Днес можем да правим две неща, да гледаме и се забавляваме. Простолюдието да люпи семки около пейките. Утре да знаем за кого да не гласуваме. Няма как да разбираме какво точно става в България. Големите акули се раздвижиха, някои тръгнаха към повърхността и огромните им гърбове лъснаха под слънчевите лъчи. Други се гмурнаха в дълбините, притаиха се, където няма и лукс светлина. Това винаги поражда
мъртво вълнение, което взима жертви
На сушата в българския политически Колизеум, наблюдаваме свирепите битки на гладиаторите. Бой между гладиатори, но преди да излязат на арената. Гражданите на Рим никак не са харесвали, някой да се измъква жив. На победилия ще му пуснат лъв, тигър или няколко разярени пантери. Виждам мъката на политическите ни анализатори да подредят някаква картина, да обяснят какво ни се случва. Какво става! Ами
наблюдаваме политическа верижна катастрофа
Ще има ранени, други извадени с флексове, ще има кариерно осакатени, жертви и панически бягащи от произшествието. Никой не помага на ближния. Като прибавим и високото атмосферно налягане от Европа, Изток и Запад политическото абстрактно платно на българското съвремие, е - по-мащабно и неразбираемо от кубичното платно “Герника” на Пикасо.
С присвито, дясно око забелязах Слави Василев, специалният пратеник на президента Радев в Референдум. Не става ясно какво прави този вискозен лобист на президента в трибуна с претенции за обективност. Но ясно се вижда какво прави Кошлуков в БНТ и какво отказва да прави СЕМ. Ето защо си служим с метафори, защото нямаме информация. Метафорите и катахрезите са по-близо до истината от самозаблудите или пропагандните внушения. Всички предполагат, допускат, халюцинират. Логици заплитат сложни съставни изречения, с погрешни изводи. Стигат до парадоксални дедукции, че в
епоха на упадък,
е оправдано да подкрепяме доказани политически и финансови престъпници. За да се стигне до това патово положение в парламента и политическия живот на българите са били нужни повече от 2 000 години. Браво! Когато животът стане по-страшен от невъзмутимото спокойствие на смъртта, значи е дошло време за неизбежни промени. Тук дълбоката целебна тишина отдавна е изчезнала. Хиляди рутери пронизват хипоталамуса, от всякъде присветват нискочестотни импулси. Крещят в мозъците ни…
Мъдрият човек, рядко ще нарече българските политици безпомощни глупаци, страхливци заплетени в кълчища и дребни интереси, но той със сигурност знае, че те са точно такива.
Все пак, има надежда. Реалистична, макар и пожелателна: да се надяваме, че децата и внуците ще изпреварят края на света. Всички самотници са мои братя, излезте и вижте небето. От там, от безкрая сме дошли. Не е ли чудо.