Известният британски учен Стивън Хокинг почина на 76-годишна възраст. Новината са съобщили от неговото семейство, предава АФП. 

„Дълбоко сме натъжени, тъй като нашият обичан баща почина днес“, съобщиха неговите деца Луси, Робърт и Тим в обръщение, прочетено от британска агенция. 

Професор Стивън Уилям Хокинг е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност. До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. 

Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори. Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните.

През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, която две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. 

През 1974 г. той доказва, че

черните дупки всъщност не са абсолютно черни,

а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. 

През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983 г. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни. 

Въпреки тежкото си заболяване Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност. Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това той не се отказва да се бори с болестта. 

Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.

 Награди: 1975 – Едингтонов медал; 1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество; 1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество; 1986 – Член на Ватиканската академия на науките; 1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката; 1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.