Крапчев е сред най-ярките личности в българската история и публично пространство от периода на първите години на ХХ в. чак до края на Втората Световна война. Той лично построява къщата на „11 август“ за вестника си „Зора“ през 1919 г. И прави европейски вестник. На „11 август“ 18 е и печатница „Преса“. Изтъкнат публицист, авторитетен общественик, той е сред най-значимите българи от тази епоха, за които е написано, че с живота, с делото и смъртта си са пренесли през времето духа и идеята на българската държавност. Създаденият от него в. „Зора“, превръща сградата на ул. „11 август“ в средище на духа.
Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори и публицисти.
В създадения от него в. „Зора“ публикуват свои текстове енциклопедистът и дипломат Симеон Радев, езиковедът Александър – Балан, Александър Балабанов, фолклористът и ерудит Михаил Арнаудов, историкът Петър Мутафчиев, творци като Николай Райнов и Ст. Л. Костов, Чудомир… Дълъг списък, който е посещавал сградата, за да обсъди, обмисли и пресъздаде историческата действителност на мига. Като илюстратори са сътрудничели художниците Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Дечко Узунов. От 1927-а до 1937-а само тук Крапчев печата разказите на Йордан Йовков. През 1934-1936-а заедно сътрудничат и Йовков, и Талев. А през 1944-а в „Зора“ са публикувани 14 глави на „Железния светилник“ с вестникарското заглавие „Хаджи Серафимовата унука“.
Ето такъв живот е кипял на „11 август“. През 2018 година къщата бе съборена и унищожена!
Данаил Василев Крапчев е роден в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев.
След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети в Македония.
На 9 септември 1944 година е арестуван от комунистически паравоенни сили. Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 година в завзетото от тях полицейско управление на Горна Джумая. Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата. I БГНЕС