Димитър Попов

Борисов се разсърди на Главчев, че му пробутва тази декларация за военно сътрудничество с Украйна, като го обвини, че така саботира преговорите за редовно правителство. Малко преди това обвини в същото главния прокурор Сарафов, който поиска имунитета на Лена Бориславова. Накрая открито обвини и Пеевски, че заедно с Асен Василев тикат страната към нови избори. От реакциите му и от оптимизма, който демонстрира след преговорите с ДБ, президентската ИТН и БСП излиза, че той наистина се надява да сглоби коалиция за управление. 

Дали е така наистина или ситуацията диктува друго?

Борисов е класически тип политик и знае, че в политиката

 няма приятели, а само интереси

 Знае също, че срещу враговете се използва мека сила и е по добре да ги купиш, отколкото да ги притискаш до стената. Знае и че всеки мир е по-добър от всяка война. Благодарение на този стил Борисов се задържа на власт цели три мандата. 

Днес обаче България се намира в хаос и Борисов не владее положението както преди. Има още две силни политически фигури, с които той си поделя властта в момента – Румен Радев и Делян Пеевски. Държавните институции са „разтроени“ и на практика не работят както е описано по конституция. Напротив, те обслужват своите босове и ако някъде между силните от триумвирата има съгласие, институциите вършат и нещо за държавата. Затова за психолози и психиатри е по лесно да разгадаят политическата ситуация днес - защото тя зависи от личните отношения между Радев, Борисов и Пеевски.

Самият Радев е остър политик, който търси войната като единствено средство за своето оцеляване. Откакто е президент, той на практика е воювал с Борисов, с Нинова, с ДБ, с ПП, с Доган, с Пеевски, и с всяка партия, която не му е играла по свирката. Стила му е 

агресивен, непримирим и типично военен

 Радев показва безскрупулно боравене със законите и дори с конституцията, която погазва всеки път, когато му се налага. С такъв авторитарен тип не може да се разбереш като му правиш компромиси, защото той иска цялата власт и не е склонен да я споделя с останалите. 

Делян Пеевски показва много от чертите на самия Радев – и той е готов на всякакви битки за да защити своите интереси. Разправи се с Доган и му отне най-важната крепост - Кърджали. Води открита война с Радев и неговите партии, използва влиянието си в съдебната система безскрупулно и открито, без да се притеснява че това ще му навлече политически проблеми и нови врагове. Пеевски за разлика от Борисов не се договаря, а воюва докрай. Той също иска цялата власт и през кабинета на Главчев показва как би я упражнявал ако попадне в неговите ръце.

В този триумвират, в който двама от лидерите търсят войната и унищожението на противника, а третия е нещо като миротворец, склонен на компромиси, договорки и заиграване ту с единия, ту с другия, отношенията са твърде сложни и непредвидими.

Борисов има дълга история на сътрудничество с Пеевски. Двамата са били и врагове, и приятели, и съдружници, и бизнес партньори. Заради сложните си отношения с Доган, Борисов дълги години е използвал Пеевски като посредник между тях двамата. Това ги е сближило до степен, че и той като Доган да изпитва бащински чувства към „момчето“.

Радев е враг на Борисов от първата година на своето президентство. Враждата започна с опитите на Нинова да използва президента като острие срещу Борисов, а после завърши с лични конфликти и омраза до гроб. В крайна сметка Радев преследва една цел – да елиминира Борисов от политиката изобщо. 

Отношенията на Пеевски с Радев са отровени заради олигарсите, които финансираха революцията през 2020 година и днес са близкия кръг около президента. Божков и много други пострадали от натиска на Пеевски върху техния бизнес, търсят отмъщение през Радев и неговите партии в парламента. Те са обявили Пеевски за елиминиране, а Радев притисна „момчето“ до стената и го огради с червени линии, от които излизане няма.

От така описаните отношения в триумвирата се вижда, че Борисов и Пеевски са естествени съюзници срещу агресора Радев и нямат друг шанс за оцеляване, освен да спечелят войната срещу него. На практика обаче събитията са винаги по-сложни от описаното, защото Борисов и Пеевски имат разногласия по методите, с които да водят тази война. Гъвкавият Борисов в този парламент иска да направи редовно правителство. Пред него имаше два варианта – да се договори с Радев и неговите ИТН и БСП, включвайки ДБ в преговорите заради мнозинството; или да върви на нови избори, тъй като с ДПС НН не би могъл да състави мнозинство в парламента. 

Той избра да преговаря с Радев. За да му даде достатъчно време, президентът отложи даването на мандата с още един месец, което ясно очертава договорка между двамата. Изолираният този път е Пеевски и той никак не е доволен от хлъзгавия си съюзник Борисов. Затова прави опити да провали самите преговори, а напрежението между съюзниците се усеща вече и в медиите. Пеевски е избрал пътя на войната и смята, че с агресора Радев компромиси не бива да има. Тактиката на Борисов му изглежда сигурно като предателство. 

Въпросът е дали Борисов искрено вярва в редовен кабинет или играе театър като оправдание пред избирателите. Според мен не е толкова глупав, че да очаква стабилно правителство с ИТН и БСП, нито пък партньорство с президента. Той в момента печели време, а Пеевски, който е наясно с това, демонстрира театрално недоволство и театрални опити да провали преговорите. Иначе 

новите избори нямат алтернатива

Всичко описано дотук няма нищо общо с политиката, естествено. Ако намерим един психиатър за премиер, може би ще стигнем и до решение на политическата криза накрая. Той ще събере Радев, Борисов и Пеевски в една стая, ще им разясни диагнозите, може и хапчета да им предпише за нервите, и като се успокоят току виж си стиснали ръцете накрая. 

Проблемът обаче е в това, че никой психиатър няма да стане премиер, а хаоса в страната се задълбочава. България прилича на неуправляема държава. И не е виновен Главчев, който премиерства от немай-къде в лично качество, без да разчита на подкрепа от нито една институция. До следващите избори това негово правителство може да стигне дотам, че самата полиция да започне протести срещу себе си, а финансовият министър да прави бюджети месец за месец според това кой днес е излязъл да протестира за заплати.