В края на април тази година чешките медии съобщиха, че на летището в Прага са били установени руски дипломати, пренасящи силно отровното вещество рицин. Според мнения на експерти в сферата на сигурността, целта на руските граждани е била физическото отстраняване на кмета на Прага Зденек Хриб и кмета на пражкия Район 6 – Ондрей Колар. Двамата станаха известни с демонтирането на паметника в на съветския маршал от Втората световна война Иван Конев в чешката столица и преименуването на площада, на който се намира посолството на Руската федерация в Прага в памет на убития през 2015 г. в Москва руски опозиционер Борис Немцов. Понастоящем Зденек Хриб и Ондрей Колар са поставени под денонощна полицейска охрана.
Отравянията не са прецедент
в методите, използвани от Русия при воденето на активна външна политика. Без съмнение и този път ще видим намесата на руските разузнавателни служби, разполагащи с богат опит от близкото и по-далечно минало в осъществяването на подобни действия. Ето и
някои от най-популярните примери:
– На 11-и септември 1978 г., след отравяне с рицин, в Лондон умира българският писател и дисидент Георги Марков. Покушението е извършено от КГБ, в координация с българската Държавна сигурност.
– На 20-и март 2002 г. руското военно разузнаване – ГРУ, ликвидира Емир Хаттаб – един от лидерите на чеченските сепаратисти в Северен Кавказ чрез неизвестно химично вещество, импрегнирано в хартия.
– През 2004 г. руските специални служби осъществяват неуспешен опит за покушение с отровното вещество диоксин над украинския кандидат за президент Виктор Юшченко. В резултат на това, Юшченко получава трайно обезобразяване на лицето.
– 23-и ноември 2006 г. – в Лондон почива руският дисидент Александър Литвиненко, отровен близо месец по-рано с радиоактивното вещество Полоний от агенти на ФСБ.
– На 4-и март 2018 г. в гр. Солсбъри, Великобритания офицери от ГРУ отравят с нервно-паралитичното вещество новичок руския гражданин Сергей Скрипал – бивш сътрудник на британското разузнаване и дъщеря му. Въпреки тежкото състояние и опасността за живота им, Скрипал и дъщеря му оцеляват, но в резултат на атаката са пострадали 21 души, намиращи се в района.
– През 2019 г., Прокуратурата на Република България повдига задочно обвинение на трима руски граждани и ги обяви за международно издирване чрез Интерпол. Действията на обвинението са във връзка с отравянето на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. По това време Гебрев на два пъти е хоспитализиран, но успява да се възстанови. Отравянето отново се свързва с ГРУ, след направен паралел със случая на Скрипал.
Това са само част от публично известните случаи, в които руските специални служби използват химични и биологични оръжия. В техния арсенал за
ликвидиране на неудобни за Русия лица
влизат още взривни устройства, огнестрелни и дори хладни оръжия. По темата би било достатъчно да бъдат споменати само част от по-актуалните примери, свързани с руското разузнаване: опита за ликвидирането на руснака от чеченски произход Адам Осмаев в Украйна, убийството на чеченеца в изгнание Зелимхан Хангошвили в Берлин, Германия през август 2019г., и покушението над чеченския блогър Имран Алиев в Лил, Франция през февруари 2020г., разследвани по подозрения за руска връзка.
Необходимо е да се подчертае, че руската страна без колебание прибягва до всякаква бруталност, готова е да жертва общата безопасност и да наруши всякакви местни и международни закони в защита на руската идеология, включително ореола на т.нар. „Великата отечествена война“ и руските паметници в Централна и Източна Европа. Това са сред причините Русия да бъде считана за една от най-сериозните заплахи за сигурността и стабилността на Стария континент.
Интересно е да се отбележи, че
ГРУ се завръща към старите и добре изпитани методи на КГБ
Случаите с Гебрев и Скрипал са пример за неособено добрата ефективност на новичок. Друго обяснение би било, че към днешна дата руските разузнавателни служби просто не притежават необходимите експертиза и опит да използват субстанцията ефективно. Затова, съдейки по информацията на медиите от Прага, изглежда, че разузнаването на Руската федерация прави крачка назад към арсенала от съветско време, използвайки отново отровата рицин. В това няма нищо парадоксално. Русия винаги е била трайно обвързана с пороците от миналото си. Може би, обаче, е по-добре, поне за момент, руската държава да загърби болните си външнополитически амбиции за ново имперско величие и да погледне в собствения си заден двор, където пандемията от Covid-19 придобива все по-катастрофални размери. Защото в противен случай, както винаги, цената за славата на Майка Русия ще бъде платена най-вече от самия руски народ.