Вчера руски и български медии публикуваха поредните лъжи на бившия командващ Северния флот на Руската федерация Г. Попов. Оскотелият от алкохолизъм престъпник вади от нафталина стари лъжи, че уж атомният подводен ракетоносец „Курск“ бил загинал след сблъсък с „натовска подводница“. На някакви смешни 107 м дълбочина. Но той, горкият адмирал, „нямал доказателства“. Не успял да ги намери 21 години след катастрофата...
Каква е истината за черната трагедия разкрива журналистическото разследване на Елена Василиева, правозащитник и блогър.
Как и главно кой премахваше свидетели?
Изследването, което публикувам, не е само мое. Стана така, че участвах в поредица от събития, свързани с гибелта и с опитите да бъде спасена „Курск“ и жилището ми се превърна във втори пресцентър, опозиционен на официалния.
За трагедията в Баренцово море главният виновник е флагманският кораб «Пьотр Великий» с командващия Попов на борда си. Досега медиите нито веднъж не коментираха защо така изведнъж Попов напуска флагмана и лети към Североморск уж по неотложна работа. Какво по-неотложно от загинала атомна подводница?!
Всъщност командващият дезертира от мястото на произшествието, като оставя „Курск“ и „Пьотр Великий“ на произвола на съдбата.
…На 14 август домашният ми телефон тревожно зазвъня.
— Торпилираха „Курск“! — крясна някой и прекъсна връзката.
Нищо не разбрах, но скоро човекът се обади отново. Игор Архипченко ме помоли да предам на журналистическата гилдия, че в Баренцево море загива екипажът на атомната подводница „Курск“. От 1990 г. бях координатор от руска страна на проекта на „Гринпийс“ „Безядрено море“. В рамките на проекта наблюдавахме ядрения полигон на Нова земя. Тъй като Северният флот бе главният замърсител на океана и на сушата, често ми се налагаше да искам срещи с адмирали и други началници, с депутати и неправителствени организации.
Непознатият глас от телефона обясни:
— Трети ден момчетата гинат под водата. Трябва да ги спасим!
Старши лейтенант Игор Архипченко бе сигурен, че ще го вкарат в затвора, но офицерската чест му бе по-скъпа. По време на служба обработва потока шифрограми от учението на Северния флот и разбира за трагедията с „Курск“.
На 12 август пристига шифрограма от командира Генадий Лячин: «Имам аварирало /дефектно/ торпедо. Искам разрешение да го изстрелям“. Незабавният отговор е: «Действайте!» Акустици и дежурни на радиолокаторите чуват два мощни взрива, след което връзката с подводницата прекъсва.
В щаба се радват, че торпедната стрелба е успешна, но не получават доклад за изпълненото упражнение. В определения час радистите на подводницата не излизат в ефир за задължителната радиовръзка. След обяд в щаба пристига заповед: „Пълно мълчание по случая!“
На 14 август сутринта Архипченко се връща от нощно дежурство и решава да вдигне тревога. Да разкаже главното: че в щаба се обсъжда решението на някакъв идиот със сърмени пагони да натика подводница с дължина 153 м в квадрат с дълбочина около сто метра!
Всички знаят, че разпореждането идва от началник-щаба адмирал Моцак.
Игор Архипченко на втория конгрес на Общорегионалния координационен център «Забравеният полк»
…По-късно Игор Архипченко бе разжалван и унизен с войнишкото звание „редник“. Съди го и някакъв измислен офицерски съд на честта, но ние успяхме да го защитим. Игор активно участва в създаването и в дейността на Общорегионалния координационен център «Забравеният полк». През 2009 г. почина при твърде съмнителни обстоятелства, но до края на живота си остана верен на най-важната военноморска повеля: «Загини, но другаря си спаси!».
На 16 август в местния вестник «Комсомолец Заполярья» излезе първата от поредица статии със заглавието «На Курската дъга са убивали врагове, а на „Курск“ — свидетели». Информацията предизвика масов шок.
Обадих се и на Андрей Корольов, журналист от Радио „Свобода“. Андрей веднага записа интервю с мен и го пусна в световния ефир. Посочих истинската дата на трагедията – 12 август.
Официалният пресцентър на Северния флот разпространяваше версията за 14 август. Така бе изфабрикувана първата лъжа в безкрайната верига от неистини. Но мурманските журналисти приеха за достоверна моята теза.
На 16 август заедно с Андрей Корольов правех неуспешни опити да се обадя в пресцентъра на Северния флот. Линиите постоянно даваха заето. Даже телефоните им бяха разкапани. Изведнъж се включихме в някаква връзка и чухме гласа на началника на пресцентъра, който говореше с баща си:
— Да, татко, подводницата е била взривена. Не, тате, няма да я вдигат и няма да спасяват екипажа...
Замръзнах. Добре, че Андрей Корольов бе успял да включи диктофона си. Леле, какъв вой се вдигна в Щаба на Северния флот! Колко „спецове“ от Военното контраразузнаване ни преследваха и търсиха касетата със записа! Не им я дадохме. Но това е друга епопея.
След няколко месеца пътувах във влака за Москва. В съседното купе шумна компания морски офицери празнуваше разрешението да замине в отпуск. Щастливите отпускари бяха доста пийнали. Излязох да запаля цигара пред тоалетната и се заговорих с неколцина пушачи от офицерите. Бяха от «Пьотр Великий». От дума на дума стигнахме до трагедията с «Курск».
— Как ще живея с този грях?! – стенеше побелял капитан I ранг. – Като знам, че ние ги убихме! Ние!
Разказаха ми какво е станало.
На 12 август морето е било спокойно. Предната нощ Попов и щабните му „лъвове“ пийнали юнашки от популярната напитка „военноморско шило“ /смес от чист спирт и „Пепси-кола“/. Едва си отваряли очите. Качили се на мостика, без да са напълно сигурни в кой флот и в кой океан се намират. Вахтените офицери трудно могли да разберат заповедите, отдавани от адмиралите. Но на юнаците им се прищяло да пострелят. Не с ловджийски чифтета, а с торпеда. От най-новите.
Прозвучава командата: „Приготви се за стрелба!“ Ударили камбани, дръннали звънци: „Тревога!“ И две тъмнозелени торпеда с по 250 кг тротил се гмурнали към дълбините.
След секунди отекнал мощен взрив. На офицерите им се сторило, че самият ракетен крйцер е поразен. Някои на главната палуба паднали. Още не успели да се изправят, когато гръмнал втори взрив. Звънци и високоговорители обявили аварийна тревога.
След няколко минути дали отбой и чули заповед корабът да се прибира в Североморск. Долетял вертолет, който прибрал Попов и приближените му. Къде са били и какво са правили морските началници повече от денонощие? Никой не ги пита, никому нищо не обясняват.
— Разстреляли са ги! Своите са ги разстреляли! – категорично твърдяха вдовиците на загиналите, мичмани и офицери, служили тогава във Видяево и Североморск.
В корабния дневник на „Пьотр Великий“
е записано, че в 11,35 ч. на 12 август по кораба е бил нанесен мощен хидродинамичен удар. Докладът е постъпил от старши лейтенант А. Лавренюк, командир на групата хидроакустици.
Истината е, че адмиралите Попов и Моцак са избягали от местопрестъплението. След като на пияна глава допускат сериозно престъпление по служба, веднага правят още едно: изоставят поразената подводница «Курск» и пострадалия от взривната вълна ракетен крайцер «Пьотр Великий» и като гузни страхливци дезертират от мястото на трагедията.
Президентът Путин се направи, че приема фалшивите им обяснения вместо да ги изправи пред военен съд.
Но Родината и народът трябва да знаят и да помнят своите „герои“, виновни за гибелта на 118 отлични подводничари и за безкрайните лъжи, тиражирани като официална версия за аварията.
Кои са „героите“:
1. Командващият Северния флот адмирал В. А. Попов:
Член на партията «Едина Россия», с престъпната си заповед изпраща напълно въоръжената атомна подводница «Курск» в полигон, където подводният ракетоносец няма възможност свободно да маневрира поради пределно малката дълбочина; проявява подлост и страх, като отказва да започне аварийно–спасителна операция; накрая бяга от местопрестъплението.
За „заслугите“ си Попов бе възнаграден с длъжността „сенатор“ като представител на Мурманска област в Съвета на федерацията на Русия.
2. Михаил В. Моцак, смятан за главен виновник от жителите на подводничарското градче Видяево.
Вицеадмирал, член на путинската партия «Единая Россия», през 2000 г. Моцак командва 1-ва флотилия подводници от Северния флот. През 2002 г. е назначен първи заместник-пълномощен представител на руския президент в Северо-Западния федерален окръг. Сиреч, „преминал на друга отговорна работа“. Отговаря за въпросите на отбраната и специалното производство. Герой на Русия от 1994 г.
3. Адмирал Виктор И. Куроедов, «Най-некадърният главнокомандващ Руския флот»:
И той е член на партията «Единая Россия». Потвърждава готовността на «Курск» да участва във военноморското учение, въпреки множеството професионални становища, че подводницата наскоро е била в ремонт и все още няма пълна готовност за сериозни изпитания.
Заради неговото протакане опитите да бъде спасен екипажът започват фатално късно. Той е и най-върлият защитник на версията, че „Курск“ аварира след подводен сблъсък с американска атомна подводница, с което нанася репутационен удар върху руските военни моряци. По негови указания са съставени „списъци за разстрел“ на мними виновници за катастрофата, докато истинските престъпници са уредени на топли длъжности.
Тридесет старши офицери от Първа подводна флотилия на Северния флот се осмеляват да гласуват недоверие на главнокомандващия Куроедов. Този „гений“ се изхитрява да потопи още една атомна подводница в Тихоокеанския флот и да се справи с претендентите за поста си, на който се държи до 2006 г.
4. Генералният прокурор на Руската федерация В.В. Устинов:
Член на партията „Единая Россия“. Веднага след изваждането на разрушената подводница, преди становищата на експертите, налага своята версия за събитието: че вътре в „Курск“ произволно и безпричинно се е взривило дефектно торпедо. Написва цяла книга, в която излага единствено „вярната“ си теза.
5. Главният съдебно-медицински експерт на Министерството на отбраната В.В. Колкутин:
Член на „Единая Россия“, заедно със заместник-главния щурман на ВМФ С.В. Козлов Колкутин дава невярното заключение, че моряците от девети отсек на авариралата атомна подводница „Курск“ са били живи не повече от осем часа.
Вместо епилог
Шефовете на Северния флот нагледно показаха на обществото до какви чудовищни мащаби е стигнала деградацията на по-голямата част от ръководния състав на руския Военноморски флот.
Ето какво казва в книгата си „В строй килватер след смъртта“ ветеранът вицеадмирал Валерий Рязанцев: «За високомерието, надменността и професионалната неграмотност на мнозина началници от Северния флот и от Главния щаб на ВМФ платиха с живота си 118 моряци от „Курск“.
„Флотоводците“ от Северния флот предадоха бедстващите подводничари в девети отсек, като си присвоиха безгранична власт и правото на непогрешимост.
Тогава и сега те се разпореждат с живота и съдбините на стотици хиляди моряци, без да носят каквато и да било отговорност за волунтаристичните си заповеди и решения, за личната си неграмотност и некомпетентност».
Тези „герои“ и техните следовници трябва да бъдат изправени пред Граждански съд!
Превод: Васил Данов