Първо, такова намерение наистина съществува. Нещо повече - то е на път да стане реалност. Залегнало е като
крайъгълен камък в работата по Стратегическия преглед на отбраната,
който трябва по план да приключи до 10 ноември 2020 г. Следователно, военните са изготвили разчети за числеността и организацията на Българската армия до 2032 г., основани на презумпцията, че българските мъже ще бъдат викани периодично задължително в запаса в мирно време. Тези намерения повърждават наши източници от Министерство на отбраната. Не става дума за резерва на въоръжените сили, който е доброволен и платен, а за задължетелен запас в мирно време.
Второ, ако това положение се приеме от правителството и влезе в бъдещата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените до 2032 г., това предполага законови и дори конституционни промени, които да направят възможно задължителното викане на запасни в мирно време. Запасни не са викани от поне 15 години, а наборната военна служба отпадна през 2008 г.
Трето, голямата въпросителна сега за законово уреждане на викането на запасни в мирно време е чл. 59, ал. 2 от Конституцията, Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., който гласи: "Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон."
Въпросът е дали това позволява сега да бъдат гласувани промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и в Закона за резерва на въоръжените сили, за да могат да бъдат викани запасни в мирно време, или за целта първо трябва да бъде променена Конституцията? Би следвало това да стане възможно само след промяна на Конституцията, като процедурата е по-сложна, отнема време и се изисква квалифицирано мнозинство, съгласно чл. 155 от Конституцията, коментират експерти.
Възможно е обаче военните да се опитат да постигнат планираните от тях промени и с друг ход - да мотивират политическото ръководство на Министерството на отбраната да убеди правителството да се поиска
тълкуване от Конституционния съд на сегашните разпоредби
Поне такава е логиката на процесите. Целта е така да се избегне сложната и рискова от политическа гледна точка процедура по внасяне на конституционни промени. Тя е почти невъзможна до края на мандата на сегашния парламент.
Четвърто, дори и до края на мандата на това Народно събрание да не се постигне промяна в Конституцията или поне благоприятно за намеренията на военните произнасяне на Конституционния съд, вратата за викането на запасни в мирно време все още остава отворена. Ако тази възможност се приеме от правителството и така тя залегне в новата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032, като същата бъде гласувана скоро и от Народното събрание, тогава народните представители ще бъдат перфидно поставени пред дилемата - или впоследствие да приемат необходимите конституционни промени (ако ходът с Конституционния съд се окаже неуспешен), или да отхвърлят предложението. Последното обаче значи, че те ще започнат да противоречат сами на себе си, след като веднъж са одобрили Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. с положението за викане на запасни в мирно време, а после откажат да гласуват промени в Конституцията. Или в законите, ако Конституционният съд каже, че няма необходимост от конституционни промени. По тази начин с бъдещата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените 2032 военните
залагат още от сега политическа бомба със закъснител
на народните представители.
Пето, апетитът идва с яденето. Ако Конституционният съд отвори вратата за задължително викане на запасни или парламентът приеме промени в Основния закон, това значи, че е открит пътят и за връщане и на наборната военна служба. След като може задължително да се викат запасни в мирно време, защо да не може задължително да се викат и младежите да служат в армията?
Внимание! Тук може да има политическа уловка, с която да се направи опит за успокояване на общественото мнение. Възможно е йезуитски наборната служба да не се нарича служба, а подготовка. С евфемистична словесна еквилибристика да бъде приспано общественото мнение. Подготовка тук е ключовата дума. И става въпрос не за военна служба от няколко месеца, а за викане на всички младежи, навършили определена възраст, на задължителна военна подготовка, например за две или няколко седмици. В казармени условия. Така или иначе, те няма да могат да откажат да я преминат.
Не на последно място, ако всичко това стане, армията ще си попълни високата бройка от недостигащи военнослужещи, но въпросът е с какво качество! В условията на все по-нарастващи изисквания към военните на бойното поле на бъдещето, задължителното всеобщо викане на военна служба няма да подготви войниците на бъдещето на високите технологии, а само
пушещо месо
Десети ноември дойде. И до днес преходът продължава. И в отбраната явно също не е завършил. Десети ноември 2020 г. е обаче и крайният срок Стратегическият преглед на отбраната да приключи. Ще ни донесе ли изненади, които ще върнат армията ни назад към "славното" минало на комунизма и Варшавския договор?