Димитър Попов

Какво научих за партията на Петков и Василев в последните дни? Че „Продължаваме промяната” е политически проект. Това, което знам за такива проекти е, че политическите технолози, както и олигарсите с парите зад тях, са все едни и същи хора от миналото. Че новата партия няма идеология и се позиционира точно в центъра, за да е близо и до леви, и до десни. Този филм се нарича „Тя танцува само едно лято” и съм го гледал няколко пъти.  Че регистрация в ЦИК получиха благодарение на една бургаска партия, близка до известния от ъндърграунда Митьо Очите. 
Заради тези факти партията на Петков и Василев някак рязко ми стана безинтересна като дългосрочен партиен проект. Такива „звезди” битуват от ден до пладне. Те имат краткосрочни задачи и обикновено ги вършат срещу добро заплащане. 
Така че по-интересното в случая е

 какви са им задачите

Едната очевидно е да увеличат подкрепата за протестните партии, така че да минат 121 гласа заедно в следващия парламент. Прогнозите обаче са песимистични. Партиите на протеста няма да имат мнозинство. Обратно, ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат над 130 депутати отново, защото народа пак гласува за статуквото. 
Няма да се изпълни и втората задача на тази нова партия – да стане мост между ДБ и ИТН, така че да се сбъдне коалицията „Радев”, за която се хвърлиха много усилия в двата провалени парламента. Няма да се случи, защото ИТН не иска да участва в никакво правителство, а ДБ не иска вече Слави, защото те така се изпокараха, че приличат на счупено гърне, чиито парчета няма кой да залепи.
Следователно парите за „Продължаваме промяната” са пари, хвърлени на вятъра. За да не бъде безплоден и следващият парламент обаче, тази партия или останалите от протестите трябва да направят 

коалиция с партии от статуквото

 Това вече не звучи съвсем откачено, нали! Вярно е, че Радев се е клел да изхвърли Борисов и ГЕРБ от политиката изобщо. Вярно е, че намери съюзници в това неистово желание. Обаче суверена казва друго – съберете се, разберете се, не си чертайте разделителни линии, защото накрая ще ви наритам всичките. 
Време е Слави, или Христо, или Петков, и най вече Радев да разберат простата истина - че ДБ, или новата партия „Продължаваме промяната”, трябва да преговаря за правителство или с ГЕРБ, или с БСП. Ако не го направят, значи че преследват цели, които са напълно несъвместими с националните интереси на страната, като 

хаос и перманентна криза

 например. И тогава лесно ще се разбере кой им плаща, кои са им сценаристите и за какво са ги създали като политически проекти.
Разбира се, има още една възможност за излизане от патовата ситуация „избори до дупка”. Ако компромис между партиите на протеста и партиите на статуквото не бъде постигнат, ГЕРБ, ДПС и БСП да направят програмно правителство помежду си. Йордан Цонев доста емоционално и убедително аргументира тази теза – „А какво да правим? Да ги оставим да провалят и трети парламент ли? И докога така ще ходим на избори?” 
Дали такава възможност е реална не знам, но ако не е, тогава българските политици нагледно ще докажат пълната си неспособност да носят отговорност за управлението на страната. И тъй като са непригодни, пак ще чакат „големия съюзник” да им реши проблема! Това се е случвало често в последните години, особено когато страната е била на кръстопът или в голяма криза. 

През 1989 година, в края на годината, беше сменен генералният секретар на БКП Тодор Живков, което сложи край на диктатурата. Това стана след категорична намеса на Кремъл и на Горбачов, както и на руското КГБ. 

През 1990 година бяха първите избори за ВНС, тогавашната опозиция в лицето на СДС и на Желев се съгласи на неудобни ранни избори и не оспори резултата, въпреки фалшификациите и поводите за тяхното касиране. Причината е, че от американското посолство ги посъветваха настоятелно да работят с БСП. Този акт на колаборация осигури приемането на новата конституция и новото държавно устройство и управление, които имаме и днес.

През 1990 година, след силен натиск от американското посолство, беше регистрирана турска етническа партия ДПС, което от своя страна окончателно закова един политически модел с парламентарна етническа квота, който е валиден и днес.

През 1997 година, след националната катастрофа, в България беше въведен валутен борд, който се случи след силен натиск от Световната банка и Международния валутен фонд, зад които стояха САЩ. Бордът беше въведен въпреки категоричното несъгласие на тогавашния лидер на СДС Иван Костов и всички политически фактори в държавата. 

През 1999 година, по време на Косовската криза, когато НАТО атакува Сърбия, Костов пращаше горива и оръжие на сърбите, които тогава имаха за съюзник само Русия. След паднала американска ракета край София, заплахи за нови ракети от американското посолство и обещание за членство в НАТО, България напусна руско-сръбския лагер и тръгна по пътя към членство в алианса и ЕС.
Самото приемане в ЕС и НАТО се случи след силен натиск от САЩ в две посоки: върху България за затваряне на 2 руски реактора в Козлодуй и нарязване на руските ракети СС20; върху европейските партньори да ни приемат за член с политическо решение, тъй като не отговаряхме на повечето критерии за членство в ЕС.

Този списък с факти може да го продължи всеки, който е следил политическия живот в страната. Аз изредих само тези, които оформиха днешния облик на България като многопартийна демокрация, с пазарна икономика, с финансова дисциплина, член на НАТО и ЕС, верен съюзник на САЩ. Ако България се управляваше само по волята на българските политици, без натиск отвън, днес 

щяхме да сме като Беларус

За съжаление в историята има не само прогрес, но и регрес. България днес пак е на кръстопът и пак има нужда от съюзнически натиск. Прекалено силното руско влияние тук, както и заявената нетърпимост на новия американски президент към руското присъствие на Балканите, ни постави в невъзможност да продължаваме двуличната политика на руски Троянски кон в НАТО и в ЕС. Налага се да направим ясни стъпки към връщане на доверието на съюзниците. А за тази цел трябва да имаме редовно правителство, с ясно парламентарно мнозинство, и то да увери всички, че контролира ситуацията в страната дългосрочно. От тази гледна точка провал и на 47-я парламент е абсолютно неприемлив както за суверена - избирател, така и за нашите съюзници. 

Не се съмнявам, че нейно превъзходителство Херо Мустафа прави ходове за сближаване на позициите на непримиримите противници, обаче резултат до момента няма. Може би защото нейно превъзходителство Митрофа също не стои безучастно и прави обратните ходове. Кой знае…За съжаление аз си оставам песимист, че техни превъзходителства ще решат днешния проблем в страната. САЩ не са това, което бяха…за съжаление, а Русия не е това, което трябва да бъде.
Което пак ме връща на нашия проблем с правителството и прогнозите за 47-я парламент. Българските политици вместо да чакат някой отвън да ни оправи, трябва да поемат съдбата на страната в свои ръце, както ги задължава и Конституцията. Оправданията с червените линии, с глупостите за статукво и протести, с новия морал, не вършат работа. 
Знаем се, бе, от един дол дренки сме всичките! - казваше един познат, когато някой се изкарваше по-добър, по-образован и по-почтен от останалите.
Така де, ние се знаем, ама защо и другите да знаят колко са ни зелени дренките?