Дмитрий Волчек, Радио "Свобода"
На Дернбургщрасе в Берлин сред останалите табели, напомнящи на минувачите за жертвите на нацизма има и една месингова, на която са гравирани няколко дати. Тя е поставена на мястото, където преди войната се е намирал домът на бизнесмена Макс Цукер. След като Хитлер идва на власт той решава да емигрира и да се премести при сина си, който живее в Съветския съюз. Решението се оказало съдбоносна грешка. През 1937 година Макс Цукер е арестуван от НКВД (предшественик на КГБ) по обвинение в шпионаж, а през 1939 година, след подписването на пакта Молотов – Рибентроп, е депортиран в нацистка Германи. На границата го "посрещат" офицери от Гестапо. Като евреин с полски произход Цукер е откаран във Варшавското гето, където на 23 октомври 1941 година е убит на улицата от есесовци.
Документи, открити в архивите на КГБ на Украинската съветска социалистическа република, свидетелстват за това как НКВД е предавало на Гестапо бежанци от Германия, надяващи се
да намерят в СССР спасение от Хитлер
На 5 януари 1938 година народният комисар Ежов и генералният прокурор Вишински подписват протокол, в който се съдържат имената на 45 емигранти от Германия, Австрия и други страни, осъдени на изселване от СССР. След като Сталин и Хитлер стават съюзници през 1939 година, предаването на бежанци на нацистите стана "на конвейр". До лятото на 1941 година НКВД предава на хитлеристка Германия стотици души. Мнозинството от тях са членове на разгромената от Хитлер германска Компартия. Комунистите и евреите, търсещи спасение от нацизма в СССР били изпращани на Хитлер от неговите съюзници.
Хайнц Нойман, депутат и член на политбюро на Комунистическата партия на Германия, и съпругата му Маргарета пристигат в СССР през 1935 година. През 1937 година Нойман е арестуван от НКВД и екзекутиран. Неговата съпруга е осъдена като "особено опасен обществен елемент" на пет години в лагер през 1938 година, а през 1940 е депортирана в Германия. За това Маргарета Нойман разказва в мемоарната си книга
"Между двама диктатори":
"В нощта на 31 декември 1939 година срещу 1 януари 1940 влакът отведе 70 сломени души. През разорената Полша продължихме към Брест-Литовск. На моста през река Буг ни чакаха офицери от апарата на друг европейски тоталитарен режим – германското Гестапо. Трима души отказаха да преминат през моста: унгарски евреин с фамилията Блох, работник-комунист, осъден от нацистите и германски учител, чието име не си спомням. Повлякоха ги насила. Бесът на нацистите-есесовци веднага се изсипа върху евреина. Качиха го на друг влак и ни закараха в Люблин… там ни предадоха на Гестапо. Именно тогава се убедихме, че не просто са ни предали на Гестапо, но НКВД също така е предало на СС пълната документация за биографиите и делата ни. Така, например, в моето досие беше отбелязано, че съм съпругата на Нойман, а той беше един от германците, най-силно ненавиждани от нацистите..."
По-късно нацистите затварят Маргарета Нойман в концлагера Равенсбрюк, където оцелява по чудо.
Ернст Фабиш (1910–1943) е член на младежката организация на германската Компартия. След като на власт идват национал-социалистите става един от лидерите на антифашистката съпротива. След като е издадена заповед за ареста му, успява да избяга в Чехословакия, а после и в СССР. Работи на строителството на електроцентрала в Сталинск (Новокузнецк) и Подмосковието. През април 1937 година Фабиш е арестуван от НКВД, шест месеца прекарва в съветските затвори, а през януари 1938 година е депортиран в Германския райх. На границата е арестуван от Гестапо. В затвора той се разболява от туберкулоза, а през 1943 година е убит в концлагера Освиенцим.
Сътрудничеството между НКВД и Гестапо
започва още преди пакта Молотов – Рибентроп, и то именно заради депортацията на германци от СССР: например, за уточняване на "количеството депортируеми" или времето на тяхното пристигане. През 1939 до 1940 година, след подписването на пакта, на територията Полша, поделена между съюзниците СССР и Германия, се провеждат няколко така наречените "конференции" между офицери от НКВД и Гестапо – на първо място те били посветени на начините за смазване на полската съпротива.
Историкът Робърт Конкуест пише, че са проведени 4 такива конференции, документите за тези преговори продължават да са засекретени в съветските архиви.
Германският историк Вилхелм Менсинг е създател на сайт "НКВД и Гестапо", посветен на съдбите на германците, избягали от Хитлер и арестувани в СССР,
изпратени в ГУЛАГ, екзекутирани или предадени на нацистите
В книгата си "От Рур в ГУЛАГ" той разказва за германските работници, станали жертви на Сталин. В началото на 1930-те години във вестниците в Рурския въгледобивен басейн се появяват обяви с "покани" за работа в съветската компания "Союзуголь": на миньорите се предлагали баснословни заплати. Миньорът Фриц Балтес през 1931 година сключва договор в съветското търговско представителство в Берлин и заминава за СССР, в град Кизел в мината "Калинин", където се издига до десетник. На 15 октомври 1937-ма година той е арестуван. Следователят от НКВД Близняк веднага започва да го бие. На чекистите им трябвал заговор и за ролята на германски шпионин-вредител бил избран миньорът Франц Винтер, който също бил пописал договор в съветското представителство.
"По време на разпитите ме подлагаха на най-жестоки изтезания. Избиха ми зъбите, спукаха тъпанчето на едното ми ухо", разказва той по-късно.
На 7 януари 1938 година с постановление на Политбюро на ЦК на ВКП(б) "За организирането на показен процес в Кизел" на Свердловското НКВД е разрешено да проведе открит показен процес "над диверсантите, действали в Кизелския въглищен басейн". Балтес и Винтер са осъдени на смърт, но след това присъдата е заменена с 25 години трудово-изправителни лагери. Те са изпратени в разпределителен лагер, откъдето пишат писма с молба за помощ до германското посолство. На 2 май 1940 година са откарани в Брест-Литовск, където германски граничари ги прекарват през границата на германска територия. Там обаче те се оказват в ръцете на Гестапо и са изпратени в затвора в Люблин. Това е само една от множеството истории за германски работници в книгата "От Рур в ГУЛАГ".
Вилгелм Менсинг разказва пред Радио "Свобода", че броят на германците попаднали под репресиите на НКВД е невъзможно да бъде точно установен. Но е установил с точност, че най-малко 325 души са били депортирани след подписването на пакта Молотов-Рибентроп. Най-младите от тях са изпращани на фронта, евреите загиват в концлагерите.
Менсинг признава, че не е успял да включи в книгата си всички истории, за които е събрал документи и затова създава сайта си, но в книгата разказва няколко от най-трагичните истории.
Например, журналистът Вили Харцхейм, член на компартията от 1923 година. Емигрирал в СССР след идването на власт на нацистите и е изпратен в Сибир и 17 декември е разстрелян за "контрареволюционна дейност".
Комунистът Арнолд Клайн емигрира в СССР през 1934 година, под партийния псевдоним Ханс Блох работи в издания на германската компартия, след това е изпратен на работа в автомобилен завод в Нижни Новгород. На 8 март 1938 година е арестуван от НКВД и обвинен в троцкизъм. На 5 февруари 1940 година съветските власти го предават на Гестапо.Обвинен е в държавна измяна и две години по-късно умира в затвора.
превод:Faktor.bg