Еми Сасипорнкарн и Виталий Кропман, Дойче веле

Руският петролен и газов сектор страдат от санкциите, но не и дейността на Москва в ядрената област. Колко голямо е влиянието на Русия и защо много страни продължават да си сътрудничат с нея в тази област?

В отговор на агресията на Русия срещу Украйна Западът предприе мерки, ограничаващи приходите на Москва от продажбата на петрол и газ – от въвеждането на мита от президента на САЩ Доналд Тръмп върху покупката на руски петрол от Индия до обещанието на Европейския съюз (ЕС) да прекрати напълно вноса на руски газ до ноември 2027 г. Въпреки това един енергиен сектор на Руската федерация избегна сериозни санкции: ядрената енергетика. „Ядрената енергетика не е толкова мащабна, колкото бизнеса с нефт и газ, затова досега не е привличала толкова внимание", казва експертът Себастиан Щир.

Не става дума само за приходи

Русия разширява своето глобално присъствие в ядрената сфера чрез държавната атомна корпорация „Росатом" и нейните дъщерни предприятия. Компанията не само предоставя финансиране или технологична подкрепа, но и изнася комплексни решения за атомни електроцентрали – от строителството на инфраструктура до доставката на ядрени инсталации, които осигуряват производството на електроенергия. „Русия е изключително заинтересована от запазването на този бизнес, тъй като той носи значителни приходи", казва Щир. В доклада на „Росатом" за 2024 г. се посочва, че „приходите от чуждестранни проекти са нараснали с 10% в сравнение с предходната година и са достигнали 15,5 млрд. евро".

Това число бледнее в сравнение с приходите от нефт и газ. През 2024 г., въпреки санкциите, страната е изнесла нефт и газ, приходите от което са над шест пъти по-високи от тези на „Росатом". Ролята на руския ядрен сектор обаче не може да се оценява единствено по приходите. Докато Финландия бързо развали договора си с „Росатом" след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., в други страни продължават подкрепяните от Русия ядрени проекти, като АЕЦ „Рупур" в Бангладеш, „Ел-Дабаа" в Египет и „Балхаш" в Казахстан. Строителството продължава и в рамките на ЕС, в унгарската АЕЦ „Пакш II" и в АЕЦ „Аккую" в страната членка на НАТО Турция. „Това е резултат от дългосрочната стратегия за укрепване на позициите на тези пазари", посочи Щир.

Русия като противотежест на Запада в Глобалния юг и изток

Марк Хибс, старши научен сътрудник в програмата за ядрена политика на Фондацията "Карнеги”, казва, че Русия се старае да се позиционира като страна, различаваща се от Запада. „Руснаците ще бъдат честни участници на пазара... Те няма да се опитват да налагат политическа риторика на страните, заинтересовани от икономическото и технологичното си развитие”, обяснява той позицията на Москва.

През септември 2025 г. президентът Владимир Путин потвърди това послание по време на Световната атомна седмица, като изрази подкрепа за ядрените амбиции на „страните от Глобалния юг и изток" и отхвърли понятието „технологичен колониализъм". „Руското правителство разбра, че това е актив, който Русия може да използва за своето по-нататъшно развитие", посочва Хибс.

Извън рамките на простото енергоснабдяване

Купуването на системи за ядрена енергетика от Русия предполага сключването на дългосрочни споразумения за подкрепа и сътрудничество, което може да продължи „най-малко от четири до шест десетилетия", обяснява Чиа-Юн По, юрист, специализиращ в контрола над въоръженията, неразпространението на ядрени оръжия и международното право. „Благодарение на тази ядрена дипломация Русия поддържа дългосрочни отношения с други правителства", отбелязва той.

Професорът от Йоханесбургския университет Хармут Винклер твърди, че другите държави вече реагират с дипломатически средства на експанзията на Русия на ядрените пазари.

„Когато Русия строи атомна електроцентрала, това на практика означава, че тя държи ключа към електроснабдяването в тази страна", казва експертът. Той припомни как подобни страни са гласували в ООН след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. „Те винаги са склонни или да се въздържат, или поне да не заемат враждебна позиция спрямо Русия", подчертава Винклер.

Контролът на Русия върху обогатения уран

В периода от 2013 до 2023 г. Руската федерация е изнесла обогатен уран на стойност 20,5 млрд. долара. Великобритания и Нидерландия заемат второ и трето място с голяма разлика, като изнасят съответно за 10,6 млрд. и 9,5 млрд. долара. Това доминиране дава на Русия значителни лостове за влияние, тъй като осигуряването на ядрено гориво е многоетапен процес.

Всяка компания, работеща в областта на атомната енергетика, „първо трябва да купи уран, след това да намери предприятие, което да го обогатява, и накрая да намери компания, която произвежда горивни елементи", казва Себастиан Щир.

Опит да се намали зависимостта от руското ядрено гориво

Чиа-Юн По казва: „САЩ признават, че в ядрената енергетика са „силно зависими от чуждестранни източници", включително от Русия. Щир отбеляза, че западните страни, включително САЩ, активно предприемат стъпки за преодоляване на тази зависимост. Например през септември 2024 г. САЩ обявиха планове за строителство на нов завод за обогатяване на уран в щата Тенеси.

Законът, забраняващ вноса на уран от Русия, влезе в сила през август 2024 г. Но това не означава, че САЩ напълно са се отказали от подобни доставки. Изключенията са възможни до края на 2027 г. и гарантират, че критично важното гориво за реакторите ще продължи да постъпва в САЩ през преходния период.

Прекъсването на връзките с руските ядрени доставки е проблем и за ЕС. На 26 януари 2026 г. Европейската комисия обяви план за прекратяване на вноса на енергия от Русия. Формулировките по отношение на руския ядрен сектор изглеждат по-малко амбициозни от тези за газа и петрола. ЕК отбеляза, че „целта е да се замести руското ядрено гориво, последният останал руски енергиен източник, който все още се внася в ЕС, с гориво от европейски източници, където това е възможно".