В хода на путиновата война Радев и червените могат да сменят проекта на „младата промяна“ със „старите товарищи“. Дали ще пробият реваншистките сили зависи от адекватността и усилията на демократите. 

Войната на Русия срещу Украйна трябваше да даде тласък на политически промени у нас. Явно идеята е била на фона на военнен триумф на Путин в Украйна прокремълските сили да се активизират за пълноценна власт. Военната агресия на Путин в Украйна трябваше да отвори политическото му стъпване в Европа.

Той синхронизираше тази си политика от години

 изграждайки свои политически лобита в редица европейски държави. Хибридната му война пробиваше идеологията на Европейския съюз чрез различни форми – от разпалване на националистически конфликти до директни плащания към крайно десни или радикални лидери. 

Години наред всичко вървеше по план. Демокрацията попадна в удобна за Путин криза. Да, тя победи тоталитаризма в студената война, но започна да бъде оспорвана вътре в собствените си географски и политически граници. През цялото това време Кремъл критикуваше отвън и пробиваше отвътре демократичния свят. България винаги е била най-уязвима в тази евразийска стратегия. Тя трябваше да бъде най-лоялният съюзник на Путин в разбиването на ЕС и НАТО отвътре. За дни видяхме как това започна да се сбъдва. Кратка, но много силна битка се разигра с опита на бившия министър на отбраната да откъсне България като ефективна част от Източния фланг на НАТО и на практика почти изпълни исканията на Путин да няма съюзнически сили на българска територия. 

Не само с механизмите на отбраната и армията, но и с откровена политическа пропаганда, която трябваше да завърши с новата партия на Янев, благословена от Радев, който пък обяви, че Русия ще спечели тази война и то на среща на източноевропейските държави членки на НАТО.
 Така се представихме пред партньорите в НАТО в навечерието на настъпващата от Русия война. Не като съюзници, а като колебливи хибридчици, готови да преминат на страната на Путин в похода му срещу демократичния свят. 

Не му е било лесно на Кирил Петков при неясното съотношение на силите да се обърне срещу политиката на Янев, но го направи. За едно денонощие приличаше на убеден и смел евроатлантик. Отстрани Янев, като не му даде възможност сам да хвърли оставка, но видяхме че се предаде с оттеглянето на предложения вече Тагарев.  Проатлантическите сили устояха и в парламента  се консолидираха във важен момент, макар и разцепени и изпокарани в ежедневието си. 

През това време съвсем неочаквано за путинистите , нападнатата Украйна спечели сърцата на хората, а Русия изгуби информационната и пропагандна война. Опорките на Путин се сринаха и „победата“ беше отложена. 
По социологически изследвания се оказва, че българското общество рязко смъкна високия процент на одобрение към Путин, виждайки агресията и заплахата, идващи от Русия. Веднага Радев „разкритикува“ Янев като военен министър и се завърна в руслото си на атлантик. 
Неудобният въпрос е защо на трети март – „атлантикът“ Радев не беше замерван и освиркван, а атаката на българските путинисти беше срещу Кирил Петков? 

Кирил Петков вероятно е осъзнал, че противникът му се казва Румен Радев и ако се надява да договори с него оставането си на власт, видно няма да успее. Оцеляването му може да е гарантирано само от атлантическо мнозинство, но не и от БСП. Проектът Янев и плана на Радев са му противници! 
Радев все още е готов да смени „Младата промяна“ на Кирил Петков със „старите товарищи“ около Стефан Янев и ако прецени че ще има полза, ще активира плана си в удобен за него политически момент. Дестабилизацията на държавата и управлението ще продължи, но ще е атакувано не просто  правителството, а всички проатлантическите и демократично ориентирани сили. 
Евразийците не само, че няма да се откажат, напротив, те сега неистово ще търсят удобна за договаряне среда. Среда, в която ще демонстрират влияние и пробиви в ЕС и НАТО!

Къде е изходът за България?

 
Днес умните лидери-визионери се учат от Зеленски, а властолюбивите от Путин. Едните ще действат така, че да консолидират света и държавата си дори от бойното поле, докато вторите ще се мъчат да управляват силово  от скривалище или зад стените на някоя институционална сграда. 
Най-доброто към този момент е, че войната на Путин припомни на европейците, че макар и да критикуват демокрацията, тя заедно с мира са най-ценното което евроатлантизмът носи! 
Но проблемът, който ще съпътства и българския политически живот е властта на Путин, която ще бъде категорично оспорена от демократичния свят. Оставането му на власт ще е заплаха за мира и реда в Европа. Самият Путин вече знае това и за да се спаси ще засилва натиска и влиянието си върху неофициалните си политически пълномощници зад граница, които в България вече са заели позиция за политическа атака. На ход са демократите! Тяхната консолидация и разум могат да преодолеят целите на путинистите в България.