Георги Стоянов
Разхождам се днес из Париж и попадам на една странна гледка - българското посолство във френската столица стои под сянката на катедралата на Путин. В сянката на мегаломанския храм остава не само сградата на дипломатическата ни мисия, но и българският трибагреник и барелефът на Апостола на Свободата – Васил Левски. Цялата гнетяща картина за всеки свободолюбив българин се развива на авеню „Рап”, номер 1, в 7-и район.
В първия момент се притесних, че сякаш подсъзнателно преекспонирам негативната руска доминация и от родната история я пренасям във френската столица. Но това, което виждат очите ми
не е призрак, а реалност
Нямам отговор на въпроса - как и защо, за Бога, руснаците са решили да изберат баш този парцел в Париж? Това е град с 2 200 000 жители и площ от 105 кв. км, има толкова празни и много по-подходящи места, за да издигнат катедралата на Путин. Но са избрали знаково тя да бъде точно срещу българското посолство, срещу родния трибагреник, срещу изпитателния поглед на Дякона!
Катедралата "Света троица ", близо до моста Алма, бе осветена със скандал през 2016 година – Путин отказа да присъства, въпреки, че Русия отпусна за нея 170 милиона евро. Храмът е с пет позлатени купола. Най-високият е 37 метра.
Едва ли е случайно обаче това съвпадение с българските символи, независимо от движението на небесните тела и отражението им в градската среда на Париж. Тази руска сянка ни преследва навсякъде. Оказва се винаги, че уж неволни сигналите са търсени съзнателно и показно. След толкова години руско и съветско робство, имаме вродено чувство за
имперските знаци на „братушките”
Те не са просто някакви случайни нишани, а предупреждения, които парят като оловни куршуми или стягат всеки порив за свобода като в примки на бесило. В София, например, тези знаци са истинска прокоба, преследват ни от всеки ъгъл: бул. „В. Левски” се пресича драматично с „Граф Игнатиев”. Мултаците избраха точно ъгъла на градинката до „Руски”, за да издигнат от метал посечената глава на Стефан Стамболов, а като вдигнеш малко по-високо чело, погледът ти се сблъсква с азиатския блясък на кубетата на „Александър Невски”. В Пловдив пък бюстът на Апостола стои някак сгушен и смачкан в най-ниската част на тепета, а на върха е каменният Альоша, с шмайзер в ръка.
Тази подла имперска сянка видях преди години и на една официална снимка, след среща на българския президент Радев и съпругата му Десислава с руския президент. Застанали един до друг, Путин стърчи педя над българските официални лица – как ли са се гънали краката им пред осанката на „батюшка”. Страх, страх и само страх трябва да набиват в мозъка и сърцето на българина.
И още едно съвпадение откривам в архивите – почетен гост на откриването на „Света Троица” в Париж е бившият посланик на Русия в ЮНЕСКО Елеонора Митрофанова, която днес е първи дипломат на Руската федерация в София.
Но до тук с парижките размисли на един българин, обсебен в странство от мисли по Отечеството. Пролетта настъпва, скоро на авеню „Рап” ще разцъфтят кестените, но по ирония на съдбата те ще разцъфтят и по бул. „Руски” в София...