Николай Василев

Едва ли е за учудване, че единствено БСП, от всички значими партии в деветте източноевеопейски страни подписали заедно със Съединените щати Декларацията по повод 75-годишнината от края на Втората световна война, не само настоява България да се оттегли от нея, но и иска оставката на българския външен министър! С този си жест партията на Нинова показа, че сърцето ѝ не е сред страните споделили горчивата история зад Желязната завеса, а някъде другаде. Не е за учудване, че и АБВ побърза да се присъедини към искането за оставка!
С какво Декларацията омаловажава милионите жертви, включително български офицери и войници сложили край на един от най-човеконенавистните режими в световната история? Та нима БСП не помни, че безброй български офицери, проявили храброст в битките при Страцин и Драва, 

вместо да бъдат посрещани като герои са били арестувани и натикани в лагери и затвори,

 а на останалите – в огромното си мнозинство аполитични патриоти, професионалната кариера е брутално прекратена. Това освобождение ли е?
Нима смелите български политици, които още през февруари 1941 г, се обявяват против всяко сътрудничество с Хитлер нямат същата участ като тези, които в онзи труден период преценяват, че нямат друг избор освен да  склонят глава пред фюрера, но все пак се опитват да сведат сътрудничество с Райха до възможния минимум? Това освобождение ли е?
Нима спасителите на българските евреи нямат същата участ, която сполетява малцината изверги, които силово прилагат позорното анти-еврейско законодателство и се възползват от него? 
Това освобождение ли е?
Когато говорим за Втората световна война, никой не може да омаловажи ролята, героизма и себеотрицанието на милиони съветски войници. И никой няма намерение да го прави. Но този героизъм по никакъв начин не променя факта, че Съветският съюз е един от подпалвачите на Втората световна война, както и че войната, която Сталин обяви на България на 5 септември 1944 г. няма нищо общо с войната срещу нацизма!
Нелепо е политици от БСП и АБВ да повтарят небивалицата станала отново модерна в Москва, че Пактът „Рибентроп – Молотов“ е съпоставим с Мюнхенското споразумение или дори, че в Мюнхен западните демокрации се опитвали да „насочат“ Хитлер да воюва на изток!
Само по себе си Мюнхенското споразумение поправя една от големите неправди на Версайската система. Грехът на Западните демокрации е, че позволяват на Хитлер, който заплашва с война, това, което са отказали на демократична и разоръжена Ваймарска Германия. Ако договорите от 1919 г. не бяха разделили европейските народи на победители и победени, може би изчадия като Хитлер никога нямаше да дойдат на власт. Но когато през март 1939 г. в нарушение на Мюнхенското споразумение Вермахтът влиза в Прага, същите западни съюзници дават гаранции на Полша – страната, която лежи между Германия и СССР.  Без да завземе Полша Хитлер на може да нападне СССР. А след като Великобритания и Франция дават гаранции за Полша, това означава, че ако иска да воюва със Съветския съюз, Хитлер ще трябва да воюва и със Западните демокрации.  Достатъчно е било Сталин да заяви, че ако Хитлер нападне Полша и западните демокрации му обявят война – Съветският съюз ще направи същото.  Това от самосебеси би направило войната невъзможна. Какъвто и комарджия да е Хитлер, той не би могъл да започне едновременно война с велики сили на два фронта. А ако въпреки всичко го бе направил – войната вероятно е щяла да свърши преди 8 май …. 1940 г.
Само че

 Сталин предпочита да дели плячката с Хитлер 

и го снабдява с ценни суровини и горива, без които Блицкригът в Западна Европа би бил невъзможен. Тази политика е разбира се безумна. През юни 1941 г. Хитлер, вече  овладял ресурсите на половината континент хвърля пълчищата си на изток и изтласква народите на Съветската съюз до ръба на оцеляването!
От наша, българска гледна точка обаче не може да не констатираме, че докато България е член на Тристранния пакт, докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, Съветския съюз поддържа легация в София. Но когато на власт идва правителство съставено от истински демократи – от личности, които още през февруари 1941 г. се обявяват против обвързването на България с нацистка Германия  

Съветският съюз подло ни обявява война!

Трябва ли да припомням, че през първите месеци на 1941 г. БКП е пасивна, или дори подкрепя присъединяването на България към Пакта, а през септември 1944 г. за разлика от финландските комунисти, които подкрепят президента Менархайм в опитите му да избегне съветска окупация, БКП прави всичко възможно в България тя да се случи.
Особено подъл е опитът на БСП да припише страданията на народите от Източна Европа на постигнатите споразумения от Антихитлеристката коалиция (СССР, САЩ и Великобритания) в Ялта и Потсдам през 1945 г.
Тъжната истина е, че след като Сталин позволява и реално помага на Хитлер за завладее Западна Европа, съотношението на силите е такова, че без саможертвата на съветските войници победата над нацизма е невъзможна.  Големите демокрации са принудени да се съобразяват с капризите на Сталин, да му изпращат огромна военна помощ, да толерират много негови безобразия!
Да, Западните сили са можели бързо да сключат примирие с България и да изпратят ясен знак до Москва да не ни напада.
Да, генерал Патърн е можел да влезе в освободената от въстаниците Прага два дни преди идването на маршал Конев. 
Да, можело е западните демокрации да са по настоятелни в искането суверенитетът на Балтийските републики да бъде възстановен!
Сигурно Западът е правел и други грешки.
Но подписът на американския държавен секретар под декларацията е 

ясно послание,

 че никога повече народите от тези изстрадали земи няма да бъдат изоставени. Подписът на Екатерина Захариева пък показва, че мястото на България е заедно с тези страни в Свободния свят.
БСП и АБВ, както и родилата ги БКП никога не са били социални партии. Никога не са защитавали бедните и онеправданите. Не са били и истински русофили, макар владетелят на Кремъл – „ляв“ или „десен“ винаги да е бил техният най-голям авторитет.
БКП е и си остава партията на тези освирепели за социален реванш властолюбци, които през 1944 г. се възползват от съветската окупация, за да наложат жесток тоталитарен режим, от чиито метастази не можем да се освободим и до ден днешен!