствата за връзки в МВР, и на Валерий Петров Владинов – старши експерт, участващ по-късно в схеми с ТЕРЕМ-ЛЕТЕЦ ЕООД, като служители в „Кимкооп“.
- Но играчите в задругата „Кимкооп“ отминават с мълчание всички разкрития в публичното пространство?
- Мълчанието им е въпрос на тактика. Не чух от тези хора отговор на въпроса на първия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев – вярно ли е, че трима от бащите на „Телерик“ са щатни офицери на ДС – те не опровергават? А как да разбираме мълчанието им – може би като знак за съгласие?
- Въпреки разкритията за обвързаности на "Телерик" с ДС, социолозите дават убедителна преднина на Васил Терзиев в изборната надпревара в столицата?
- Васил Терзиев не е убедителен в твърденията си. Той не е бил основният обучаващ фактор и двигател в "Телерик", защото е завършил специалността „Публична администрация“. Той е подсигурявал финансирането…
За всеки морален човек изнесените в пресата аргументи са достатъчна причина да се оттегли от надпреварата. Но Терзиев е прекалено амбициозен и вярва, че всичко в този живот му се полага по рождение. Видяхме, че партиите, които го издигнаха, също не посмях да го оттеглят, защото Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов по мои наблюдения са също руски проекти, а момчетата от "Телерик" са им сериозни спонсори.
Нямам обяснение, защо ген. Атанасов приема всичко това. Тези факти и обстоятелства трябва да са му известни, бил е шеф на НСС. Много странен е фактът, че той е съгласен и подкрепя това лице. За мен ДСБ бе единствената дясна партия в тази измислена коалиция.
Резултатът е постигнат – извършено е поетапно обезличаване на дясното. А това е в интерес на Русия. Обезличаването на дясното води до разколебаване сред неговите привърженици и сред гражданите, а това е предпоставка за нестабилна България с ефекти за нестабилен Европейски съюз!
Досега винаги съм гласувал за ДСБ, но те се превърнаха в патерица на леви партии и нечисти интереси…
Понеже руснаците винаги имат резервен вариант – той се казва Борис Бонев. По моя преценка също е руски проект!
Така изглеждат добрите разведчици и агенти за влияние, които работеха и продължават да работят за „просперитета“ на България.
Да, те са артисти, големи артисти от школата на Станиславски…и Васил Терзиев е един от тях…
- Има ли шанс обществото да се откъсне от това убийствено руско задкулисие?
- Предварителните избори и полиграфът са единственото спасение. Единственият инструмент за справяне с руската агентура е ПОЛИГРАФЪТ, подчертавам. Всички кандидати за партийни лидери и публични длъжности трябва да минават през полиграфа за наличие на корупционни и руски зависимости, без никакви изключения. България се нуждае от спешна лустрация от руските агенти за влияние. Иначе нямаме бъдеще.