Документалната лента представя Мохамед Узункъш – основател и лидер на „Дългата зима“ (на турски узункъш, б.а.) – най-автентичната нелегална организация на български граждани от турски произход, бореща се с мирни средства срещу насилствената асимилация, проведена от тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков в края на 1984 г. и началото на 1985 г.
Мохамед разказва за своя житейски път от малкото село Бенковски, община Кирково, област Кърджали до израстването си като самоук музикант китарист в Бургас и унижението, изпитано с отнемане на имената на хората от турското малцинство 1984-1985 г. при акцията на режима, наричана „възродителен процес“.
„Аз полудях. Стоях под една палатка няколко часа, какво съм мислил, какво съм чувствал – не помня. Тогава си казах: аз ще направя нещо, което не са направили нашите интелигенти“, спомня си Мохамед Узункъш в документалната лента.
Така се ражда „Дългата зима“ – нелегална организация с мрежа от над 400 души, млади хора от турски произход, студенти и работници с които Мохамед се опитва да информира чуждестранните посолства за трагедията с турското малцинство в НРБ.
Има и разкриването му и арестуването му от Държавна сигурност, побоищата в следствения арест на ул. „Развигор“ в София, изолацията в единична килия и присъда за шпионаж от 20 години затвор.
Първоначално е изпратен в Старозагорския затвор, където присъди излежават политическите затворници, но след като не успяват да го пречупят го прехвърлят в затвора в Пазарджик след рецидивисти и криминално осъдени лица.
Там веднага влиза в сблъсък със затворническата управа, на която заявява, че не се страхува от наказания, тъй като дотогава е изкарал 15 месеца в единочка (единична килия, б.а.).
„Аз не се плаша от това. Бихте ме, това тяло няма място, което да не е посиняло или почерняло от бой“, спомня си Мохамед Узункъш.
В Пазарджишкия затвор след него е докаран и Меди Доганов, по-късно станал известен като Ахмед Доган, за когото Узункъш също разказва във филма.
За разлика от него обаче основателят на „Дългата зима“ е освободен от затвора едва през лятото на 1990 г., докато Доган го напуска още 1989 г. и създава партията ДПС, която участва още на първите свободни избори през юни 1990 г.
Докато излежава присъдата в комунистически затвори семейството му е прокудено, а след като е освободен през лятото на 1990 г. и той е принуден да напусне страната, като се заселва в Бурса, Турция.
В документалната лента Узункъш споделя и разочарованието си, че няма осъдени за „възродителния процес“ толкова години след промените.
„Бяхме във всички прокуратури, във всевъзможни инстанции. Борихме се над 30 години след затвора – обаче нищо!", споделя пред камерата на „Отворени досиета“ лидерът на най-голямата нелегална организация против насилственото преименуване на турското малцинство по време на комунистическия режим.
Режисьор на филма е Александър Смолянов, оператор Димитър Костов, сценарист Христо Христов, а продуцент Катя Атанасова.