Елементарното от политологична гледна точка първично разделение на партиите на "леви" и "десни" добива гротескни измерения когато следва да се определят кои са крайните проявления на това първично политическо разделение. Защото тогава се оказва, че "крайнодесните" и "крайнолевите" не само си приличат, но и се привличат - по своя радикализъм, достигащ до екстремизъм, по своя популизъм, по своето разбиране за ролята на държавата и накрая по своя
авторитаризъм и стремеж съм установяване на диктатура
Отново и отново по българските медии се разпространява невярното от политологична гледна точка внушение, че навсякъде по света основна опасност представлява крайната десница, но не и крайната левица. Напротив - към крайната левица се изразява симпатия, защото видите ли, тя се борела за "народа", за правата на "широките народни маси."
Всъщност, грубо казано, опасността за цивилизования свят е в това, че в последните години се увеличи значително силата на крайните радикали - "отляво" и "отдясно", които притискат и ограничават нормалния демократичен център, съставен от системните партии - от социалдемократи и класически либерали до християндемократи и консерватори.
В последните години наблюдаваме как за "консерватори" ни се представят радикални и авторитарни путинисти, а за "либерали" - крайни неомарксисти, което допълнително дискредитира традиционната, класическа и нормална европейска "левица" и десница".
В същото време за "крайно дясна" ни се представя Джорджа Мелони, а това е абсурдно, защото тя представя и осъществява политики, характерни за традиционната консервативна и демократична десница.
"Национален сбор" на Льо Пен извървя наистина дълъг път за да се превърне от Национален "фронт" в Национален "сбор", имитиращ класическия системен консервативен "Сбор за републиката". Неговият краен национализъм бе смекчен, но основният му опонент - обединената левица на Меланшон е видимо много по-радикална и екстремистка и това се видя след първия тур на извънредните парламентарни избори.
Същото наблюдаваме, може би в много по-малка степен, дори в русофилската и путинофилска "Алтернатива за Германия", която трудно може да се определи дали е "крайнодясна" или "крайнолява". Тази партия не би била толкова успешна, ако не беше левичарската и глупава ултралиберална политика на Ангела Меркел.
Всичко това не е само
продукт на руската хибридна война
против нашата Западна цивилизация, но и на грубите грешки на западните политически елити след имплозията на комунизма, които се успокоиха, че след рухването на основния враг историята е свършила и вече нищо не заплашва цивилизования свят.
Липсата на политическо лидерство след времето на Рейгън и Тачър, появата на политици като Картър, Буш младши, Обама и Тръмп, на Борис Джонсън и поредица консервативни лидери-популисти, ултралибералните Меркел и Макрон... всички те всъщност оказаха неоценима помощ на Путин да започне световна хибридна война против нашата цивилизация.
Това, че Путин подпомагаше и финансираше т.нар. "крайна десница" не отменяше скритото финансиране на новия левичарски проруски интернационал, който обхваща както неокомунистите, така и неомарксистката ултралиберална левица. Станалите все по-радикални неокомунистически движения като "Окупирай Уолстрийт", "Жълтите жилетки" във Франция , зелените затоплисти на Грета Тумберг и други популисти, успешно постоянно
рушаха демокрацията
Като заключение - нито "крайнодесните" са десни, нито "крайнолевите" са леви. Те просто са радикали от двете страни на политическата барикада, използвани да рушат свободните общества и демокрацията.